Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски

Книгата „Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски" проследява историята на полемиката и различните версии за местопогребването на Апостола. Изследването отговаря на три важни въпроса. Първо: как се е отнесъл българският народ към обесения Васил Левски; второ: вярно ли е обвинението, че гробът му е останал неизвестен поради липса на историческо чувство у нас, и последно - дали тленните му останки са били изоставени в гробищата за престъпници на София, или са се намерили сърцати и достойни българи, които да го погребат по християнски, или всички са били жалки страхливци. Нали такова е и предсмъртното желание на Левски, изказано пред Никола Цвятков по пътя им от Търново към София: „Ако ме обесят, поне ще ми остане гроба в България и всякой ще го знай, а ако ме пратят на заточение, ще ми изгният костите надалеко."

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е доктор по филология и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. - старши научен сътрудник II степен. През 2011 г. е избран от ВАК за доцент по История на журналистиката и Народопсихология в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен доктор на науките. От 2018 г. е професор в УНСС. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България.

Основни научни трудове: Йордан Стубел. Монографичен очерк (2001); Леда Милева. Литературна анкета (2001, 2007); Николай Хайтов. Духовна биография (2009); Гласове за Николай Хайтов (2008, 2009); Марко Семов в паметта на съвременниците (2009); Тревожната съвест на Марко Семов; (2010); Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски (2010, 2012); Българинът в глобалния свят (2011); Душевност и национална съдба (2014); Българският национален характер (19 - 20 век). Еволюция и трансформации (2014); Божана Димитрова. Кауза радиожурналист (2015), Основи на българската народопсихология (2016). Публичният образ на Васил Левски (2017), Залезът на свободния политически печат в България (2019); Неоосманизмът и междуетническите отношения в България (в колектив с проф. Георги Найденов, доц. Пламен Ралчев и доц. Константин Пудин) - 2020; Човекът, който доведе Господ на земята. Литературна анкета с Никола Радев (2021).

Зов
София, 1326
жк Обеля 2 бл. 250 вх. А ап. 19
ikzov@dir.bg