|
|
|
В основата на романа "Репетиции" е грандиозният замисъл на изпадналия в немилост патриарх Никон да съгради - през XVII век, близо до Москва - Нов Йерусалим и в новопостроения храм "Гроб Господен" да повтори като мистериално действо събитията от Страстната седмица. За целта е привлечен френският комедиограф Сертан, а величествената възстановка трябва да доведе до Второто пришествие на Христос на руска земя. Замисълът се проваля, организаторите са изпратени на заточение в Сибир, самодейната трупа, състояща се от неграмотни селяни, се превръща в мистична секта, завладяна от идеята да се изиграе на всяка ... |
|
|
Раят е мястото, където хората участват във всемирната симфония, невъзможна без разнообразието, което единствено е способно да изрази безкрайната Божия красота. Данте изгражда своя рай чрез два допълващи се принципа: индивидуалност и хармония. Раят е полифония, съставена от различни гласове, всеки от които следва своята мелодична линия. Райското състояние е съвършена любов и съвършен мир, който идва от пълното сливане на собствената воля с Божествената. Владимир Градев преподава теория на религията и култура на Ренесанса и Барока в специалност Културология в Софийския университет. Неговите Прочити на Данте в три ... |
|
|
Само най-верни и близки от обкръжението на Ленин хора знаят, че в края на живота си, вече тежко болен, вождът на световния пролетариат се отрича от революционните си теории и прегръща учението на Христа. След първия удар на 23 март 1921 година, едва започнал да се съвзема, Ленин почти непрестанно мисли за Бог. "Бъдете като децата, защото тяхно ще е Царството Небесно" - казва Спасителят в Евангелието на Матея - и Ленин, който постепенно губи разсъдъка си и става като дете, изцяло се прониква от тази идея. Заедно с Троцки и Дзержински, в пълна конспирация, той организира таен кръстоносен поход към Йерусалим. В ... |
|
|
"Един народ не може да бъде изследван без пиетет, той не е куче. Но няма по-голяма грешка от това пиететът да бъде основа. От тоя момент ние влизаме в една сантиментална поредица, която не е народопсихология, а идеализация. Аз имам предупреждението на Джовани Джентиле: че изобщо разглеждането на субекта обективно е една илюзия. Затова е много важно в какъв исторически момент се извършва изследването на поведението на един народ, защото в определен исторически момент се изявяват определени склонности. Ние никога не можем да видим отново българския народ през очите на Вазов. Хубава си татковино, Език свещен на моите ... |
|
|
"Човекът и сянката" е любовен роман. Психологическа драма, движена от страсти и илюзии. Това е история за американската мечта и нейното странно „сбъдване” на Балканите. Действието прескача между малък български град и химеричния Вашингтон. Героите търсят щастие, търсят себе си в другия. Но съдбите им се оказват преплетени в опасен любовен триъгълник на границата между реалния и виртуалния свят. Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска гимназия и изкуствознание в Художествената академия. Работи като редактор и преводач на поезия в издателство "Народна култура" от 1982 до ... |
|
|
Литературна история и критика. ... "Първата ми книга "Живея и препрочитам" (1990) се открива с думите: Критиката е безкористна необходимост. Критикът - необходимо безкористен. Как иначе ще утвърждава провъзгласената от Куприн "единствена форма на власт, допустима за човека - властта на творческия гений, поета доброволно, сладка, вълшебна власт"?! Такава власт приемам над себе си, стремя се да я приемат и другите. Не виждам смисъл извън нея. Ето и последните два пасажа от някогашната книга: "Да живееш в Пловдив значи да живееш с него. Да живееш интимно и съдбовно чрез поезията му. Останалото ... |
|
|
"Чета, защото обичам. Чета с наслада. Чета, защото искам. Чета, защото обожавам. Чета го в очите ти. Чета го в мислите ти. Чета, защото изписвам. Чета, защото пиша. Чета, за да заспя. Чета, за да сънувам. Чета, за да те забравя. Чета звездите. Чета скришно. Чета задълбочено. Чета във влака. Чета на плажа. Чета, защото имам време, Чета, защото съм подранил. Чета ранен. Чета, за да не нараня. Чета бързо. Чета на обратно. Чета с грешки. Чета до край. Чета на глас. Чета, за да порасна. Чета, защото мога. Чета, защото съм жив. Чета бъдещето ми. Чета и подчертавам. Препрочитам я... Чета!" Ерик Евтимов Мое детство ... |
|
|
Любовна лирика с илюстрации от Николай Майсторов . Тя помни На П. Тя тогава прошепна в ухото ми име на някакъв непознат който носел моите дрехи обитавал моята стая пиел от моята чаша скитал по моите пътища стенел от моята болка сънувал моите спомени изричал моите думи и щял да умре с моята смърт бях го изгубил като игла в купа сено ала тя за щастие помни. Цочо Бояджиев ... |
|
|
Разказите в тази книга не са автобиографични, нито биографични. Могат просто да се четат като хроника за времето и мястото на своите герои. Действието се развива в България по време на комунизма, където авторът е живял през първите 32 години на живота си, както и в САЩ, където е живял в последното десетилетие на този век. Има и разкази - сънища. Те са една друга хроника... За автора Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание (1982). Редактор в издателство "Народна култура" (1982-1990), на забраненото независимо списание за литература и ... |
|
|
Масонството като философия е сложна символна система, въплътена в таен ритуал. Ритуалът визуализира една своеобразна философия от времето на Английския ренесанс и Просвещението, един начин на мислене, дискутиран от видната английска историчка Франсис Йейтс в книгата ѝ Розенкройцеровото просвещение. Настоящата книга отговаря на въпроса Що е масонство? - като философия и като фратерално общество - отвъд конспиративните теории. В нея се изследва реалната роля на масонските ложи в историята, особено по време на буржоазните революции от XVIII и XIX век. Владимир Левчев е роден на 17.10.1957 година в София. Завършва ... |
|
|
Малцина са българските автори, които през последния половин век създават творби, посветени на птици и животни, при това заредени с органичен и впечатляващ талант. Може би защото писатели като Емилиян Станев , Йордан Радичков и Дончо Цончев наложиха много високи естетически критерии в това отношение. Има обаче и радостни изключения, какъвто е случаят с книгата на Владимир Талев "Вепри срещу вълци". Владимир Талев , син на големия български писател Димитър Талев със своя сборник есета ни среща с животинския свят, зареден с органичен и впечатляващ талант."Владимир Талев притежава рядка дарба да открива ... |
