Проф. Петър-Емил Митев , доктор на философските науки, е дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", понастоящем ръководител на Института по социология "Иван Хаджийски". Един от основателите на специалност "Политология", в която разработва поредица от лекционни курсове: история на политическите идеи (трета част); политически идеологии; методи на политологичния анализ; политическият език; революция и реформа; източноевропейският преход; българският преход. Изследването на прехода е като ходене по острие на бръснач... Критичната и заедно с това обективна ... |
|
|
Българските think-tank и глобалните мрежи за влияние ... Как феноменът „think tank“ се внедри и функционира в български условия? Как think tanks-ескпертите на българския преход станаха жертва на глобалните мрежи и идеи за демократизация, свободен пазар и гражданско общество? Защо преходът към демокрация не присъедини България към Западната модерност и не създаде либерални институции и свободна критическа публичност? Каква е съдбата на институциите, произвеждащи интелектуална автономия в България? Защо преходът към демокрация в Източните страни изпревари „неолибералния преход“ във Франция и други европейски ... |
|
|
"Единици са трудовете, които наблюдават аналитично процесите на съвременното изкуство в България. Книгата на изкуствоведката Галина Лардева поставя проблема за това как от средата на 80-те до средата на 90-те години на ХХ век художествените практики напускат платното и боите и се фокусират върху процесуалността, перформативния жест и публичността. Тук се разглежда пораждането на един нов тип разбиране за изкуството, при който художественото произведение се отделя от своята "изобразителност" и се обръща към възможностите на произвеждащата изкуство ситуация. Става дума не за промяна на изразни средства, а ... |
|
|
Културният теоретик Борис Буден ни предлага своята диагноза на настоящето и на най-новата история на нашата част от Европа. Повече от четвърт век след формалния край на комунизма, той търси отговори на въпроси, отнасящи се до всички посткомунистически общества: Какво се случи с базисни понятия на демокрацията, когато бяха пренесени в посткомунистическите общества? Възможно ли е да говорим за "край на обществото", за "разтваряне на социалното", за преобразуване на "членството" на индивидите в него? Каква е връзката на всичко това с възраждащата се религия? А с национализма? А как се ... |
|
|
И ето сега, след 22 години, вие отваряте очи, ощипвате се хубаво и виждате: да, българският език още е официален, макар българите да намаляват скоропостижно, но от разделението на властите и помен няма. Плюс това държавата прави бизнес и дори помага на частниците да се справят. Разбира се, не безкористно. Освен това крадат като за последно. Отделно от това премиерът си говори по телефона с Мишо Бирата, а когато дойде време да се яви в парламента (за вот на недоверие например), не му пука от същия този парламент, щото си е негов. Образованието си е национализирано, както и преди. Властта е скупчена в София, както и преди. ... |
|
|
"Знаци на прехода" е книга, родена от водовъртежа на обществените страсти през последните години, от сблъсъка на две тенденции - попълзновенията на нихилизма и безродието, осъществявани с неуморна страст от шепа соросоиди и добре платени протестъри и плахото събуждане на патриотичната енергия като противовес на компрадорската политика на управляващите. Първият раздел на книгата съдържа интервюта, публикувани на страниците на вестниците "Стандарт", "24 часа", "Национална бизнес поща", "Преса", "Минаха години", "Новинар", "Жълт Труд". Изявявам ... |
|
|
България през погледа на германски дипломат ... Ще прочетете тази книга с любопитство, гняв или одобрение – но не и с равнодушие. Интервюираните германски дипломати са в позиция, която не предполага излишна дипломатичност. Затова говорят за България и нейния преход откровено, в широкия диапазон между харесването и критиката. А журналистката от „Дойче веле” Румяна Таслакова пита смело и слуша внимателно; не крие позицията си, но я затваря в ясни и категорични въпроси. 160 страници, зад които стои голям изследователски труд – точен и по немски добросъвестен. Ще прочетете тази книга на един дъх – така, както родител чете ... |
|
|
През 1948 г. не повече от двайсетина успенци извършват апостолското си служение в България, след като ужасяващият комунистически режим е прогонил всички чужденци от страната. Всичко е подготвено още тогава, за да започнат преследванията срещу малобройната католическа общност, обявена за враг номер 1 на режима. Отец Камен, отец Йосафат, отец Павел... Само три имена от същата тази общност. Какво знаем за техния арест, за тяхното мъченичество, за жестокия им процес? И кой би могъл да се усъмни, че те са екзекутирани на 11 ноември 1952 г., след като са били обвинени като "шпиони и заговорници, които са искали да ... |
|
|
Всемирна научно-образователна програма ... В тази книга вашите учители от школата на Христос, които работят за изпълнението на всемирната научно-образователна програма, с много внимание и загриженост ни призовават да работим активно за своето духовно развитие, за да заслужим правото да живеем в новата светла епоха. Те ни уверяват, че ние сме търсените желани съучастници в изпълнението на великата програма за еволюцията на света. В по-голямата част от темите, предложени в книгата, се говори за необходимостта от нашето осъзната сътрудничество. Чрез изпратената информация учителите ни помагат да се променим. Учат ни как да ... |
|
|
Как стана така, че за 20 години на цена, която меко казано може да се определи като твърде висока (крах на образователната система, колапс на здравеопазването, подриване на устоите на държавността), Балканите успяха от периферия на Изтока да станат периферия на Запада? Книгата ще бъде полезна за онези, които търсят отговора на този въпрос. Проф. д-р Любиша Р. Митрович (1943) е редовен професор по социология във Философския факултет на Нишкия университет, Република Сърбия. Завежда катедрата по обща социология, ръководител на следдипломното обучение по „Социология на общественото развитие”. Бил е декан на Философския ... |
|
|
Книгата е опит да се представят промените в България след 10 ноември 1989 г. на основата на многобройни факти, чрез които да се разкрие сложността и многостранността на историческия процес. Авторите анализират възстановяването и развитието на парламента, както и неговата роля като основна институция на политическата система в българския преход в периода 1989 - 2007 г. Публикуваните факти говорят красноречиво за отговорността на всяка от парламентарните групи и партии за кризисните процеси, разрухата и безвластието в страната, за унищожаването и разграбването на огромно национално богатство, за морално-политическата криза ... |
|
|
В книгата: Стефан Мирославов - Крушата Васил Илиев Иво Карамански Поли Пантев Илия Павлов Филип Найденов - Фатик Стоил Славов Димата Руснака Георги Илиев Емил Кюлев и др. В казана на българския преход клокочат престъпни сделки; жертви и организатори на поръчкови убийства; килъри, които сякаш се изпаряват в нищото; войни в подземния свят за разпределение на пазара на наркотици и оръжие. Наказателни бригади, въоръжени с бухалки, пистолети и калашници, вилнеят из страната и изпълняват мръсните поръчки на борците, които са се изкачили по социалната стълба с непозволени средства.Разчистването на сметки е ... |
