"Любомир Котев се втурва из Захариевата словесна вселена обзет от радостно и просветлено вглеждане в таланта на неистовия полемист, с пиетет и особена екзалтация. Авторът е избрал фрагмента за основно градиво на своето повествование. Едно от силните достойнства в изследването на Любомир Котев е езикът, с който той безстрашно се навлиза в словесната вселена на Захарий. Езикът на Котев е в хармония с езика на мемоариста, затова той често прибягва да полемиката - ту срещу Димитър Благоев, ту срещу Пенчо Славейков, ту срещу редица плоски и бездарни разсъждения на някои педантични историци за "Записки по българските ... |
|
"Когато започнах да пиша "Оптимистична теория за Бай Ганьо", исках да разпилея безчислените мистификации, за да се види не колко положителен герой е той, а колко български. Исках чрез него да се взрем в себе си и да помислим кога да му се смее и кога да му се възхищаваме. Исках да знаем, че като се смее нему, се смеем на себе си, а като го оплюваме, наместо да му се възхищаваме, се подценяваме. Сега, като написах "Чичовци", искам същото, да се взрем в себе си и още веднъж да се замислим и за кусурите си, и за достойнствата си..." ... |
|
Смисълът на историята е и смисъл на романа (ако приемем, че Записки по българските въстания е исторически роман, щом всичко, което върши Захарий, е вдъхновено от историята и подчинено на историята, щом той прави историята и изстрадва историята. Неговият бурен живот прилича на роман заради това. И би трябвало да започнем с историята на тъй неравноделния му и тъй удивляващ живот, пък и непрекъснато да се връщаме към преживелиците му... ... |
|
Настоящата книга е ключ към разгадаването на Йовковия свят. Тя ни помага да познаем и себе си, и да направим един нов, различен прочит на големия български класик, впечатляващ не само с изящната си белетристика, но и със забележителната си народопсихология, често оставаща извън полезрението на литературните изследователи. ... |
|
Изданието включва книгите: "Е.Г.Н: Годината на тигъра" - Книга 1 "2007: Оцелели спомени" - Книга 2 ... |
|
"Multa paucis" е книга на непресторения и органичния възторг пред способността на човека да размишлява, да се съмнява, да играе (като по този начин най-пълно се самопостига и самоопознава), книга, която категорично отхвърля преднамерения епатаж на чичовщината и на байганеещите се парвенюта - новобогаташи, а издига в култ таланта на разума." Иван Гранитски ... |
|
Един нашенец ме удиви с прозрението си, че сънят е нещо уморително. Още по-удивително е обаче твърдението на сърбите, че черногорците, като се събудят сутрин, си почиват някое време от спането. На Балканите, оказва се, вселенската умора затиска трайно не само отделни индивиди, но и цели народи... ... |
|
"Тази книга съдържа общо взето, есета, в които се опитвам да обхвана някак динамиката на съвремието и вникна в нея, като най-често се съсредоточавам върху някое събитие, идея или личност. Не съм мислил изобщо за заглавието на книгата, то се роди експромто, като поразлистих огромния ръкопис, той сякаш крещеше, с всяка своя страница, че е приютил днешния ден. Мислих дълго за подзаглавието обаче, защото не ми се щеше да претенциознича и обявя за есеистика текстове, които са по-скоро публицистични. Може би съм предубеден, но злободневната проблематика, според мен, се претворява трудно в есеистика и не е неочаквано, че ... |