Резилианс подход в социалните услуги

"Настоящата монография се основава на теоретични и емпирични изследвания от дисертационния ми труд. Предизвикателство за написването ѝ е желанието ми да се сбъднат в по-голяма степен думите на големия немски специалист по резилианс, професор Фридрих Льозел: "Резилиансът връща реалистичната надежда в нашата работа".

В Република България стартира реформа в социалната политика през 2000 г. с приемането на Закона за закрила на детето. Бяха разкрити и към момента съществуват органи по закрила на детето, които са държавни структури, представени на местно ниво чрез отделите за закрила на детето към дирекциите за социално подпомагане. В страната последваха два процеса на деинституционализация на грижите за деца и децентрализация на социалните услуги за деца и семейства в риск. Националната стратегия за детето 2008 - 2018 г. предвиждаше намаляване на броя на децата, настанени в институции, и на предлагането на този тип грижа чрез закриването, реформирането и преструктурирането на институциите като основен приоритет в реформата на системата за закрила на децата. Политиката към съществуващите и новоразкритите специализирани институции беше насочена към свеждане до минимум на настаняването на деца в тях, намаляване престоя на децата и създаване на максимални условия за приближаването им към отглеждане в семейна среда (като капацитет и методология).

Разкриха се социални услуги в общността, чиято цел е децата и семействата да получават психосоциална и социалнопедагогическа подкрепа в семейна среда. Социални услуги са дейности, които подпомагат и разширяват възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършват в специализирани институции и в общността. Те се основават на целенасочена социална работа в подкрепа на лицата за осъществяване на ежедневни дейности и социално включване (МТСП, Закон за социалното подпомагане, Закон за социалните услуги)."
Яна Станева

Яна Станева е доктор по социална педагогика, преподавател във Факултета по науки за образованието и изкуствата, СУ Св. Климент Охридски. Научните ѝ интереси са в полето на социалната педагогика и социалната работа, има публикувани статии и наръчници, свързани с резилианс подхода, изследването на случаи, компетентностите на специалисти и студенти, супервизията и други. През годините е работила като социален педагог, ръководител на сектор и директор в Комплекс за социални услуги за деца и семейства в риск към сдружение Институт по социални дейности и практики. Дългогодишен обучител и супервизор на специалисти от помагащите професии, участник като експерт и изследовател в редица проекти в социалната сфера.

Университетско издателство Св. Климент Охридски
София, 1164
жк. Лозенец, ул. Златовръх 30
unipress@unipress.bg

Увод
Какво е резилианс?

• Същност на феномена резилианс като процес
• Фактори за резилианс при хора, преживели трудности
• Критерии за резилианс
• Критерии за резилианс при родители, преминали през висок риск от изоставяне на детето си

Социалнопедагогическо помагане и компетентности на помагащите специалисти

• Социалнопедагогическото помагане в предоставяните социални услуги в България
• Връзка между теориите за професионалното помагане на хора в риск и резилианс подхода
• Същност на компетентностите
• Компетентностите на социалния педагог / социалния работник

Емпирично проучване на връзката между феномена резилианс при клиенти на социални услуги и компетентностите на специалистите

• Постановка на изследването
• Методология на изследването
• Прочуване на случай (Case Study)
• Дълбочинни / дълбинни интервюта с родители, ползвали социални услуги с цел превенция на изоставяне на децата
• Концептуален контент-анализ (content analysis) на интервюта
• Анкетно проучване на специалистите за ролята на компетенциите при социалнопедагогическото помагане
• Организация на изследването
• Анализ на резултатите от емпиричното изследване
• Резултати от контент-анализ на интервюта
• Резултати от анкетно проучване на мнението на специалистите относно компетенциите им през статистически SPSS анализ
• Отношение на анкетираните специалисти към изведените критерии за резилианс при родители в риск
• Оценка на специалистите относно факторите за резилианс при родители в риск
• Разбиране на ролята на професионалните компетентности от специалистите
• Отношение на специалистите към професионалните трудности в социалните услуги

Изводи
Препоръки
Заключение
Литература
Приложения