Назоваване Ти ще имаш две имена. Само ти. Като водата. Като ручея и реката. Устните ще изричат едното, а с другото сърцето ми ще те назовава. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като снеговея. Първото е когато притихвам в нозете ти, с другото песните за теб ще започвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. От пръст и от синева ще ги омеся. Със земното ще те боготворя, а с небесното ще те гледам и в очите ти ще изчезвам. Ти ще имаш две имена. Само ти. Като меда и жилото. С едното ще те любя предано и безмълвно, докато ме убиваш с другото. Сабина Садова ... |
|
Роки Марчиано е непредвидимият шампион. Не се боксира сериозно чак до двайсет и четири годишна възраст, често пъти е превъзхождан по ръст и умения. Висок е метър и седемдесет и девет, тежи осемдесет и четири килограма, има къси и дебели ръце, криви крака и стил на булдозер, заради който редовно си спечелва сериозни наказания. Обаче тренира неуморно, в изключителна форма е и притежава неукротимо сърце, което му помага да издържи на свирепите битки. Юмручният му удар, наречен Сузи Кю, е изживяване на границата на смъртта. "Всеки път, когато те удари - споделя негов съперник - виждаш светкавица." На ринга пристъпва ... |
|
"Пиша, за да забравя. Четеш, за да си спомниш е дебютната ми стихосбирка, която беше издадена през 2018 г. с издателство. Днес имам възможността да я преиздам сама, което ме прави много щастлива. В новото издание са премахнати някои текстове, а други са добавени за първи път. Оформлението и дизайна също са различни." Цвета Тодорова "Думите на Цвета са от онези по-топли неща, които могат да ти се случат. Болезнената ѝ откровеност и бягството от многословието успокояват. Навярно поучила се от миналото, тя внимава да не хаби думите си лекомислено. А честността пред себе си винаги е правилния път към ... |
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
|
"Поезията на Крум Филипов по някакъв начин напомня на дъхав, прясно изпечен хляб. Носи в себе си интуиция за конкретно родовото, но в дълбочината ѝ има и нещо много повече - интуиция за родовата свързаност на всичко с всичко в света. В най-добрия смисъл на думата това е поезия с основание. С онтологично основание. С основанието да замесиш утрешния ден, след като си нахранил вчерашния." Кръстьо Раленков "Името на момчето е Крум Филипов, а стиховете, посветени на баща му, са събрани под заглавието Затръшнато небе. Щастлив съм, че улицата ми подари тази млада поезия. Сред днешната политическа гмеж, ... |
|
В сборникът участват тринайсет журналисти-поети: Асен Сираков ; Боряна Желева; Венцислав Паскалев; Гергана Хрисчева; Димитър Дженев; Иглика Горанова; Мариана Кирова ; Палми Ранчев ; Силвия Недкова; Спасиана Кирилова; Станислава Пирчева - Ава; Татяна Атанасова; Татяна Явашева; Александра Димитрова. Обединява ги любовта към словото и желанието журналистите да са поети по душа, а поетите - поне малко журналисти като нагласа. "Миражът се ражда от жажда В пустинята, сред пясъци от думи... сложете върху вятъра следобеда от музея на бездушната памет Когато загубиш посоката С пчели и цветя се изпълва градината Потегляй, ... |
|
"Понякога това, което желаем, е толкова силно, че може да преобърне съдбата ни..."Когато Лийдс среща Лейла, това е любов от пръв поглед. Той е убеден, че ще прекара остатъка от живота си с нея. До един съдбовен ден, когато Лейла е нападната и простреляна. След седмици прекарани в болница, тя се е възстановила физически, но емоционалните и психическите травми са променили жената, в която Лийдс се е влюбил. За да си припомнят едни от най-хубавите моменти от връзката им, той я отвежда в къщата, където са се срещнали за първи път. Но след като пристигат там, поведението на Лейла поема в неочаквана посока. А това е ... |
|
Из моите песъчинки. Хайку и други кратки форми. ... "Катя Владимирова е родена във Варна, живее и работи в София. Завършила е в СУ "Климент Охридски", специалност френска филология. След това се занимава с художествени преводи на френска литература, превела е романа "Островът на пингвините" от Анатол Франс и други разкази на съвременни френски писатели. Работила е като журналист преди 1989 г. в младежкия печат - "Студентска трибуна", "Народен младеж", литературно списание "Дружба", а след 1989 г. е била главен редактор на в-к "Свободен народ" и на в-к " ... |
|
"Художникът Дега дружал с поета Маларме. Един ден Дега признал на своя приятел: – В свободното си време и аз пиша стихове, но никога не мога да ги завърша, защото в главата ми нахлуват прекалено много идеи... – Стихове, скъпи приятельо, се пишат с думи, а не с идеи."В това изречение се крие цялата тайна на поезията", коментира години по-късно Пол Валери..." Из книгата ... |
|
Подай ми ръка и аз ще те поведа към чистата, човешката, реалната твоя същност. Нарисувах скици на най-съкровеното ти и не забравих да оставя пространство, в което да донагласиш своя свят, своите представи. "Думите ми" са за теб, за нас и мен. Ива Спиридонова посвещава живота си на езика и думите. След като завършва "Връзки с обществеността", "Старобългаристика" и "Българска филология", избира да продължи да споделя с околните любовта си към словото. Дебютната ѝ стихосбирка е сбъдването на мечтата ѝ да издаде стиховете. "Стиховете на Ива са точно това - дар, бликащ ... |
|
Любовна лирика. ... "И тази вечер пак е пълнолуние, вампирите очакват своя пир и чуждото за мен благополучие то мислите ще щипне на простир. И ще ги просне като мокри дрехи, и капките ще бъдат, знам, сълзи, и как да се радвам на някакви успехи, когато най-големият ми успех и неуспех си ти?!" Добромир Славчев ... |
|
"В първата си стихосбирка „Покана за баща” бохемистката Димана Иванова прави светкавичен артистичен воаяж по уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна, и незнайно кое ми хареса повече в сбирката й: дали това, че пише искрено и от сърце, дали двуполовостта на нейната поетика или склонността й да опоетизира баналното и да банализира приповдигнатото...Между кориците на тази книга има всичко. Има лирика и епика. Меланхолия и хумор в едно. Еротика и изтънчен мазохизъм. Посвещения на момичета и момчета. Печал. И ерудиция – ту деликатно загатната, ту агресивна, – която ни напомня, че авторката притежава докторска ... |