Любов и хортензии

Любов и хортензии Мануела Инуса Времетраене: 0:59 мин. Бадемово щастие Мануела Инуса Времетраене: 0:53 мин. Орехови желания Мануела Инуса Времетраене: 0:57 мин. Ягодови обещания Мануела Инуса Времетраене: 0:49 мин. Безупречен Елси Силвър Времетраене: 0:55 мин. На половината път до теб Дженифър Голд Времетраене: 1:15 мин. Стаята на пеперудите Лусинда Райли Времетраене: 0:41 мин. Лимонов сладкиш с маково семе Кристина Кампос Времетраене: 0:59 мин. Минали години Каро Клеър Бърк Времетраене: 1:06 мин. София се завръща у дома Нарине Абгарян Времетраене: 0:52 мин. Дом на щастието Мануела Инуса Времетраене: 1:01 мин. Как да надхитрим собствената си паникатака? Виктор Илиев Времетраене: 1:05 мин. Какво да очаквате, когато умрете Робърт Гарланд Времетраене: 1:15 мин. Орденът на Портокаловото дърво Саманта Шанън Времетраене: 1:01 мин. Не на мене тия Харлан Коубън Времетраене: 1:11 мин. Сладка и опасна Джон Юдкин Времетраене: 1:01 мин. Небесни балончета Къци Вапцаров Времетраене: 0:55 мин. Коучинг на педагогически екипи Лъчезар Африканов Времетраене: 1:26 мин.

"Нито за миг не спрях да мечтая и да вярвам - и да обичам. Тъй като в крайна сметка най-важното нещо е любовта."

Ела и баба ѝ Лиза винаги са имали специална връзка. Лиза е разказвач на истории като никой друг и Ела безспорно е наследила нейния талант. Самата тя е в процес на писане на първия си любовен роман, но в момента ѝ липсва вдъхновение. Затова се разравя в кутията със стари семейни снимки, където открива пощенска картичка от покойния си дядо Вернер. Но за изненада на Ела тя е изпратена от британски затворнически лагер. Защо досега не е знаела нищо за тази глава от живота на дядо си? И как е възможно баба ѝ никога да не е споменавала годините на войната?

Авторката на обичаните поредици Валери Лейн и Калифорнийски мечти Мануела Инуса пише най-личния си роман, в който ни разказва трогателната и необикновена история на своите баба и дядо.

"Топъл слънчев ден в Хамбург. Вървя към любимия си вегански ресторант на улица „Ланге райе“, където имам среща с моя добра приятелка. Ще отпразнуваме публикуването на новия ми роман, който, току-що излязъл от печат, е в дамската ми чанта. Той е много специален и дори само фактът, че най-сетне видя бял свят след всичките тези години, стопля сърцето ми и извиква широка усмивка върху лицето ми. Когато веднага след централната гара минавам покрай новия театър „Онзорг“, в който се играе на долнонемски диалект, с бронзовата статуя на Хайди Кабел пред него, неволно се сещам за баба Лиза, която не само десетилетия наред беше посещавала с нестихващ възторг стария театър, но и беше голяма почитателка на актьорския талант и песните на Хайди.

Всъщност изобщо нямам нужда от статуята, за да се сетя за баба Лиза, и бездруго го правя всеки ден. Достатъчни са определена мелодия, ароматът на карамфили, вкусът на мандарини или поговорка, която тя обичаше да казва – и тя отново е пред очите ми. Въвря напред, обзета от носталгия по миналото, и пак се замислям за книгата в чантата ми. Баба би се гордяла, че успях да намеря дом за творбите си в някои от най-реномираните германски издателства. И че те сега са изложени във всички книжарници, където може да ги види и купи всеки. Тя толкова искаше историите ми да видят бял свят и да радват многобройни читатели. Тъжно ми е, че вече не е сред нас, за да празнува заедно с мен успехите ми. Ала съм и щастлива, защото имах някого, който вярваше в мен, и то с цялото си сърце. Някой, който ме научи кое в живота е истински важно и че човек не бива да се отказва от мечтите си. Че те един ден може да се сбъднат, ако вярваш в тях.

Нито за миг не спрях да мечтая и да вярвам – и да обичам. Тъй като в крайна сметка най-важното нещо е любовта. На това ме научиха моите баба и дядо. Баба Лиза и дядо Вернер. Двамата бяха изключителни личности, влюбена двойка, която нямаше равна на себе си. Колко мили бяха един към друг, колко вълшебна бе тяхната любовна история. Много по-красива от онези, които знаем от книги и филми. Не спирам да обичам баба и дядо и бих искала да им благодаря за мъдрите думи, за топлината и добросърдечието. За това, че ме научиха да ценя малките неща и че всякога бяха до мен, внимателни и търпеливи. Бих искала да благодаря на баба, че ме научи да варя мармалад и онзи път дойде с мен в Париж, че винаги ми е давала повече, отколкото е вземала. А на дядо благодаря, че пееше с мен и ме научи на градинарство, че неизменно ми вдъхваше усещане за сигурност.

Още виждам двамата в градината им. Баба в нейния шезлонг и дядо с лопатка в ръка, понеже пак засажда цветя. Чувам ги как пеят с пълно гърло любимите си песни по време на празненства. И ги чувам да разправят различни истории. Истории от миналото, когато са били млади и целият живот е бил пред тях. Бяха сладкодумни разказвачи и мисля, че съм наследила тази дарба от тях. Ето защо реших най-сетне да разкажа тяхната история, на баба Лиза и дядо Вернер, които обичаха не само живота, но и родния си град Хамбург. Които заслужаваха светът да научи за тях. Които никога не бива да потънат в забвение. Навярно на централната гара в Хамбург никога няма да издигнат статуя на моите баба и дядо, налице обаче е тази книга, за която зная, че би ги направила щастливи."
Из книгата

Мануела Инуса е родена през 1981 г. в Хамбург и още от дете мечтае да стане писателка. След като публикува множество разкази и новели в онлайн платформи, е забелязана от голямо германско издателство. Книгите ѝ за най-романтичната уличка на света Валери Лейн печелят сърцата на читателите и влизат в списъка с бестселъри на Spiegel. Не по-малко популярна е и серията ѝ Калифорнийски мечти. От книгите ѝ са продадени над 1,2 млн. екземпляра. Любов и хортензии е най-личният роман на авторката и разказва трогателната история на нейните баба и дядо.

Хермес ООД
Пловдив 4000
ул. Лозенград №51, ПК 4077
info@hermesbooks.com