Богдана Екимова Зидарова, българска писателка и преводачка, е родена в Габрово. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1947) и немска филология в СУ "Климент Охридски" (1952). От 1965 до 1971 година работи в редакцията за преводна литература като редактор в издателство "Народна младеж", от 1971 до 1975 г. - в детско-юношеската редакция на същото издателство, а от 1975 г. до пенсионирането си през 1990 г. е редактор в международния отдел на в. "Литературен фронт". Печата стихове от 1958 г. в сп. "Септември". Пише за възрастни и деца. Автор на стихове и проза за деца и юноши. Била ... |
|
|
Приказка за "Алиса в страната на чудесата" с красиви илюстрации, които ще направят четенето още по-приятно. ... |
|
|
Публикувано за пръв път през далечната 1823 г., днес "В коледната нощ" е едно от най-известните и обичани коледни стихотворения в света. Нещо повече - то въвежда и налага популярния в наши дни облик на Дядо Коледа като весел и закръглен старец, който носи чувал с подаръци. От същото стихотворение произхождат и знаменитите имена на вълшебните елени, впрегнати в летящата шейна:"Не се помайвай, Виксън! Дий, Блитцън, Дашър, Прансър! Напред Комета, Купидон, и вие, Донър, Дансър! Нагоре, бързоноги, към стрехата се вдигнете! Шейната с даровете до комина отнесете!“ Като завихрени от буря есенни листа, впрягът ... |
|
|
Думите са скитници бохеми събира на едно място най-доброто от поезията на доц. д-р Добрин Паскалев. Уникалните илюстрации и красивият дизайн превръщат изданието в атрактивна книга за ценители."... затуй реших на тоя лист да вложа тъга и смях, надежди, страх, сълзи и може би - съдба! - ръката божа от смърт написаното ще спаси." Добрин Паскалев Добрин Паскалев завършва медицина в Медицински университет - Варна. Придобива две специалности - по вътрешни болести и нефрология. Годините, прекарани сред болни и страдания, както и лични загуби на близки хора, довеждат д-р Паскалев до прозрения за човешката същност и ... |
|
|
"Яна Вълчева е море. Море с много вълни, които бързо обличат тялото с пяна и точно толкова бързо го оставят само под слънцето. Защото морето обича по единствен начин: бурно. Когато любовта не носи отговори и не дава криле, то не би следвало да бъде наричана с това име. Тогава тя си тръгва заедно с водата, заедно с кислорода и живота, който носи в себе си. Превръща се в безгласна шир и потъва някъде, където единствено може да бъде видяна с очите на птиците. В огледалото от море. Яна разказва и за цвета на морето, и за света под крилете на птиците, и за изкуството на обичането. По този начин разкрива пазените си тайни. ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
Тримата принцове изстреляли по една стрела и отишли да си търсят невести там, където стрелите паднали... Така започва една от най-чудните приказки, които децата ще заобичат и заради веселите римички на сладкодумния Любомир Николов , и заради прекрасните илюстрации от Стелияна Донева."Живеел някога преславен цар, но вече на години твърде стар, та искал внуци и снахи да има, а синове си имал цели трима." Из книгата Любомир Николов е писател с повече от 50 приказки зад гърба си, преводач на култовия труд Властелинът на пръстените и автор на десетки книги-игри под псевдонима Колин Уолъмбъри. Сред последните му ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съчинения в 7 тома". ... Няма друг поет след Ботев , чиито годишнини - от рождението и от смъртта - да се честват така последователно, неизменно и ритуално и в толкова разнородни обществени среди. Посмъртното битие на Яворовата личност може и трябва да бъде обект и на самостоятелно проучване. Най-лесното обяснение на причините за разгръщането на това посмъртно битие е, че трагическият финал с двойното самоубийство продължава да предизвиква нарастващо през десетилетията извънлитературно съпричастие към съдбата на една личност, достигнала в началото на века за толкова късо време ... |
|
|
"Зайченцето бяло цял ден си играло в близката горичка със една сърничка. Вече се стъмнило, слънцето се скрило, зайчето разбрало, че е закъсняло." Из книгата Поколения българи не могат да си представят детството без тази песничка и пазят топъл спомен за вълшебните стихчета на Леда Милева . Запознайте детето си с игривото бяло зайче и с прекрасните илюстрации на Стелияна Донева. Книжката е част от поредицата Приказки любими в рими на издателство СофтПрес . ... |
|
|
"На зелената морава край вековната дъбрава в къщичка с перденца бели баба с дядо си живели. Като птичка лекокрила с песнички ги веселила Маша, малката умница – тяхна внучка хубавица." Сладкодумният разказвач Любомир Николов вдъхва нов живот на любимите ни приказки. Тази специална поредица ще ни срещне с български и световни герои, чиито стихотворни приключения децата ще рецитират с удоволствие и радост. ... |
|
|
"Бавно се спуска над село нощта. Баба изпекла е питка в пещта. Търсят я внуците - няма и няма. Де ли е питката? Тайна голяма. – Гладни сме, бабинко! Питката де е? – Няма я, чедо, изскокна одеве. – Как тъй изскокна, къде ще отива? – Много далече - до Крайната нива." Из книгата Сладкодумният разказвач Любомир Николов вдъхва нов живот на любимите ни приказки. Специалната поредица Приказки любими в рими ще ни срещне с български и световни герои, чиито стихотворни приключения децата ще рецитират с удоволствие и радост. ... |
|
|
В тишината си ти от Славена Николова е емоционална и лична стихосбирка, с която поетесата дебютира на литературната сцена и с нея изразява себе си, своята искреност и чувственост. Поезията ѝ е лека, напомня капки дъжд в летен ден, ненатрапчива и много ефирна - каквато е самата авторка."Ще ти позволя да ме докоснеш с думи, ако душите ни се слеят, телата ни ще ги последват.""Със сигурност можех да бъда листо, да танцувам безгрижно със вятъра, или пък цвят, в който да се влюбиш. Вероятно можех да бъда и птица и моят дом да бъде простора. Но се оказвам затворена в едно тяло, човешко, което вдишва ... |
