"На повърхността си творбата на Анна Топалджикова е изключително четивна. Удоволствие носи възможността да разпознаем текстурата на своя собствен свят в преплитането между бит и битие у персонажите. Острите сюжетни ситуации освобождат меланхоличния заряд в потока на времето. Словото се лее свободно. Под повърхността обаче е стаено друго. При това стаено без разказваческо насилие, усилие, претенция. Читателят не навлиза бавно и постепенно, колкото позволява хармоничността на историята, в даден персонаж, а сякаш с много висока скорост потъва в неговите интимни дълбочини. И още нещо, още по-важно: по протежение на ... |
|
Разтърсващ разказ за съдбата на едно обречено дете. ... В средата на 80 -те години на миналия век една комсомолска бригада в "Дом майка и дете" изважда студентката Йоли от света на литературата с неговите високоморални идеали и я сблъсква с реалността, в която добротата съвсем не е нещо подразбиращо се. В отделението за увредени деца Йоли открива дете, което смята за здраво. Около самотните ѝ усилия да го спаси се преплитат няколко сюжетни линии, изведени чрез съчетанието на документалната фикция с иносказателни импресии и евангелски мотиви. Героинята си задава простички, но фундаментални въпроси: за ... |
|
На далечната вражеска за Империята планета Купилон се е зародила загадъчна нова религия - афраман, напълно непозната досега. Три млади жени са принудени да бягат от Земята, далеч от жестоките закони на Империя Фемона, и намират убежище във фантастичния и многолик свят на Купилон. Потапят се в приказни приключения и на всяка крачка срещат опасни премеждия. А там, някъде далече в долината Сибе, се съхранява чудна и крайно мистериозна загадка, покрита с хилядолетни мрежи на призрачност и мистика. Именно тя привлича като с магнит прокудените жени. А кой е Игдош-даха? Легенда, мит или реалност? Дали ще успеят младите ... |
|
"За да получиш, Каши, трябва да дадеш и ако това не си научил за твоя цял месец живот, значи напразно си износил телевизор последно поколение, който са измъкнали от корема ти със секцио, и мъдростта на Черньо - след последната възможност винаги има още една последна възможност, е глупава мъдрост, формулата е - след най-лошото винаги идва нещо по-лошо и като проумееш тази истина се успокояваш, че не е най-страшното да останеш гладен и без покрив, има и тъга по пропилените години, през които си сменила печатницата с миене на стълбища, има полска шапка, с която лягаш и ставаш – но не можеш да се скриеш под нея, защото ... |
|
"Здравейте, професор Д., Преди две години, малко след смъртта на майка ми, ви написах писмо, което вие прочетохте веднага, на следващия ден, след като ви го изпратих. Това беше голяма изненада за мен. Очаквах в най-добрия случай да се обади някоя секретарка, която да ме уведоми за нещо от типа на входящ номер, колкото да може да се тупа топката, докато се успокоя. Вместо това вие ми отделихте време за един достатъчно дълъг и сърдечен телефонен разговор. Искам да започна писмото си с благодарност за това! В този разговор останах с впечатлението, че приемате писмото ми като жалба в призив да бъдат наказани ваши ... |
|
Непрекъснат развой с постоянно възвръщане към изходната точка. Ако не успееш да убедиш опонента си с аргументи, убий го. Емил Кръстев започва работа като репортер във в. Орбита. Същата година постъпва като редактор в Българското радио, програма Христо Ботев. По-късно работи във в. АБВ и издателство Земиздат. През 1991 г. основава издателство Гея - Либрис . Като журналист пише основно по темата за опазване на околната среда и екологичното равновесие. Дебютира през 1984 г. с повестта Луда надежда в библиотека Смяна на издателство Народна младеж. Автор е и на книгите Уебсайт , Медии , Сянката , Макиаж , Плацента , ... |
|
"Пита ме щастлив ли съм и аз веднага контра - какво е щастие?, - а той започва да мънка, мърльо, който търси да си чеше езика. Щастието, мой човек, е да ти се изпълняват всички желания. Точно така! Или всичко, или нищо. Какво казваш, не е възможно? Да си имаме уважението, не говорехме за възможно и невъзможно, а да ти се изпълняват желанията има един прост начин, известен от памтивека - да пипнеш сянката на Земята. Ей, пак гракна как да станело, твоя работа! За себе си съм открил средството - и в учебниците пише, че при лунно затъмнение сянката на Земята покрива цялата Луна, значи там и последният глупак е щастлив. ... |
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
"– Къде си хукнал? – В общината раздават граждански права. – За какво са ти? – Ще ги пусна на половин цена. – Ще намериш ли клиенти? – Сега всеки се натиска за граждански права, стига да са евтини. – И колко ще им искаш? – Левче на право. – Не е ли скъпо за граждански права втора употреба? – На теб ще ти ги дам за петдесет стотинки. – За какво са ми? – Да си имаш." Из книгата Да си писател е голяма работа, писателят мисли за цялото човечество и се мята във вътрешен огън, без него светът е сираче и не ми философствайте, че да си писател, значи да издаваш книга след книга, а да зареждаш зеленчуковата борса, да ... |
|
"Малък роман за едно голямо безвремие. Кафкианска история в български вариант и краевековен източно-европейски контекст. Тук не се домогват до призрачен замък, а вегетират в едно неописуемо учреждение, парализирано от безсмислие и произвеждащо неудържима и всеобща неудовлетвореност, лекувана с кратки флиртове, носталгични спомени за недоизживени детства и бурни закани за смислен живот. Романът работи с микроскопична оптика върху микроскопично уголемен бит. Всеки персонаж разказва монологично късове от живота си, за да остане впечатлението, че е разказал целия си живот и дори повече от него в общата неосъщественост ... |
|
След третата книга "Сянката" от триптиха "Някога - На ръба - Сега" излезе и втората. Години наред на хората обещават светло бъдеще. От тези сладки обещания им загорчава. Лицата им посърват. Искат промяна, за да останат хора. Неочаквано от небето им пада революция. Всички са замаяни от възможността да сбъднат мечтите си. Да им пожелаем успех. ...човекът е като кучето, момичета, щом му откачиш каишката го разбираш колко пари струва и ако е чиста кръв и обучено, те гледа с възхита, тича подире ти, не рови боклуците и изобщо, а дворното възпитание в миг забравя с колко труд му набавяш храна на гранули, ... |
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |