Антология на Венцеслав Константинов. ... Тази антология, продължение на публикуваната през 2012 г. Великите немски поети от XII до XX век, е дело на писателя-германист Венцеслав Константинов , който в продължение на половин век е събирал, отсявал и превеждал шедьоврите на немскоезичната лирическа книжовност. Томчето 66 съвременни немски поети предлага най-доброто от майсторите на стиха в Германия, Австрия и Швейцария от началото на XX век до наши дни. Венцеслав Константинов е носител на Наградата за преводаческо изкуство на Федералното министерство за образование и култура на Република Австрия (1993), а също на ... |
|
Разказвачът е писател, чийто най-добър приятел Васко е подсъдим, у когото при ареста са открили револвер и тетрадка със стихове. Докато следователят чете стихотворенията, писателят, призован да даде подробности по случая, разказва историята за любовната страст на Васко и актрисата Тина. Авторът ни повежда из улиците на Монмартр, от Френската национална библиотека до залите на аукционна къща, от парижките кафенета в хотелски стаи, прескачайки умело от една гледна точка към друга, без да се изгуби нито за миг."Новият роман на Франсоа-Анри Дезерабл е малко бижу от поезия и ирония. Авторът владее много добре езика на ... |
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Поемата "В меката есен" (1960) е не само великолепна социална панорама, своеобразна диагноза на българското общество през 60 - те години на XX век, но и безжалостна нравственна равносметка, саморазголване, самоанализ и в личностен план, и като естетико - художествени търсения. Тази поема се появява, когато в обществото ни започва политическо и социално размразяване. След годините на култ към личността и редица трагични деформации в развитието ни, след годините на сектантски залитания, ограничаващи свободата на индивидуално творчество, започва топенето на ледовете. С "В меката есен" Валери Петров улавя ... |
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
Читателите на поезия със сигурност знаят няколко от стихотворенията в тази книга, защото те са превърнати в прекрасни и обичани песни. Но със сигурност не знаят, че любовното заклинание в една от тях – „Не остарявай, любов, моля те, не остарявай”, е отправено към съпругата на поета Недялко Йорданов – актрисата Ивана Джеджева. Както, впрочем, и всички останали любовни признания в тази книга. Защо 18 юли? Защото 18 юли е рожденият ден на Ивана – любимата, съпругата, музата на поета Недялко Йорданов. А стихотворенията са нейните подаръци за всеки рожден ден от 1968 година до днес. ... |
|
След "Сараевска книга на мъртвите" и "Къща от език", "Ябълката на Сезан" е следващата българска книга на Йосип Ости, която го представя като истински майстор на кратките лирически форми, появяващи се в срещата на чистота, талант и проницателност. Тази ябълка, бавно узрявала под чудесата на любовта и непрежалимите загуби, не пита "защо се раждаме" и "защо умираме". Тя просто назовава живота с удивление и естественост. Без поза. Във ведрите детски бели на думите. В играта на светлосенките. Назовава с тих глас, стих по стих."Людмила Миндова "Този дом не познава ... |
|
Двуезично издание на български и английски език. ... "Да започнеш да пишеш стихове, и то любовна лирика, когато семейството и кариерата на лекар са си поделили цялото ти време и внимание, а и първите трепети са вече зад гърба ти, е един истински триумф на женствеността над "делника и простите неща". Това е победа над досадното ежедневие, което често заплашва да те превземе и да те превърне в обикновена жена, майка и съпруга. Със своите стихове Джина Дундова отказва да се предаде на всекидневието. Вместо това тя пише, създава изящен апотеоз на любовта и на живота, такъв какъвто е, и какъвто всеки от нас ... |
|
И ще разцъфнат лилиуми в скреж е симфония от звуци, лирични и философски откровения, които докосват различни аспекти на човешката същност: Любовта като единение на две души, като привързаност към Отечеството, като преклонение пред Създателя на всичко видимо и невидимо."Любовта откриваме в най-простите неща. В изгрева и залеза в тихата песен на дъжда. В ръцете, натежали от умора и масата за двама там на двора. Любовта сме двама ти и аз прегърнати в едно до сутринта. Чашката кафе. Песента на Нат и шепа лунна светлина." Любов Георгиева ... |
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
"Ива Спиридонова има дълбоко уважение към думите, което я застрахова да ги употребява напразно. Разпознаваема е нейната поезия, което я прави автор с физиономия, с послания от сърцето, но от грамотното сърце, което първо се е научило да обича, а после да пише, че обича. "От мен до другото безсмъртие" е любовна книга. Но не само. Откровена книга. Но не само. Смела книга. Но не само. Това "още нещо", което я прави безспорен литературен факт, е точно този респект от думите - много близко до призванието, до неизбежната потребност да се разголиш до сричка и до... душа." Камелия Кондова , ... |