"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
"Зад гърба - една крачка към онази част от битието оставяме встрани, зад гърба. Но не като загърбване и бягство, а като онова квантовомеханично ненаблюдение, което позволява едновременно съществуване на много възможни състояния. Зад гърба е сборник на безбрежието ма онези случвания на поезията, източните литературно-естетически форми и живописта, чието вплитане - във всеки смисъл на думата, променя очертанията на техните очаквания и пълнота. Един опит да намеря всичко неслучило се. Но не неслучилото се пропуснато, а онова, което ще се случи в друго бъдеще, основано на едновременността в развитието на цялата гама от ... |
|
|
Подобно на редица поети от втората половина на XIX век след Бодлер , Емил Верхарен (1855 - 1916) - един от основоположниците на символизма и ярка фигура в белгийската франкофонска литература, също опитва перото си в писането на поезия в проза. Между 1886 и 1895 година той създава четиридесет и шест творби. Същинска лаборатория за поетическо изкуство и модернизъм, този жанр се превръща в повод за експериментиране с гранични изразни форми. В поемите в проза на Верхарен се смесват оригинална визия за света и слово, което руши установените синтактични, лексикални и прозодични рамки на езика. Както Рембо в "Озарения& ... |
|
|
"Стихосбирката на Мария Лалева Благословете Юда предварително е обречена на успех. За тези, които живеят със стиховете ѝ от Личен архив и Не съм ви ближна е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения. Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава ... |
|
|
"Небесна гледна точка съдържа стихотворения, които съм писал през XXI век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат - жив си. Не те ли четат, не те ли помнят - и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта. А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
|
|
"Душата дрънка" ще ви разкрие повече въпроси отколкото отговори, но едно е сигурно - ще откриете себе си. Поезията ѝ засяга толкова много нюанси от същината на живота и тайнствата на душата, че ще се уверите, че душата ѝ не просто дрънка. Душевен гъдел Едва ли ще накараш кожата ми да настръхне с пръстите си, ако не си погъделичкал въображението ми с ума си. Сузана Йорданова ... |
|
|
Чувствай ме - едно литературно бижу с нови мотивиращи и вдъхновяващи текстове. "С тази книга Силвия подарява любов - чиста, фина, жива, истинска. Почувствате ли красотата на сърцата си, ще можете да чувствате красотата във всяко друго сърце. Наслаждавайте ѝ се. Светът е просто ваше отражение и винаги връща към вас онова, което вие давате на себе си.""Обичам книгите на Силвия ! Винаги ми дават отговори, на въпросите блуждаещи в главата ми. В моменти на спадове и ментални дупки, това е най-добрият лек за душата ми.""Една малка книжка с голям смисъл. Една книжка олицетворение на човешкото ... |
|
|
Остава само пътят, който си изминал. Остава само това, което си почувствал. Виждаш само това, което си приел... Мария Софрониева е родена в Силистра през 1974 г. Житейският ѝ път лъкатуши между биологията, органичната химия, музикални предавания в БНТ и коафьорството. Но в сърцето ѝ винаги е било творчеството - рисува, пише стихове и проза от ученическите си години досега. Божествена кръв е първата ѝ книга. ... |
|
|
"Аз съм Анжела Пенчева. Родена съм в София на 27.07.1967 година. От раждането си имам една много добра приятелка - бих казала, че тя е второто ми Аз. Тя винаги най-добре знае как се чувствам - дали имам нужда от нещо или не. Това е моята инвалидна количка. Започнах да пиша стихове, когато се влюбих силно за първи път в момче, което съм виждала един-единствен път през живота ми преди 17-18 години, но това беше достатъчно да напиша стихотворение за него. Оттогава, когато имам такива откраднати мигове, аз ги пресъздавам в стиховете си. Дошла съм на този свят не с вик, както всички очакват да прочетат, но щом тези ... |
|
|
Теодор Троев , изследовател и пътешественик, пътувал по дирите на митични герои и поверявал живота си на стихиите, сега ни повежда на едно необикновено пътешествие - по териториите на сърцето, по океаните на любовта, по моретата на приятелството, зад които ни очакват и бреговете на искреността и доверието. Повежда ни с лодката на стиховете си... ... |
