От 1943 г. до 2007 г. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... "Когато написах първия том на "Хрониките" и се хвалех, че съм прочел повече от 40 000 страници – аз не знаех какво ме чака. Колкото повече се приближавах към нашето време – страниците се увеличаваха в геометрична прогресия. За да напиша този последен том – освен стотиците книги, трябваше да прочета и хиляди пожълтели и прашни страници из архивите. Но не това беше страшното. Времето, за което става дума в този том – времето на социализма, – е днешното време разделно: живи са още (част от) ония, които бяха на власт – живи са и ( ... |
|
|
От 2137 г. пр. Хр. до 1395 г. сл. Хр. Книга от поредицата "Съчинения в 12 тома". ... Тази книга трябваше да бъде написана. Българският народ имаше нужда от тази книга. Имаше нужда да види мястото си във вековете, на континента и в света, да съпреживее мъките и радостите, славата и позора на предците си и през техните очи да надникне в мрака на собствената си душа. Това, което направих аз, отдавна трябваше да го направи някой от историците - да напише цялата история на българите. Общите истории, написани от много автори, са аморфни, разностилни и дисхармонични - всеки от историците изследва един тясно ограничен ... |
|
|
Молитвите и формулите в този сборник са съкровен израз на живота на хиляди хора за продължителен период от време. Те са проверени на дело. Псалом 91, написан и зашит в якички на шинели, положен вкъщи, е спасявал хора от куршуми и бомби. Молитвите не са просто ритуал, а начин на съществуване, здраве, дълголетие, състояние на духа. Езикът на Бялото братство е молитвен. Част от молитвите, които ще намерите в книгата: за всеки ден; за ограждане; за изцеление и здраве; против болести и духове; против черна магия; за изцеление и добри желания. Петър Димков (1886 - 1981) е големият лечител, помогнал безвъзмездно на ... |
|
|
Николина Пенева е известна като автор на духовна поезия, любовна лирика, сатирични стихове и епиграми. Нейни творби са били публикувани в регионални сборници с поезия и в периодичния печат: в. "Дунавска правда" и в съвременните "Стършел", "Уикенд", "Ретро", "Вестник за жената". По нейни стихове са написани песни и се изпълняват от русенски вокални състави. Афоризмите ѝ са излъчвани по програма "хоризонт" на БНР в предаването "Рано в неделя", рубриката "Законите на Мърфи". Николина Пенева живее в гр. Русе. Родена е в с. Коркина, ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
|
|
Как се променихме за 5 години? Книгата хвърля поглед назад през рамото на 101 публицистични текста, писани от Стоян Николов - Торлака в седмичната му рубрика за сайта Биволъ от 2015 г. насам. "Призванието на журналистиката е да бъде опозиция. Трябва да посочва грешките и да задава неудобни въпроси." - твърди авторът. И именно такива са текстовете му. С прецизността на скалпел извършват разрези на болните места, а с размаха на писателското перо представят образи, иронизират, анализират, правят аналогии, търсят отговори. Припомнят ни за битките, за вятърните мелници, за надеждите, за силните на деня. И макар и ... |
|
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
|
Как да отглеждаме вяра там, където протича животът. Предговор от Леонард Суийт. ... Църквите отдавна пробват какво ли не, за да привлекат нови и по-млади членове: ревизирани формулировки на видението, по-модерно хвалене, съвременна музика, по-енергични проповеди, по-големи и по-хубави зали. Но продължава да има толкова много хора, които не са достигнати и които не искат да идват на църква. Пък и истината е, че посещението на църква в неделя сутрин не означава задължително променен живот. Това, което ни променя, е Божието присъствие в сърцата ни. Навсякъде има лидери и църковни членове, които осъзнават, че се нуждаят от ... |
|
|
За това как живееха заедно и за още много други неща. ... В книгата са включени десет весели истории за двама неразделни приятели - Шаро и Писана, написани и илюстрирани от Йозеф Чапек, брат на световноизвестния чешки писател Карел Чапек . Кученцето и котенцето живеят заедно в малката си къщичка и искат да правят всичко като хората - да чистят пода, да се мият, да готвят, да се разхождат в неделя, да празнуват Коледа, да пишат писма, да ходят на гости на приятелите си, да играят театър... Тъй като не са хора, нещата невинаги им се получават, но необикновените им решения винаги са забавни и оригинални. В някои от ... |
|
|
"В памет на двете ми розови пъпки, чийто живот бе прекършен в разцвета на младостта им. Мир на праха им." От тяхната любяща майка ... Група приятели се събират всяка неделя в един бар, където пият кафе, пушат пури, разговарят за незначителни неща и четат вестници. Всичко е спокойно, дори скучновато, до момента, в който прочитат необичаен некролог. Текстът, над който има Давидова звезда, се появява неизменно всеки месец и възбужда любопитството на приятелите, които си поставят за цел да проучат какво се е случило с "двете розови пъпки". Разследването им изважда на бял свят история, изпълнена с ... |
|
|
Марин Бончев е първият контратенор в България, направил национална и международна кариера. Той е учил пеене при професор Елена Ангелова - Орукин в БДК (сега Държавна музикална академия) и е завършил зооинженерство във Висшия селскостопански институт - София. Пял е в България, Англия, Франция, Холандия, Белгия, Италия... Като музикален журналист има над 3000 публикации в ежедневния и периодичен печат. Автор е над тридесет филма за бележити музиканти в Българската национална телевизия. Работил е като музикален редактор в телевизионното предаване "Всяка неделя". Има написани множество книги, сред които: " ... |
|
|
Чувството, че живееш в роман Чувството, че живееш в роман (недовършен роман по Димов), те преследва, когато си сам. Достраша ли те? Обади ми се. Безизходици търсят решения и случайни съдби криволичат. Обади се. В едно отклонение да си спомним как сме обичали. Нищо ново на запад (допусках го), а на изток от рая е тъмно. Тези твои напукани устни ще лекувам, преди да се съмне. Идва нощ и конете са бели (на картината на стената ми). Любовта е любов и в неделя, и във всичките ми възприятия. Любовта обитава и книгите и дома ти. Нахлувам неканена. В някой есенен ден ще ме видиш по шосето, романи нарамила. Обади се. ... |
