"Любомира Видева е името на младия човек, когото ще се радвате, че четете. Тя говори от свое име за нашите тайни, за безсилието да признаем силата, която притежаваме, и да продължим напред именно с нея, в изучаването на изкуството на Живота." Симеон Аспарухов "Сюжетите в дните ни всъщност са метафора на съдбата. И възможност да покажем на децата си как се обича истински, да изживеем няколко живота, да умираме стотици пъти от любов, да открием истинските лица на себе си. Любомира Видева има смелостта да изпише съдбата. Нейните "Сюжети" са символи на раждането и умирането във всеки нов ден, всяка ... |
|
|
"Първата дума от тази стихосбирка е "стаята". Последната е "обичам". Онова, което се случва между тях, може да се опише като изпадане от пространството, времето и логиката. То е шарено като в болезнен сън с треска и висока температура. То е кротко и буйно, като най-накрая изкрещяни дълго стаявани истини. Като да се въплътиш в картина и да се оставиш цветовете да те лашкат, където си поискат, а ти да се възхищаваш на въображението им. Музика има в тези стихове. Психеделичен рок, с малко Вагнер и нещо на флейта. Тишина със звън на дърпащи се плюшени завеси и надникнало слънце в отдавна неотваряна ... |
|
|
Едгар Алън По е един от най-колоритните американски писатели на XIX век. "Едновременно мрачен и бляскав" според думите на Шарл Бодлер , Едгар По свързва в разказите си "нелепостта, сведена до гротеска, страшното, на което е даден оттенък на ужасяващо; остроумието, издигнато до нивото на бурлеска, необикновеното, превърнато в странно и тайнствено". Каквито и да са историите на По: меланхолични, готически, детективски или пародийни, те винаги омагьосват читателя, разпалват въображението му и му дават повод да се замисли. В Америка името на писателя е култово. В продължение на шестдесет години например ... |
|
|
Според официалната история на Византия император Константин XI Палеолог загива в бой при крепостните стени на столицата си, докато се сражава с меч в ръка срещу османците. Някои историци обаче твърдят, че в последния момент се е спасил от турците, качвайки се на борда на последния отплавал генуезки кораб. След падането на Константинопол тялото на императора не е намерено. 555 години след завладяването на Истанбул трима загадъчни мъже се свързват с млад университетски преподавател, живеещ в Галата. Те са членове на тайна организация, чиято цел е да изпълни волята на последния византийски император, починал в Италия през ... |
|
|
Книгата е част от "Индийската поредица" на издателство "Жанет-45". ... Джумпа Лахири е родена в Лондон през 1967 г., в семейство на индийски имигранти, но израства в Америка, на североизточното крайбрежие. Първият ѝ сборник с разкази - "Преводачът на болести", излязъл през 1999 г., ѝ носи международна известност и наградата "Пулицър" за литература през 2000 г. Романът ѝ "Името" е екранизиран от режисьорката Мира Наир. Публикуваната през 2008 г. "Непривична земя" я извежда на първо място в списъка с бестселъри на "Ню Йорк Таймс", ... |
|
|
„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно майсторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“ Publishers Weekly „Чеховско чувство за загуба пронизва тези нови разкази: то ни припомня колко дълбоко г-жа Лахири умее да вниква в белезите, нанесени ни ... |
|
|
"– Кафето с мляко ли? Две лъжички или три лъжички? – глези ме Доли в малкия си уютен апартамент в Хайфа. – На мен чисто! – нарежда сестра ѝ, захласната в барабанения звън на дъжда. – Дъждовни дни, буря в средата на февруари; Боже, това чудо ти го донесе от България – чурулика близначката на Доли. – В София газих в сняг, докато се добера до летището, но такава буря нямаше. – Шептят снежинките, помня!... В залива на голямото средиземноморско пристанище вълните се плезеха срещу надвисналите облаци. Ревът на морето приковаваше в смирение многохилядния град, ширнал се по хълмовете на свещената планина Кармел; с ... |
|
|
Осем години след като е напуснала Ланскене, Виан Роше се е установила в Париж с Рижия и с двете си дъщери, Анук и Розет, и отново е в мир със себе си. Но ето че с летния вятър пристига писмо от мъртвата Арманд, която моли Виан да се върне в селото, за да помогне на отец Рейно. В Ланскене са настъпили промени. На отсрещния бряг на реката, в квартал Ле Маро, се е заселила арабска общност, жените ходят забулени, уханието на кроасани се е смесило с мириса на наргиле и на ментов чай, срещу църквата се извисява джамия, а призивът на мюезина съперничи на камбанния звън... И една загадъчна Жена в черно хвърля тайнствена сянка ... |
|
|
Изстрел от пистолет е звукът, който никой не очаква да чуе насред тихата английска провинция. Когато смъртоносното ехо отеква из стаите на имението "Ред Хауз", от предишното спокойствие не остава и следа. Домашното парти на заможния домакин Марк Аблет е помрачено от убийство, а красивата къща се готви да разкрие дълго пазените си тайни. Между следобедния чай, голфа и игрите на билярд един аматьор с остър ум влиза в обувките на най-великите детективи в литературата, за да разплете загадката на "Ред Хауз" и на неговите обитатели. Написана през 1922 година, "Тайната на Ред Хауз" е първата и ... |
|
|
Митове. Частният живот на "бащата на народите". Убийството на Сталин. Децата на вожда. ... Наричат Сталин диктатор, което точно отразява природата на неговата власт, но не обяснява проявленията на личността и закономерността на появата му в историята на Русия. В книгата си писателят Василий Веденеев дава своя интерпретация на отговора на въпроса: какъв в действителност е бил Йосиф Сталин - велик управник, издигнал се над общоприетите норми и морал, или безмилостен тиранин, оставил след себе си страшна кървава следа? Как Вождът се е разправял с непокорните и инакомислещите? Кой е организирал покушението над ... |
|
|
В историята на полската литературна мисъл името на Болеслав Лешмян е записано и записвано с особен шрифт. Вплитано често в теснотата на изветрели стереотипи, неразбиране и отричане, неведнъж превръщано в жертва на тенденциозни критически, социокултурни и поличитески прочити, това име сякаш продължава да носи клеймото на своята вечна другост и маргиналност. Другост, добро свидетелство за която дават думите на знаменития полски поет и преводач Станислав Баранчак: "Гледан на фона на полската поезия на XX век, Болеслав Лешмян прилича на мълчалив, външно плах, леко странен, но и ненатрапващ никому своето присъствие ... |
|
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
