Направлението за изучаване, обяснение и оценка на тракийската история и култура от прехода между каменно-медната и ранната бронзова епоха (втората половина на ІV хил.пр.Хр.) до създаването на Дунавската българска държава през 681 г. се обозначава в науката с термина тракология. Естественият център за нейната поява и развитие е България, защото сърцето, в което съзряват и пулсират върховите моменти в оформянето, генезиса, живота и характера на тракийския етнос и на неговата култура, са днешните български земи и по-точно областите от р. Дунав до Егейското крайбрежие и прилежащите му острови. Те образуват ядрото на ... |
|
Сборник от документи и материали. Съставител Цочо Билярски. ... "Там, на Балканите, има един див народ, който трябва да бъде унищожен..." Жорж Клемансо "В настоящото издание е включено българското фототипно издание на Документи по договора в Ньойи, представляващо днес библиографска рядкост. Неговият оригинал е на френски език, тъй като това е бил езикът, с който се е контактувало с "миротворците". Към фототипното издание са приложени и известните, но непознати в пълния им вид от широката общественост предложения на американския президент Удро Уилсън за принципите, които трябва да бъдат в ... |
|
Книгата дава възможност на читателите да се запознаят с едно полуапокрифно и неизвестно учение за произхода на днешните гърци. "Никой в днешна Италия не твърди, че италианците са римляни и че говорят латински, въпреки че столицата им е Рим и езикът им произлиза от латинския. Афроамериканците от САЩ не твърдят, че са потомци на англосаксонските заселници, въпреки че говорят английски и живеят в първите английски колонии в Новия свят. Французите не твърдят, че са германци, въпреки че името им идва от германското племе франки, а първите им крале са чистокръвни германци. Гърците твърдят, че са потомци на народ с 5000 ... |
|
"Дали всички народи ще оцелеят? Отговорът е - не всички. Ще запазят своето име и своята идентичност единствено и само онези от тях, които имат свой принос в съвременността, но имат зад себе си и изключителна история, която своя история те същевременно пазят и ценят. Ще останат онези, на чиято територия ще се запази природата. Ще останат онези, които ще се съхранят духовно и количествено и няма да се разпилеят, т.е. няма да подсилват генетично други, които са си уредили битието, но от охолство напълно са занемарили собственото си възпроизводство. Ще останат онези, които в себе си носят истинско национално самоуважение. ... |
|
Историческата картина, относно което и да е събитие или събития, рядко се отразява изцяло само в една, макар добре описана и представена, позиция. Обикновено тя се композира от различни съставки. Едната е развитата теза на самия изследовател. Другата са оценките на благоразположеното обкръжение от приятели, близки и идейни сподвижници. Третата е отрезвяващата страна на критиката. Хомогенизиращият фактор за достигане на истината за историческите събития е времето. Но времето все пак предпочита аргументите. В това отношение авторът на книгата "Неизвестното в българската история" - Добрин Денев - старателно укрепва ... |
|
В очите на гърците направеното от архитекта, от скулптора, от живописеца съвсем не спада към същия вид творчество, както това на поета, на мислителя, на музиканта. Човекът на изкуството е най-напред работник и на него се гледа преди всичко като на занаятчия, ловък в различни ръчни дейности, чието дело по същество се счита за техника. Той не може да очаква уважението на онези, които си служат с думи и звуци. Именно те са интелектуалците на древността и на тях се приписва божественото вдъхновение. Димитър Попов е професор, доктор на историческите науки към Историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент ... |
|
Въз основа на писмени, епиграфски, нумизматични и археологически извори трудът разглежда политическите и икономически отношения, от края на VІ до средата на ІV в.пр.Хр., на най-голямата тракийска държава в Европа Одриското царство-империя, с древногръцките градове по неговите крайбрежия (на Егейско, Мраморно и Черно море) и с полиса Атина, като лидер на Първата и Втората атинска империя. Политиката на Одриското царство като империя изисква използването на пазари за развитието на стокообмена и получаване на печалба от това. Тъй като собствените тракийски тържища (със смесено население) не удовлетворяват тези нараснали ... |
|
Стефан Симеонов е млад автор на историческа литература. При все това той е познат на аудиторията с голям брой статии в печата и в интернет издания. Магистър - икономист по образование, той от детска възраст чете исторически книги, като интересът му подчертано клони към антична история. Както се вижда от книгата му той предлага нов поглед и свежи идеи, но стъпващи на здрав научен фундамент и стабилна библоиграфия. При това лично е посетил много от музеите и забележителностите, упоменати в книгата, и е дискутирал с учени от кариерата, което е създало както личната ангажираност, така и специфичната изследователска стойност ... |