Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. ... |
|
|
Книгата съдържа матуритетната творба Потомка и най-значимите стихове на Елисавета Багряна . С включените анализи изданието ще помогне на преподавателите и учениците при тяхната подготовка в училище, а също и за успешно представяне на ДЗИ след 12.клас . В стиховете на Багряна българската жена за пръв път надига своя индивидуален глас и има дързостта да се опълчи срещу порядките, заставящи я да бъде просто майка и домакиня. Жената в нейното творчество е вечна и свята, светица и грешница, но винаги личност. Тя открива своето духовно родословие в корените на бунта и непокорството, в желанието да последва и отстоява любовта ... |
|
|
Смисълът на творчеството Кризата на изкуството ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев . За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтологията и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската антропология. Всички науки за човека (но не като природно, а като социално същество) привличат неговото внимание и във ... |
|
|
Страниците на "Blaxearts" са изпълнени с рисунки и текстове, които биха могли да ранят конкретни чувствителности. Отварянето на тази книга означава, че сте съгласни с ползването на съдържанието ѝ. За автора: Емил Марков е бургазлия, роден рано сутринта на 10.06.1960 г. Не обича особено морето, велосипедите и ризите с къс ръкав. По стечение на обстоятелствата е художник. Правил е изложби от всякакви неща. Нарисувал е 10060 илюстрации. Заснел е стотици хиляди фотографии. Оформил е два камиона книги. Изработил е стотина графични знака. Сам е написал няколко книги и десетки сценарии за какво ли не. Обича да ... |
|
|
Сборник разкази на писателя Емил Константинов. "Той знаеше, че сега ще започне любимата му песен и усили докрай силата на звука. Чу първите акорди на "Rock "n" roll damnation" и натисна яко педала на газта. След малко погледна скоростта - стрелката бързаше към края на километража. Хвана здраво волана, като постави ръцете си на “един без четвърт”. Мина в средата на магистралата и започна да се опиянява не само от изпълнението от AC/DC, но и от спринтиращия срещу него асфалт. Крайпътните рекламни платна профучаваха подобно на забързани филмови кадри и се стопяваха мигновено." Емил Константинов ... |
|
|
В произведенията и творческите търсения на художника Станислав Памукчиев наблюдаваме множество символи с дълбочина на внушение, носещи заряда на антиномни въпроси. Такива са противопоставянето на черното и бялото в монохромността на избора и колоритния подбор. Също така и използването на естествени материали, употребявани в бита на първобитните общества, са противопоставени на иновативността на художествената техника. На фокус е сблъсъкът между вида на материала, неговата структура, поведение и съдържание в комбинация със съвременно търсене и внушение. Огънят, изгарянето, претопяването и пепелта, разгледани паралелно като ... |
|
|
Дон Хуан де Кастилио. ... Писателят Калин Терзийски представя новата си книга "Приказка за Мишок Джиро, канджа кучка, Ромения и сина ѝ Балабан". Тя е в съавторство с Емил Йотовски . Илюстрациите на книгата са от Диана Димитрова . Противно на заглавието книгата въобще не е за деца и представлява сборник разкази на двамата автори. ... |
|
|
Жълта книжка за напреднали е иронична сатира в стихове на съвремието. Авторът, чрез похвата на сатирата, дава заявка за осмиване на хора и съвременни явления, постепенно превръщащи се в социални пороци. Целта му е да провокира промяна в мисленето, като използва различните средства на насмешката, прерастваща в ирония и сарказъм. ... |
|
|
"Детство мое, реално и вълшебно..." отеква в съзнанието ми всеки път, когато чета и препрочитам разказите на Емил Костов. Сборникът съдържа седемнадесет къси разказа за живота през осемдесетте и деветдесетте години в България, времето на така наречения преход. Описва простотата в бита и ежедневието на малките населени места. Разказва за стремежа на човек да се установи и открие препитание в големия град, за старите приятелства, за любовта, за мрачните субекти и лихварството. Увлекателни, динамични, кратки, без излишни многословия и описания, разказите носят духа и напомнят за преживяното минало: забравената ... |
|
|
"Доктор Франкел приближи до масата, където вниманието му бе привлечено от къс хартия. Той предполагаше, че преди да напусне земния свят, Щюве беше оставил някакво писмо или бележка. И не се излъга в предположенията си. Със спокоен, равен почерк бяха написани няколко реда: "Аз свършвам. Не мога повече да издържа. Няма по-голям позор от този: жената на Адолф Щюве е полудяла, а един евреин я лекува." ... |
|
|
Емил обича да помага вкъщи, но понякога нещата се объркват. Първо, вместо мишката в капана му се хвана палецът на татко. След това, без да иска, нахлупи върху главата на баща си купата с варена кървавица, а после омаза лицето му с тестото за бухтите. Блоп! Емил отново бе наказан да стои в бараката и издялка стотното си дървено човече. Книжката е с веселите илюстрации на Бьорн Берг. ... |
|
|
"Градът на окованите" е роман за деца и юноши и разказва за приключенията на Орловото перо. Емил Коралов е български писател, дебютирал с драматични си романи през 30 -те години и достигнал най-широко признание за романите "Нова летопис" и "Чинарите зашумяха"."С пенливите си белоснежни води водопадът все така шумно слиташе в пропастта на нощта. Двамата необикновени спътници вървяха напред, отново към града на Черната стоманена ръка, откъдето Орловото перо беше избягал тая нощ. Хиляди мисли се носеха като вихрушки в главата на смелото момче. Той мислеше за брата си Гълъб, за Бела и за ... |
