"Няколко месеца след като напуснах губернаторския пост през 2011 г., моят свят се сгромоляса около мен. Не че нещата, които правех през годините преди това, бяха страхотни. След като бях преизбран с решителната преднина от 57 процента през 2006 г., въведох екологични политики, вдъхновили света, и направих най-голямата инфраструктурна инвестиция в историята на Калифорния, която ще служи на шофьорите, студентите и фермерите на щата дълго след като си отида. През последните две и половина години в Капитолия, в разгара на световната финансова криза, имах чувството, че съм напъхан в сушилня с купчина тухли. Преживяването беше пердах след пердах от всяка посока.
През 2008 г., когато се стовари финансовата криза, хората първо започнаха да губят домовете си, а след това се озовахме в най-голямата рецесия след Голямата депресия, защото банда алчни банкери поставиха световната финансова система на колене. В един момент Калифорния се радваше на рекорден бюджет, който ми позволи да заделя пари за черни дни. На следващия ден фактът, че бюджетът на щата беше толкова тясно свързан с Уолстрийт, ни остави с 20 милиарда долара дефицит и почти ни докара до несъстоятелност. Прекарах толкова много нощи заключен в една стая с лидерите на двете партии в опит да направим крачка назад от ръба на пропастта, че имах чувството, че щатът може официално да ни признае за партньори, живеещи на семейни начала.
Но хората изобщо не се интересуваха от това. За тях беше важно, че ще орежем услугите и ще им вдигнем данъците. Може да обяснявате, че губернаторите нямат контрол върху развихрила се световна финансова катастрофа, но истината е, че ви приписват заслуги, когато икономиката е във възход, дори да нямате никаква роля в това, така че е напълно честно да отнесете и обвиненията, когато нещата тръгнат надолу. Просто усещането не е от приятните.
Не ме разбирайте погрешно. Имахме някои победи. Разбихме системата, която на практика даваше на политическите партии правото на вето относно интересите на хората и превръщаше политиците ни в безполезни лентяи. Победихме петролните компании, които се опитваха да сведат до нула направеното за опазване на околната среда и продължихме още по-агресивно, като покрихме щата със слънчеви панели, насочихме се към различни възобновяеми енергийни източници и направихме исторически инвестиции във въвеждането на екологично чисти технологии.
Но през онези последни години на първото десетилетие на новия век научих, че можеш да въведеш най-модерните и напредничави политики, виждани някога от щатското правителство, и пак управлението ти да бъде окачествено като пълен провал, когато някой гласоподавател те попита защо си орязал бюджета на училището, в което учи детето му, или когато работници те питат защо са били съкратени.
Естествено, това не беше единственият ми опит в провалите пред очите на всички. Имал съм драматични падения в кариерата си на културист, играл съм във филми, които се оказаха пълен боклук, и не за първи път ми се случваше да гледам как рейтингът ми се срива като индекса Дау Джоунс. Но дори не бях се доближавал до абсолютното дъно. И не рецесията беше причина светът ми да се сгромоляса. Аз сам си го причиних."
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
