| „Българската меланхолия“ е аналитично дълбочинно и неконвенционално като подход изследване на драматичната и трагическа народна участ. Който обича родината си, ще изпита болка и потрес от разбулените събития и страни на историческия живот. Меланхолията може да е сюблимно състояние на духа, но и да води до подло малодушие, предателство и т.н. Книгата е предизвикателство към днешните поколения.  Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от  ...  | 
|  | 
| Настоящото съчинение на проф.  Фотев  е фундаментално преосмисляне на модерната социология като полипарадигмална наука. Професор Георги Фотев е автор на голям брой научни публикации, някои от които на чужди езици (в петнайсет страни). Публикувал е книгите: "Социологическите теории на Е. Дюркем, В. Парето, М. Вебер" (1979), "Принципите на позитивистката социология" (1982), "Социална реалност и въображение" (1986, 1996 - на гръцки език, 1996 - второ издание), "Гражданското общество" (1992, 1996 - на гръцки език), "История на социологията" в два тома (1993), "Другият  ...  | 
|  | 
| Човекът е питащото същество. Въпросът е търсене на смисъл. Смисълът е скрит. Той се показва на светло благодарение на тълкуване (интерпретация) и разбиране. Тази книга е дълъг път, по който авторът върви, загрижен за съучастието на доброжелателния и питащ се читател. Предпоследната глава е посветена на това, което ни е най-близко, но и най-мъчно за разбиране - смисъла на човешкия живот. А биографията на човека е вписана в историята - затова и се обръщаме към въпроса за смисъла и края на историята. ...  | 
|  | 
| При негативната поляризация културните различия и хетерогенни ценности пораждат враждебни взаимоотношения, непрекъснати латентни или явни напрежения и конфликти, нетърпимост към другостта, възприемана като антагонистична чуждост. Позитивната поляризация е резултат на дълго и драматично цивилизационно развитие, превъзмогване на негативната поляризация, в резултат на което се стига до отказ от нетърпимостта към другостта, като се формира и възприема ново отношение към културните различия и ценностната хетерогенност, т.е. различията и ценностната хетерогенност се смятат за нещо естествено, а толерантността за основополагащ и  ...  | 
|  | 
| "Всяка биография е вписана в историята. Значителна или незначителна, биографията говори за времето си, за обществото, доколкото можем да слушаме, да четем и да интерпретираме. Дали една автобиография или автопортрет заслужават внимание, не е работа да съди или няма значение това, което си мисли и си представя авторът. Всичко е между две абсолютни граници - раждането и смъртта. Раждането е чудо на чудесата. То е първа и винаги уникална среща между природното и свръхприродното. В това е чудото. Смъртта е радикалното предизвикателство да търсим цял живот смисъла на живота. Моите мемоари е разказ за моето търсене."   ...  | 
|  | 
| Строга наука означава чиста наука. Отъждествяването на строга и точна наука е неправилно. Социологията е строга, но не се отнася към класа на точните науки, каквито са формалните науки, като математиката.  Науката бива строга, синкретична, хибридна, квазинаука, наукообразна имитация или нещо подобно. Социологията е строга наука, когато остава в своите граници и избягва да се занимава и решава проблеми в други дисциплинарни полета. Социологическият империализъм е загърбване на научната строгост. Границите на социологията са подвижни, тъй като тя е полипарадигмална наука. ...  | 
|  | 
| Съставител:  Георги Фотев. ... "Човешкият живот е съзвучие и борба на различни ценности. В Европа се изостря интересът към европейските ценности. Повдигат се тревожни въпроси. Социални, миграционни, икономически, политически, демографски, екологически и всякакви проблеми и неблагополучия се свързват с ценностни въпроси. Враговете, външни и вътрешни, на Европейския съюз, умножаващите се циници и скептици директно атакуват европейските ценности. Има спокойни и безметежни времена, но има и периоди на турбуленции, на ценностен безпорядък. Има упадък и настъпва преоценка на всички функциониращи, доминантни преди това  ...  | 
|  | 
| Авторът на "Диалогична социология" проф.  Георги Фотев  изследва в настоящата си книга ключови проблеми на дисциплинарното знание в късномодерната/постмодерната ситуация. Разграничават се монодисциплинарни, интердисциплинарни и мултидисциплинарни науки, които образуват цялостната картина на съвременната наука. Монодисциплинарността е нож с две остриета. На едното острие се дължи прогресът (постиженията) на модерната наука, а поразяващото острие поражда опасна фрагментация на знанията за света, както и забрава на началото и смисъла на научното знание. На това се дължи критицизмът и нихилизмът към  ...  |