Баща ми беше градинар. Сега е градина. Историята на един баща, един син и едно последно разсъмване - милостива и безмилостна едновременно."Тази книга няма лесен жанр, трябва сама да си го изобрети. Както смъртта няма жанр. Както животът. Както градината. Роман елегия, роман градина, мемоар или мемороман - има ли значение за ботаниката на тъгата. История за отиващите си бащи в един отиващ си свят. За тези трагични пушачи, често отсъстващи, вкопчени в шнорхела на цигарата, плуващи в други води и облаци. За баща ми, който крепеше на раменете си тонове минало и не спираше да го разказва. Тази Шехерезада - баща ми. Сега ... |
|
Трето илюстровано издание. ... Действието ни отвежда на диво пътуване из Лудогорието. Не по-малко шеметни са и героите в този роман, който поразява с универсалните си послания, поднесени с непретенциозен, но въздействащ стил. В същото време той е безкомпромисна сатира, която не спестява нищо. Разслоението в обществото ни може да бъде жестоко и непреодолимо, но погледнем ли отвъд видимите различия, прозират нишките, които ни свързват. Понякога те носят името на любовта, друг път - на инстинктивната нужда да подадеш ръка на човек в нужда."Керван за гарвани е роман за дивата пустота на Лудогорието, за живеца на жителите ... |
|
Има истории, които започват там, където сякаш всичко свършва. Те се раждат от края - когато пепелта още тлее и малко пламъче надежда тихо мъждука. Новият лекар в болницата не може да устои на историите на баба Магда - мъдра старица с глас като песен и дарбата да те пренася с думи в отминали времена на чудеса, горски създания и изпиващи душата копнежи. В сърцето ѝ се крият не просто спомени, а смайващи легенди от старите български земи, където страшни змейове бродят редом с всякакви други чудати създания. А младата Магда е сякаш орисана да ги привлича. От дете тя расте близо до юнака Марко и дори му помага да ... |
|
"Романът "Звезди под клепачите" на Николай Терзийски е опора в мигове на болезнено колебание, дали да простим на някого, или да го осъдим. Ще открием истини за хората под българското небе, за пропастите по пътя им, които те превръщат в свобода и страст, за техните изпълнени с труд, пречки и упорство дни. Този роман ни е особено нужен, когато сме решили да напуснем най-важния за нас човек, но всичко - нашата кръв, въздухът в дробовете ни, часовете, които разсичат сърцата надве, крещят: "Върни се!". Този роман на Николай Терзийски е необходим днес и сега, за да не се превърне животът ни в ... |
|
"Роман, който влиза с взлом в детската стая на Прехода, взривява премълчаното, хваща за гърлото и започва един разговор, болезнен, но и разбиращ. Разговор, който отдавна трябваше да бъде проведен, в който има напускане и завръщане, американска мечта по неволя и вина по български. Смело, талантливо и остро писане с ум, талант и сърце. Един от най-силните дебюти, с които съм се срещал в последните години. Незаобиколим." Георги Господинов Йоанна Елми (1995) пише публицистика и проза. Част е от екипа на независимата медия "Тоест", работи и с Асоциацията на европейските журналисти - България, нейни ... |
|
"Виолета Радкова пише вълшебно. Създала е своя литературна форма. Изплела е пълнокръвен разказ с живи хора, но го е направила с онези невидими нишки, които владее само истинският поет. Беше ми невъзможно да спра да чета, докато не стигна до края на живота на Иван, като през цялото време е ясно, че живот като неговия няма край. Пътешествие, което те хвърля в дълбокото и като главния герой трябва да плуваш или да потънеш. И през цялото време те съпътства една особена милост, като повей от крило." Капка Касабова "Тази книга е заредена от начало до край с радостта от разказването, удоволствието от създаване ... |
|
Тя е взимала интервюта с терористи, тирани, пълководци и императори. Говорила е с войници на бойното поле и е летяла със самолет-цистерна над Кувейт по време на Войната в залива. Разболява се тежко, след като вдишва пушеците на запалените от Саддам петролни кладенци. Тя е скандална, непримирима, често крайна и винаги провокативна. Тя е Ориана Фалачи - един от най-известните журналисти на 20 -ти век. Нейните репортажи, интервюта и мнения за исляма и Близкия изток продължават да са актуални и днес. Предсказанията ѝ за бъдещето на Близкия изток и Европа звучат плашещо и някои вярват, че те започват да се сбъдват. ... |
|
"Не деля ножовете нито на усташки, нито на четнически, нито на сръбски, хърватски или мюсюлмански. Всички те, синко мой, опираха във вратовете ни. А на гърлото не се вижда нито кръст, нито полумесец, нито кокарда, нито буквата "U", нито петолъчка. Всички вратове са еднакви и всички ги боли еднакво, без значение чия е ръката и под чий байрак е ножът, който ги коли. Никой нож няма само една страна и в този разделен и объркан народ вече векове наред на псувнята се отговаря с още по-тежка псувня, на удара с нож - с три удара, на една яма с трупове - с цял каньон или пропаст." ... |