"Това е една обикновена българска история, написана увлекателно и човешки, с много чувство и разбиране на героите. Без агресия, без имитации, без изтъркани схеми. Един невероятен роман за прехода". Владо Любенов "Това е един задъхан разказ за трескавото лутане между тук и там, между отсам и отвъд; разказ за непрекъснато заминаване и за вечното завръщане... Във времето, когато се кълнем, че уж Родината е там, където си, се оказва, че емигрантът е навсякъде емигрант. Но странно: "Емигрантът" не е мрачна история! Тук няма "отрицателни" герои, а пък "положителните" не са нито ... |
|
Един роман за парите и властта, за престъплението и наказанието. "Лъжа хората, но не се брои, мамя ги, но не се брои, крада, но не се брои. Всъщност няма втори шанс и всичко се брои. Хората не забравят и не прощават. Да спечелиш втори шанс, значи че си загубил първия. Всеки говори за втори шанс, но никой не иска да си спомни как е влязъл през вратата на злото за първи път." ... |
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
|
Второ издание. ... Двадесет и една жени разказват неразказвани никому досега истории за себе си. Всички имаме такива истории - тайни, интимни, някои болезнени и срамни. Крием ги дълбоко в себе си, защото мислим, че ни правят уязвими. Докато не почувстваме, че в тях е зародишът на нашата промяна. Тогава те се превръщат в извор на сила и обновление. Двадесет и една истории на жени, които ни карат да се замислим и докосват душата... не само женската. "Предвид на професията ми на психолог и големия ми житейски опит със сигурност бих могла да напиша и книга за мъжката душа. Още повече че аз обичам мъжете - всякак ги ... |
|
„Уважаеми читатели, Вие държите в ръцете си един роман, който ще ви пренесе в пролетта на 1876 година в китното селце Батак и ще Ви направи невидими свидетели на най - голямото военно престъпление на 19 век, потресло цяла Европа с чудовищната си жестокост, непобираща се в човешките възприятия. Един роман, който трябва да го има във всеки български дом. Роман, който трябва да се прочете от всички - християни, мюсюлмани, юдеи, будисти, атеисти...За да се помни и никога не се повтори тази кървава драма. Да прочетем и преклоним глава пред хилядите жертви на Баташкото клане!“ Николинка Вълкова ... |
|
Българин не се раждаш! Българин ставаш! Българите не лъжат, не завиждат, не лицемерничат, не мразят другите. Българин означава осъзнат, светъл и духовно буден човек. Мнозина се наричат българи, но не са такива. Те са самодоволни хорица, които живеят само в материалния свят, за тях съществуването е издигнато в култ. Те живеят, за да задоволяват своето его, интересува ги единствено храната, властта, славата, нагонът, парите. За тях най-важното нещо е оцеляването, а когато не са застрашени, те отчаяно се забавляват, опитвайки да забравят страха, самотата и слабостта си. ... |
|
Романът "Хванаха ме да крада" интерпретира набираща популярност тема – как Интернет променя порядъка, в който живеем. Само че го прави от много необичаен ъгъл. Обичайно, в съвременния роман Интернет се представя като възможност да се скриеш, да се представиш под чужди самоличности. "Хванаха ме да крада" обаче разказва как новите средства и среди за комуникация ни принуждават против волята ни, по силата на възстановена "скайп" дискусия или налучкана парола, да бъдем по-честни в личния си живот, по-прозрачни един за друг. Веднъж изпратено като и-мейл или съобщение, публикувано във форум, ... |