Публичният образ на Васил Левски

Медийни полемики и обществени дебати. Книгата проследява посмъртната съдба на Апостола в българското национално съзнание. Разкрит е начинът, по който се формира и променя представата за Левски, каква е ролята му в българската история и душевността на нашия народ, какъв е фокусът, през който различните епохи и идеологии четат наследството му, има ли мостове и приемственост между тях.

Защото, независимо от идейните и естетически предпочитания на авторите (няма значение дали те са учени, журналисти или творци на изящната словесност) всички търсят "своя Левски" - тенденция, която не се наблюдава при нито една от другите значими фигури в националния исторически пантеон. И не на последно място, защо българският народ избира именно Левски, а не Ботев, Каравелов, Раковски, Стамболов, или пък някой от средновековните владетели за свой върховен национален герой. Защо точно в Левски се концентрира всебългарската почит?

Ивайло Христов е роден през 1970 г. в гр. Горна Оряховица. Завършва българска филология в Софийския университет Св. Климент Охридски (1995). Започва научната си дейност като докторант в Института по литература към БАН. През 2001 г. е доктор по филология и става научен сътрудник I степен, а през 2009 г. - старши научен сътрудник II степен. През 2011 г. е избран от ВАК за доцент по История на журналистиката и Народопсихология в УНСС, а през 2014 г. му е присъдена научната степен доктор на науките. От 2018 г. е професор в УНСС. Член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и на Съюза на учените в България.

Основни научни трудове: Йордан Стубел. Монографичен очерк (2001); Леда Милева. Литературна анкета (2001, 2007); Николай Хайтов. Духовна биография (2009); Гласове за Николай Хайтов (2008, 2009); Марко Семов в паметта на съвременниците (2009); Тревожната съвест на Марко Семов; (2010); Николай Хайтов и спорът за гроба на Васил Левски (2010, 2012); Българинът в глобалния свят (2011); Душевност и национална съдба (2014); Българският национален характер (19 - 20 век). Еволюция и трансформации (2014); Божана Димитрова. Кауза радиожурналист (2015), Основи на българската народопсихология (2016). Публичният образ на Васил Левски (2017), Залезът на свободния политически печат в България (2019); Неоосманизмът и междуетническите отношения в България (в колектив с проф. Георги Найденов, доц. Пламен Ралчев и доц. Константин Пудин) - 2020; Човекът, който доведе Господ на земята. Литературна анкета с Никола Радев (2021).

Зов
София, 1326
жк Обеля 2 бл. 250 вх. А ап. 19
ikzov@dir.bg

Увод
Ранната публичност на Апостола

• Сведения за Васил Левски във възрожденския печат
• Политически употреби на Левски след Освобождението
• Първи опити за канонизиране в обществената памет
• В светлината на мемоарната литература
• Левски и Българската православна църква
• Делото на Апостола в алтернативно мислене на левицата и десницата между двете световни войни

Развитие на дебатите за идейното наследство на Васил Левски през периода на социализма

• Рефлексиите на казионната критика
• Разрастване на левскиведението след края на 50-те години
• Отношението на официалната държавна идеология към Левски
• Апостола на свободата като "дисидентски" символ
• Художествени пресъздавания върху легендата за Апостола
• Нова фаза на незаглъхващия спор за гроба на Васил Левски
• Медийната легитимация на полемиката
• Николай Хайтов в контекста на този дебат
• Исторически свидетелство за погребването на Васил Левски
• Съдбата на костите на Апостола
• С каква цел бе "замразен" спорът за гроба на Васил Левски
• Post factum към полемиката
• Одисеята около паметната плоча, поставена пред църквата "Св. Петка Самарджийска"

Левски в съвременната академична и медийна реалност

• Универсалните измерения на Васил Левски - актуален прочит
• Защо Васил Левски не е канонизиран за светец?
• Жалки опити за дегероизация на Апостола
• "Черната легена" за предателството - реалност или спекулация
• От Тефтерчето на Васил Левски до пазарния фундаментализъм на съвремието

Заключение
Източници и литература