Тази приказка е за вълшебните приключения на принц Атакан. Той е влюбен в Лейля – дъщерята на Деня и Нощта. Но двамата не могат да се оженят, защото Лейля е пазена от дядо си и баба си – Времето и Вечността. Девойката живее извън земята в дворец близо до дъгата. За да изпита любовта на принца, Времето му поставя трудна задача – да донесе лъчи от северното сияние. Приятелите на Атакан – Слънчевата фея, Феята на розовата вода, котараците Ефе и Толга, измислят план как да умилостивят Северния цар. Те извършват необходимите вълшебства, подготвят дарове за строгия властелин и се качват на вълшебния килим на Аладин . Стигат ... |
|
Антология от наградени фантастични разкази в конкурса "Агоп Мелконян" 2012 - 2016 г. ... "Понякога машината е печатала философски сериозни визии за Вселената или за модерното общество, за човека и природата, за човека и машината (както и за природата или машината без човека); понякога, като за собствено удоволствие, е писала просто заради играта. Програмистите на машината са от кръга на електронното списание "Сборище на трубадури", които от пет години (2012 - 2016) провеждат конкурси за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян - изумително многолик творец, а познат все пак най-вече като ... |
|
Монографията "Морфология на Класическия Египет" е първата подробна публикация на Ермитажен папирус 1115, съдържащ древноегипетската "Приказка за корабокрушенеца". Папирусът е представен дума по дума, ред по ред, с цялостна изворова база, подробен лексико-граматичен, исторически и културологичен коментар и в диалог с текстове от епохата на Класическия Египет. "Приказка за корабокрушенеца" е езотерично съчинение, описващо срещата на човек с божество на предела на обитаемия свят, и представлява своеобразен конспект на основните идеи в картината на света на египтяните от Класическата епоха. ... |
|
О,музо, възпей гнева, но най-вече любовта на Гавраил, син на Ангел, самият Ангел, ако не си изтощена от стимулиране на поети през многото столетия и народи и твоят меден език не е изтъркан от оди. Ако пък нямаш вече мощ да ме вдъхновиш, аз ще се захвана да го възпея непретенциозно, както сам умея. Гавраил е изправен в нощта. Хората обичайно я накърняват с огньовете и електричеството си. Но тази нощ е празна от хора и затова е цяла, безпрогледна, безименна. Той грее със синьо-виолетова светлина, разперил огромните си лазурни криле като четири пулсиращи арки, ала не осветява нищо наоколо - това е различна светлина. Под него ... |
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
Андрей Андреев е роден на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Видинска област. Завършил е Литературния институт "Максим Горки" в Москва. работил е като библиотекар в родното си село, в Окръжен исторически музей - крепостта "Баба Вида" - Видин, секретар на КДК и Дружеството на писателите - Видин, зав. отдел "Литературно наследство" в списание "Факел" и зав. отдел "Литература" в сп. "Отечество". Бил е главен секретар на Съюза на българските писатели. Сега работи в издателство "Захарий Стоянов", редактор на списание "Везни". Автор на дванайсет ... |
|
144 библейски урока за сега и за после. Небесно царство е книга-размисъл, съдържа текстовете-коментари върху библейски цитати и има за цел да разшири библейската култура и познание в България, като разкрие макар и мъничка частица от необхватната мъдрост и красота на Библията."Знаете ли кой е най-големият Ви длъжник? Вие самите. Простете на себе си.""Всеки опит има шанс за успех, само опитът да се харесаш на всички е винаги обречен на неуспех.""Смелостта идва не от отчаяната готовност да изгубиш. Смелостта идва от разбирането, че всъщност няма какво да изгубиш.""Христос избира рибари за ... |
|
"Както пламък облизва на дървото гордостта, тъй животът се изнизва. И то не едва, едва. А със крачки ускорени галопира всеки ден. Той, животът, няма време. Още стой така до мен." Тодор Билчев ... |
|
"Николай Табаков разказва горчивия и недъгав наш животец, събрал го в някакво дунавско градче. Прави го благо-иронично, като и сам се намесва в действието, скрит под инициалите Н. Т. Алхимията на разказа сплавя ведно човешкото живеене (с неговите безсмислици и простотии), компресира времето и дестилира сместа до един отговор. Защото се пита за смисъла на живот. А той е, настоява Н. Т., в самия живот с неговата ненакърнима вечност. В онзи живот, който е безкрайна любовна среща и чийто собствен смисъл е човекът." Георги Каприев "Нула време" е роман за безсмислието, но и за винаги наличния смисъл. Една ... |
|
"Звездинов е поет със свой глас, със своя насока на развитие. Той и до днес си остана верен на онази линия на непосредствена и жизнерадостна лирика, с която започна и която очевидно е органически присъща на човешката му природа..." Атанас Свиленов "Любов, не ти си жива рана, макар че чувствам как минава през тебе времето копнежно... Не заздравяваш, не заръбваш, отворена към Вечността, упойваща, неразгадана..." Атанас Звездинов ... |
|
Специална поредица най-доброто от високата българска класика. Александър Геров е не само сред най-интересните поети от своето поколение автори, "родени между две войни", но е и сред най-големите имена на българската поезия. Той говори с еднакво вдъхновение за човечеството и за отделната личност, защото човечеството е съвкупност от много самостоятелно мислещи и чувстващи личности, а отделният човек е носител на вселенския мащаб и общност. Включени са избрани стихотворения и редове от биографията. Творчеството на поета анализират И. Пауновски, З. Чолаков, Иван Гранитски и Панко Анчев . Всеки том е придружен ... |