Стефан Стефанов е роден разказвач. Той пише четивно, енергично, неотстъпващо - с остър социален и политически усет за провала на нашето общество и упадъка на днешния свят. Начинът му да наблюдава и осмива е уникален, но талантът му иде в модерните времена от Суифт , минава през Гогол и Хашек . "Новите сериали се снимаха в Тонго, защото беше по-евтино. Всичките трима продуценти от България бяха решили, че Тонго е много екзотична дестинация, която е и доста по-евтина от Слънчев Бряг, въпреки че беше на около шест хиляди километра от България. Човек можеше да мерне заснемането на някой сериал по улицата. ... |
|
|
"Гълъб за Бъдни вечер" е последният сборник с разкази на един от най-добрите и атрактивни разказвачи Стефан Бонев - носител на престижни литературни награди и публикуван в авторитетни антологии в чужбина и в редица учебни помагала по литература. Първият разказ от тази книга се ражда през 2009 г. "Календарът" е посветен на Коледа и на Нова година. В тази лека и забавна история авторът кодира вроденото ни очакване, че заедно с 1 януари ще се роди нещо ново, както и вярата, че идват по-добри дни за всички нас. И така последователно идват и следващите шест разказа - по един за всяка Коледа... Един от ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
Това издание е окончателна редакция на "Български хроники". Баш историците мислят човешкия живот преди всичко във факти. Стефан Цанев го превръща и в състояния и рефлексии. Целта е тези, които идват след нас, да не бъдат отегчени, уморени, дори мисловно умъртвени от Историята. Авторът на Хрониките демонстрира потенциалната естественост на случилото се. Неговите исторически страници са като трохите на Хензел и Гретел - подобно на тяхното завръщане, нашата историческа вгледаност винаги ще си остава по-скоро възможност, а не даденост. В този ред на мисли подходящ анонс към историческите хроники на Стефан Цанев е: & ... |
|
|
От 1879 г. до 1943 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги нà – само на крачка пред нас, само век е минал… Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото ако древната ни и възрожденска история е ... |
|
|
Българите трябва да осъзнаят, че са скачени съдове, и бедните и богатите, и като такива да се опитат да помогнат на великата сила съхраняваща досега България, да си свърши работата. Грабежите трябва да спрат, сегашният елит да бъде пометен изцяло и да бъде освободено политическото и медийно пространство за нови хора с идеални цели, а не користни. Политиците и журналистите трябва да бъдат слуги на народа! Защо да не опитаме още веднъж в това време на тотално отчуждение и люта побъркана индивидуализация? Поне да знаем, че сме опитали все пак отново! Ако не опитаме този път, България и българите в нея и тези по света, ги ... |
|
|
Расите и техните исторически задачи ... Първата задължителна крачка, която трябва да се направи е в посока на ограмотяването - трябва да се промени подходът в създаването на науката. Досегашната наука трябва да бъде внимателно прегледана, за да се вземе от нея най-същественото, истински потребното, стойностното, което може да послужи за основа на градивната наука. Настоящият опит да се поднесе едно късче от познанието за бъдещето е част от всемирната научно-образователна програма, по която ще се работи за ограмотяването на сегашното човечество. ... |
|
|
Продължение на книгата "Секс, даване, вода и благодарност" ... Книгите се опитват да въведат енергийна сексуално-емоционално чувствена култура сред младото поколение. Енергийната култура, да, след физическата култура, култура на тялото, тя е толкова много необходима, но не е достатъчна сама по себе си. Добре е да се комбинира със сродната й т. нар. "сексуално-емоционално чувствена култура". Може да се нарече култура на сърцето или душата, но на кое сърце и коя душа? Древните египтяни са имали два йероглифа за понятието сърце - сърцето Иб и сърцето Хати. Непреходното, символ на духовен напредък, сърце, ... |
|
|
"Поезията е най-древното магическо изкуство. Шаманите са били първите поети на земята, които чрез мистични заклинания прогонвали злите духове и укротявали природните стихии, за да спасят племето си. Поетите са последните шамани на земята, които продължават да вярват в магическата сила на думите и се надяват с тях да запалят светлинка в душите на хората и да спасят загиващия от бездушие свят. И едните, и другите са наивници, разбира се. Но луд умора няма. В тази книга съм избрал 60 поетически опита, които съм писал през последните 60 години: от 1956 (когато бях 20-годишен) до 2016. Последните няколко стихотворения са ... |
|
|
"Всяка дума може да бъде ударена, ранена или анатемосана. Така започва смъртта и, която натъжава или отблъсква. Затова речникът не е само извор, но и гробище." ... |
|
|
Тройният портрет на Мария-Магдалина е портрет на едно поколение хора в социалистическа България от 60 -те години. Персонажите не са измислени, а взети от живия живот. На фона на реалистичната картина авторът разгръща виждането си за любовта, доброто, ролята на изкуството. Особено впечатляваща е неговата позиция по отношение на схващанията за Исус Христос."...Исус не е нищо свръхестествено, нищо божествено, нищо извън реда и законите на естеството. Напротив, той не само е човек, но е един "нормален" човек. Тъй като обаче това е нещо рядко, изключително, ние сме склонни да го обожествяваме. А той чисто и ... |
|
|
Проблемът за езика е проблем за самите основания на човешката екзистенция. Животът ни е втъкан в него до неразличимост. Всяка житейска ситуация е неизменно ознаменувана от думите. Независимо дали четем, водим неангажиращ разговор или просто сме се унесли в размисъл, винаги се оказваме сред думи. А тяхното битие е толкова несигурно и противоречиво... Любов, приятелство, добродетел, свобода... колко пусти биха били тези думи, как фалшиво биха звучали, ако липсваха реалностите, към които те ни препращат. И все пак, как бихме разбрали който и да е фрагмент от реалността без думите, с които го назоваваме? ... |
