Не можеш да си представиш колко често съм се чувствал изкушен да оповестя от амвона, че няма Бог. Това би било най-религиозното изявление, за което човек може да си помисли. Ако, разбира се, се намери достатъчно достоен човек да го направи и да го приеме... Всяко тълкуване на света е детинщина. Нима не е очевидно? Изгубването на Бога оставя след себе си вакуум, в който може да се настани човешкият разум, но не само това. Смъртта на Бог освобождава ангелите. А те са ужасни. Сред тях има сили и власти. Ангелите са мислите на Бога. И сега той се е разтворил в мислите си, чиято същност, множественост и могъщество ние не сме в ... |
|
"Поезия, която дръзва да разкаже своята истина с рима и ритъм. "Отказвам да се движа наобратно", твърди Нели Станева в стихосбирката си "Другото време" и завърта сезоните. Читателите на тази книга разбират, че след преминаването през целостта на този времеви цикъл, нищо в живота на лирическия герой няма да е същото." Катерина Стойкова "Поезията на Нели Станева е жизнено зелена като пролет, топла като лято, ярка и богата като есен, изпепеляващо бяла като зима. Бих искал да мога да пиша така "възхитително и леко" за дълбоко вярващите в светлото и приемащите мрака. Поезия, ... |
|
"Днес е време за опозиция - лесно е да се каже, трудно - да се осъществи! И въпреки това си струва усилието. Защото България очаква ново движение напред и надясно! Тази книга представя мои позиции по актуални политически и обществени въпроси. Това е моята истина за събития, личности, проблеми. И своеобразна изповед. Съчетава актуалната публицистична реакция с политическия мемоар. Провокира, но дава отговори и търси точен адрес." Александър Йорданов ... |
|
От 1989 -та до наши дни се случи какво ли не; светът и страната се промениха. Неимоверно много. През това време българската литература продължи да съществува и да си върши работата: ето ги новите писателски имена, ето ги текстовете, които винаги оттук насетне ще са важни. Ето ги елитарното и популярното с поредните им лица; ето ги впечатляващите изображения на миналото и на днешното... Какво и как разказват в тези години авторите сънародници, доколко (и колко истинно) историите им помнят далечното и близкото преди, защо забравят точно това, което забравят? Що за симптом насред актуалната културна ситуация е " ... |
|
Посвещение На всички неудобни, луди хорица за всички невъзможни нещица, които дръзко (или тайно) те са сторили, наместо да мърморят или спят... На всички непораснали мечтатели за всички попрекършени мечти, които покрай тях са си изпатили и с туй отварят нашите очи... На всички фрактални времебродници, на всичките "спасители в ръжта", на всичките творци и непокорници, и други като тях... Благодаря! Кирил Ценев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
Един самотен герой, изненадан и безразличен, се оставя на течението на любовта, убийствата, магьосничествата и призрака на проказата, по време на имперските намерения на италианските войски в Африка през 30-те години на XX век. Време да убиваме е особен роман в панорамата на съвременния италиански наратив. Той улавя до тънкост моралния и ментален климат, отразява политическата и социална епоха. Това сквернословно, дилетантско, иронично и горчиво представяне на Африка и войнишкия живот е разказ за един самотен мъж без достойнства, за едно приключение, възприето като игра на равновесията между приказното и баналното, която ... |
|
Книгата е подходяща за деца над 2 години. Илюстрации: Пиер Брино. ... Мама има изненада за Каю: чисто ново гърне. След няколко неуспешни опита Каю свиква да си иска гърнето, когато му потрябва. Контрол на червата и пикочния мехур: Приучването към гърне и тоалетна е важна стъпка в детското развитие. Родителите често бързат, но децата имат много време и е важно да се съобразяваме с вътрешния им ритъм. Книгата е част от поредицата "Каю" на издателство "Кибеа". ... |
|
Основна тема на "Пространство, време, творчество" са пространството и времето като символична форма на мисълта, художественото творчество и културата. Други основни трудове на Флоренски са "При водоразделите на мисълта", "Обратната перспектива" и "Иконостасът". Отец Павел Флоренски е сред най-големите и колоритни руски мислители, личност с разностранни интереси и дълбоки познания в областта на богословието, философията , математиката , музиката , филологията , електротехниката, изкуствознанието и други. Завършва физико-математическия факултет на Московския университет " ... |
|
"Даровит майстор на приказки. Като прочетох сборника с приказки на писателя Павел Павлов, имах дълго време чувството, че съм си проветрявал душата и съм я поочистил от горещата пепел, с която животът постоянно се опитва да я засипва. Защо се почувствах така: Облекчен и подмладен? Защото животът е понякога суров и мрачен и те засипва с киселините на съмнението, дали Правдата най-сетне ще победи Кривдата, а угнетените и озлочестените ще въздъхнат с облекчение. Хубавата приказка укрепва вярата в победата на Правдата и затова тя се появява в същия оня миг, в който човек се е разприказвал. Забележете: Всички измислени от ... |
|
"За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом." Георги Господинов "Безкомпромисен роман! Георги Господинов влиза сам в гората..." Надежда Радулова И тогава миналото тръгна да завладява света... В началото залогът е една клиника, в края - един континент. ... |
|
В този том са представени спомените на поета Иван Динков - творец, който по възраст принадлежи към така нареченото Априлско поколение, но по своята поетическа чувствителност се отличава от него. Тази изострена чувствителност ще открием и във "Време под линия". Както отбелязва самият автор, "споменът и дневникът са единствените непроветриви жанрове... В тях персоната се трансформира в персонаж, максимално предпазен от призрака на забравата". Иван Динков разказва увлекателно не само когато се спира на интересни случки от своя живот, но и когато разгръща страниците на своята богата индивидуална култура. ... |
|
Видях мъж, когото никога дотогава не бях виждал, не много по-възрастен от мен, който за разлика от мен беше пораснал и изглеждаше като мен. Никога преди това не бях осъзнавал в такава степен, че не знаех нищо за него и че не притежавах единственото нещо, което трябваше да бъде мое: часовника от снимката. Часовникът на ръката на неговия баща изведнъж привлича вниманието на момчето. Седемнайсет години то не е обръщало внимание на снимката, на която баща му е с този часовник. Всъщност то не го познава, майка му винаги с нежелание е говорила за него. Но сега, на седемнайсет години, часовникът разпалва неговото любопитство. ... |