Многоточие е книга на Виолета Пенушлиева , която е главен секретар на Съюза на независимите български писатели. Член е на Световната хайку асоциация с множество награди. Нейна хайга е на Възпоменателната стена за вечни времена във Възпоменателен център Цунами в град Фокушима, където са поставени сто художествени творби за Фокушима от целия свят. Театър и поезия - начало и край на творческата ѝ същност."Тази книга на Виолета Пенушлиева Многоточие е оригинална и въздействаща не само с неповторимото си и енигматично заглавие, а преди всичко с богатите художествени внушения и жанровото многообразие. След ... |
|
"Животът в България между 1940 г. и началото на 60-те години на ХХ век, видян през погледа на млада жена. Интимните й душевни преживявания и сантиментални приключения, преплитащи се с историята на политическите събития, на които тя е свидетел. Множество съдби на хора, попаднали под ударите на "Народната власт", вплетени в драматичния живот на главната героиня, основан на автобиографични данни. Ярки описания на бита и нравите на различни категории хора от български градове и села, забавни диалози и вътрешни монолози, пропити с ирония и сарказъм в сатиричния роман "Утопии и реалност" на Маргарита ... |
|
The Man Booker International Prize 2018. Превод от полски: Силвия Борисова. ... С новото издание на емблематичния роман "Бегуни" от Олга Токарчук издателство "ICU" си поставя за цел да възроди интереса към една от най-знаковите съвременни писателки, важни не само за полската, но и за световната литература. Преводът е на Силвия Борисова - органичният преводач на Токарчук на български. Но днес, десет години след първото издание на романа у нас, е преработен от преводачката и с нова редакция и корекция. През април 2018 г. английският превод на романа "Flights", дело на Дженифър Крофт, е ... |
|
Знаменитото произведение на Кнут Хамсун Мистерии (1892), считано от критиката не само в скандинавските страни за първия модерен роман в европейската литература. Основания за подобно определение дават свободната структура на творбата, пространните вътрешни монолози на нейния главен герой, глъбинният психологизъм при обрисуване на персонажите, богатите асоциации и внушения, преплетени майсторски от Хамсун в сложната му тъкан. Въздействието си романът дължи и на северната екзотика, която нюансира и допълва сюжета: белите нощи, мистичната роля на природата и особено на гората и морето, краткотрайното лято, отлитащо като ... |
|
Един по-различен поглед върху съдбата на любимата на Орфей. Евридика: Най-силното нещо е да не те обичат и ти да не обичаш. В този монолог "Black Flamingo" представя погледа на Елфриде Йелинек към съдбата на Евридика, за която малко се говори в многократно разказвания мит за Орфей, за да вмъкне в нейния разказ много теми от живота на една съвременна жена творец с нейните болки и вълнения. Монологът е написан през 2013 г. и е поставен за пръв път още същата година в Бургтеатър, Виена. Австрийската носителка на Нобелова награда за литература за 2004 г. Елфриде Йелинек е родена през 1946 г. В момента живее ... |
|
"На двайсет съм по-стар от мнозина, които вече са покойници..." Томас Сътпен е гладен за земя, богатство и престиж. Пристига в Джеферсън, щата Мисисипи, с един архитект, няколко роби и неистовата амбиция да стане родоначалник на династия. Следва плана си стъпка по стъпка, но го застига проклятието на миналото му. Ще изкупят ли децата му неговата вина? Възходът и падението на Сътпенови са огледало на Американския юг. Историята на рода се разстила чрез разказа на Куентин Компсън, сглобен от чужди монолози, градски клюки и прочетени писма за едно убийство и неосъществена сватба, разиграли се преди десетилетия и ... |
|
Двойка млади пенсионери, Емил и Жюлиет, се сдобиват с къщата на мечтите си - на спокойно място, насред гората. Точно каквото им трябва. Без обаче да са предвидили внезапното посещение на съседа си, лекаря Бернарден, който идва да им се представи, от добро възпитание, мислят те, но остава цели два дълги часа, по време на които се изразява, кажи-речи, само със звукоподражания. Нашата двойка проявява чудеса от въображение и усилия, за да поддържа разговор, в който успява да му изтръгне единствено "да" и "не". На другия ден той отново потропва на вратата им и хайде пак два часа монолози от тяхна страна. ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
Избрани стихопрозрения, баснопрозрения, ретропрозрения и хайкупрозрения, сред които ще откриете "Сънят е водопад над пещера", "Животът ни захвърля в нищета", "На дъното на всеки ден е мрак", "Омраза ако си посял неволно", "Нощта е черна пеперуда", "Махалото на късмета", "Ода за влюбените" и други. Атанас Звездинов (псевдоним на Атанас Василев Атанасов) е роден на 05.08.1943 г. в София. Завършил е славянска филология (чешки и български език и литература) в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работил е в Националното радио, като ... |
|
"Роман за Розата" - най-четената творба на френски език през Средновековието - е дело на двама автори. Първият от тях Гийом дьо Лорис, пише романа си към 1225 - 1230 г., но по неизвестни причини прекъсва на стих 4058. Около четиридесет години по-късно Жан дъо Мьон продължава и завършва разказа на Гийом. Втората част от 17 720 стиха четирикратно надхвърля по обем първата. Цялостният роман наброява близо 22 000 осмосрични стиха. Няма съмнение, че "Роман за Розата" е "най-средновековното" произведение във френската литература. В него се преплитат множество традиции и естетики. Размерите на ... |
|
Лирична, мисловно-съзерцателна и пластична в изказа си, поезията на Детелина Димова с лекота приобщава читателя към собствения си свят. Тук са смесени въображение и реалност, тревога и очакване, но над всичко стои мъдрото и малко тъжно прозрение за човешката съдба, поела „към бъдното – в което скита умът, обречен да изчезне.” Откъс от книгата: "Часът настъпи. Разсъмва. Да тръгваме. Хоризонтът отвори огромното си око, самотният гонг сложи точка. И тръгна отново огромното колело, безбройните лотоси се разтвориха - да тръгнем безмълвни от Вавилон, да тръгнем без бързане, със скорост на метеор, без церемонии, монолози ... |
|
Героите на тази книга са гениални личности, оказали огромно влияние върху съдбата на света и човечеството. Повечето постижения на цивилизацията са плод на тяхното творческо вдъхновение, уникалното им научно мислене, силната им воля, трудолюбие и упоритост. И независимо колко време ни дели от времето на Аристотел и Нютон, Айнщайн и Моцарт, Шекспир и Наполеон , Конфуций и Достоевски , Чърчил и Кант , техните имена, както и имената на много други гиганти на мисълта и прогресивното мислене, завинаги ще останат в паметта на човечеството. Книгата разкрива творческата и лична съдба на редица велики личности от ... |