Здравка Евтимова е българска писателка и преводачка, родена в Перник през 1959 г. Три нейни романа ("Четвъртък", "Божество на предатели" и "В града на радостта и мира") и четири сборника с разкази са публикувани в САЩ. Романите ѝ "Четвъртък" и "Една и съща река" са издадени в Италия и Македония, а романът "Четвъртък" е публикуван и в Китай и Сърбия. Три сборника с разкази на писателката излизат във Великобритания, а отделни нейни сборници с разкази - в Гърция, Канада и Израел. Разказът на Здравка Евтимова "Рядко" е включен в антологията " ... |
|
"Досието "Едип" е политически трилър, в който трима братя, оплетени в мрежите на властта и парите, стават палачи и жертви на своята алчност, конформизъм и морален цинизъм. Трагичният им край е свързан с тайнственото досие на агента от бившата Държавна сигурност Едип, в което са скрити следите на тяхното родово минало. То ги е отчуждило дотолкова, че ги е превърнало във врагове. Романът третира темите за търговията с досиета, в която се оказват въвлечени и хората от най-високите етажи на властта, а алюзиите с всеизвестни събития от най-новата ни история са не една и две. ... |
|
Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са Сляпата Вайша, Обащиняване, Кристин, която маха от влака, Белите гащи на историята, Коледната душа на едно прасе, Закъснелият дар, Да търсиш Карла в Лисабон, Божури и незабравки, И всичко стана луна... . Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои ... |
|
Роман в 21 разказа."Коя е Йожи? Сърдито момиченце, фея и трапер, детектив, тийнейджърка, майка, баба, внучка от бъдещето... От история в история Йожи ни води през езиците и световете от късния соц на 70 -те през шемета на 90 -те до надвисващото антиутопично бъдеще, чиито катастрофи вече ни поглъщат, докато зяпаме в смартфоните си. Голямата тема на Надежда Радулова е разомагьосването на света и езика, инерцията на нещото, наречено живот, и как да продължаваме да го живеем с широко отворени очи, без да предаваме детето в нас и до нас." Биляна Курташева "В Тук живее Йожи историите са споени една за ... |
|
Елмър е слон, покрит от горе до долу с шарена мозайка и всички обичат неговите цветни кръпки. Но точно сега на Елмър му е скучно и само една добра веселба може да спаси положението. Наближава Елмъров ден - денят, когато всички слонове се пременяват в различни цветове. Елмър решава да спретне чудновата шега на останалите слонове, докато спят дълбок сън... Запознатите с творчеството на Дейвид ще се съгласят, че точно определен Маккий стил не съществува. Дейвид признава, че е обект на много и разнообразни влияния. Докато следвал изкуство, бил привлечен от фовистите, основно заради ярките им цветове. Повлиян е от Дьорèн, ... |
|
Аравинд Адига, който от дете мечтае за стане писател, е роден в Мадрас през 1974 г. Учи в университетите Колумбия и Окфорд. Бивш кореспондент на Time Magazine за Индия. Публикувал е статии също в издания като Financial Times, The Independent и Sunday Times. В момента живее в Мумбай."Белият тигър" е първият му роман и четвъртият дебютен роман, спечелил "Букър" в 40-годишната история на наградата. Адига стана петият индийски автор, носител на "Букър", нареждайки се сред автори като В. С. Найпол, Салман Рушди, Арундати Рой и Киран Десаи. Романът показва и двете страни на най-населената държава в ... |
|
"Обинзе посети Старейшината следващата седмица, а после и по-следващата. Беше като хипнотизиран от тази неприкрита роболепност на почти богатите в присъствието на много богатите; да имаш пари явно означаваше да си изцяло погълнат от тях. Обинзе изпитваше отвращение и копнеж; съжаляваше ги, но също така и си представяше да е като тях. Един ден Старейшината изпи повече коняк от обикновено и започна да нарежда на общо основание как хората ти забиват нож в гърба, как някои пикльовци изведнъж си показват рогата и разни неблагодарни глупаци внезапно решават, че много им сече пипето. Обинзе не беше сигурен какво точно се ... |
|
"Слънцата се раждат чисти. Както и хората. И това слънце в началото, когато изгряваше, беше ослепително чисто и ярко. То пламтеше с неудържима сила и се издигаше все по-нагоре и по-нагоре. - Отдавна не сме имали подобно слънце! - Изключително слънце! - Ето, това е слънце! - казваха хората Така се говореше, така се пишеше. Но слънцето достигна зенита. Спря там, чисто и алено, а после започна да слиза полека надолу. Залязваше. - Това слънце още в самото начало беше съмнително! - казаха - Какво ти съмнително! Направо си беше... - И чие?!? ... И започнаха да разправят едни работи за слънцето... Най-различни работи, от ... |
|
С романа си "Тракийският код" Владимир Сълов намира убедителна и увлекателна връзка между Древна Тракия, реални артефакти, намерени по нашите земи, различни светилища в България и символи по тях, с Древен Египет и времената, когато боговете, може би дошли от митичната Атлантида, са били все още сред нас. Героите на книгата са обикновени хора, въвлечени по волята на случайността в намирането на един артефакт и разкриването на загадките, които крие той. По пътя си те изследват светилища и находки, сблъскват се с коварни противници, участват в много приключения, за да открият неочаквани връзки във времето и ... |
|
"Тази книга разказва човешката история на последната граница на Европа: там, където България, Гърция и Турция се приближават и раздалечават. Тук започва нещо като Европа и свършва друго, което не е съвсем Азия. Моето поколение порасна в момента, в който Берлинската стена падна. Тази граница хвърляше безмълвната си, хладна сянка върху българското ми детство в последните години на социализма с човешко лице, както гласеше онзи несполучлив израз. Нищо чудно че обхождането на тази граница сега, близо трийсет години по-късно, ме привлече със силата на магнит. Впрочем, границите неизбежно го правят. Нека обаче веднага ... |
|
Всички интимни и семейни взаимоотношения се подпечатват с чистосърдечно и звучно "да!". Тази дума е езиковият израз на любовта, който си даваме един на друг, когато решаваме да заживеем заедно с друг човек. Именно тази дума искат да видят децата – и новородените, и осиновените – в очите и лицата на родителите си като вид обещание, че винаги ще са до тях. Често обещаваме пред самите себе си да направим всичко по силите си, за да спечелим "да"-то на отсрещния и почти също толкова често рутината на ежедневието изтиква това обещание на заден план. Постепенно моето "да" престава да е дар, който ... |
|
Ася Кулева живее и работи в град Русе. Завършила е българска филология и немска филология във ВТУ "Св. Св. Курил и Методий". Има редица публикации в областта на методиката на преподаване на немски език, автор е на литературно-критически статии върху творчеството на Й. В. Гьоте, М. Булгаков, Е. Станев и други."Една жена търси себе си. Пътува между замята и небето, между ада и рая, между живота и смъртта, между реалния и магическия свят. Василена е цинична и обичаща, незабравяща и опрощаваща, питаща и отговаряща. Тя е част от калейдоскопа с истории за доброто и злото, за Сътворението, за Бога и за дявола. ... |