Любовна лирика от Вилма Младенова . ... "Изпълнете се с обич, давайте любов. Около вас има всичко в изобилие, само времето е кратко, не го пропилявайте. Обичайте се!" ... |
|
|
"Едно не е наполовина две. А събрани две едно са: в този сбор смърт няма,той величина не е; а от всички изброими най е пò от всеки безсърдечен ум невеж за таз чудна истина – пази се ти (целувката със скалпел ще разреже; мечтата алчно ще обезмечти) едно е химн на ангел и на демон: две – подлата лъжа на всяка тленност. Ще вехнете лъжци,назаем живи; (родени смъртни) ние ще порастваме и помним:любовта възсяда своята година. Губиш всичко, имаш цялост." Е. Е. Къмингс ... |
|
|
Ще ме обичаш ли отново? ... Когато превърнеш душата си в книга, когато разкажеш себе си с искреността на младостта, никой, разтворил страниците ти, няма да остане равнодушен. Смелостта да разкриеш света си, да покажеш пукнатините по "счупения ангел", в който си превърнал сърцето си и вярата в силата на любовта, която лекува всичките ти рани, са само отделни частици от докосващите споделени думи в дебютната стихосбирка на Мериха Чолак. Слънчево щастие, светла радост, тъмна болка, задавящо огорчение, дълбоко желание, истинска любов, красиви мечти, преоткрита вяра - всичко това са части от един истински и много ... |
|
|
Стихове за свободата. ... Потомствено Аз съм гордата българка с кръв непокорна, която от предците ни взела е плам. Затова, да послушам предания древни в гората, ходя, както се влиза във храм. Зная тайна мистична как боса да газя в жарава и будувам в тъмата без страх. Щом звездите угаснат и новият ден се задава в мен се буди най-звънкият смях - на детето невинно, на девойка свенлива и на зрялата вече жена. Най-тъжовните бабини песни със вятъра сливам, везам после с любов знамена. Светло в тебе живея, родино прекрасна. Хлябът чужд е горчив, затова зачисли ме във своята армия. Нека е ясно: нося храбра хайдушка глава. ... |
|
|
"Сътвореното от Вутимски представлява крайна интензивност на чувствата и въображението. То се опълчва срещу конформисткия рационализъм на времето. Изтъкана от психологически контрасти, съвкупност от полет на духа и душевни провали, пронизана от представи за света, който се възприема като хаос и космос, лириката на Вутимски е израз на самопознаващия се модерен човек. Но тя е преди всичко устрем към красотата и постигане на тази красота." Божидар Кунчев "У Вутимски не ще намерите нито една строфа, която да не носи печата на нещо преживяно, дълбоко почувствано, изстрадано, на едно развълнувано въображение, ... |
|
|
Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния. В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение. Илюстрациите са от личния архив на автора. ... |
|
|
Аненски , Бунин , Волошин. Трима големи художници, живели и творили в преломно време. Единият в надигащата се буря успял не само да съхрани поривите на душата към по-съвършен, макар и трудно постижим свят, далече от враждебното ежедневие, но и да вдъхне увереност на цяло поколение поети, дало облика на неповторимия сребърен век в руската поезия. Другарят в носталгията си не само по отличаващото време, но и по едно изчезващо завинаги битие, оставил златни страници в съкровищницата на своята родна литература, поема по пътищата на изгнанието, за да се завърне в истинската си родина - руската душа. И третият, предпочел ... |
|
|
"С "Геон" Стефан Гончаров заявява категорично притежанието на мощен и различим глас, който се разгръща още повече във втората му поетична книга "Смъртта не се чака". Но стиховете на Гончаров не крещят, тяхната сила е в прецизната тишина, която капе от зъбите им. Или от клепачите. Смъртта не се чака, защото какво живеем, ако я чакаме? Но и - смъртта не се чака, тя отдавна е тук. "Като мръсна сълза в затворено око". Затова - отворете очи и прочетете тази книга." Георги Гаврилов ... |
|
|
"Самовглъбяването и способността на автора да навлиза и в най-сложните аспекти на човешкия живот е една от характерните черти на поетичното творчество на Тодор Билчев , но те особено силно се усещат в четвъртата част на настоящата стихосбирка. Авторът, опитвайки се да си обясни житейските пътеки, дава на читателя и своя отговор на многобройните въпроси на ежедневието, но и на една от фундаменталните философски категории - за смисъла на съществуването. Разглеждайки живота като една илюзия, която сме принудени да приемем за реалност, ние не спираме да се взираме в просторите на необятието, търсейки себе си навсякъде. ... |
|
|
Илиана Илиева е автор на книгата "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка" (2004) и на стихосбирките "ти, който хакна планетата" (2008), "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни" (2009), "Говорещите руни на реката" (2011) и "Предмети" (2014). Член на българския хайку съюз (БХС) и "Хайку клуб - София". Редактор в Електронно списание "LeterNet" и зам. гл. редактор на списание "Хайку свят". "Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана - компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, ... |
|
|
"Осмият цвят на бялото" е естествено продължение на поетичните книги "Опаковани различия" и "Зеленика" като екзистенциална философия и на нейното естетическо поетично изобразяване. Авторът умело ни води от спомена към въобразеното; събира в една органична цялост далечното и близкото; рисува образи на предела на сетивното и от там - в безпределното; открива космоса в себе си и над себе си; ярко разграничава всичкото от единственото; търси различията между правилното и истината, между преходното и вечното. Тази книга, както и предишните две, са насочени към четящата поезия публика, без ... |
|
|
Ваня Щерева не е издавала книга от 2011-та. Ако я питате защо така, ще ви каже, че е била щастливо влюбена. За не-поетите и не-писателите ще уточня, че това състояние на споделеност и щастие при нас пишещите е равно на блокаж. Не ни се пише като сме доволни. Слава Богу, на Ваня ѝ свърши щастливата връзка, та музата и несигурността се завърнаха. За тези от вас, които и преди са държали в ръцете си книга на Ваня Щерева е излишно уточнението, че това не е стандартно литературно произведение. Затрудняваме се да дефинираме книгата с един термин. "Още във вторник" съдържа и проза, и поезия, ама дето вика Ваня ... |
