Мистика на историческата травма - това е най-краткото определение за разказите в сборника Титан. Сергей Лебедев е създал нов жанр, в който ирационалното е инструмент за преодоляване на смъртоносните последствия от историческото, реалното зло. В сгъстените до крайност, концентрирани до невъзможност за преглъщане разкази миналото е чудовището под леглото, призракът зад прозореца, сянката върху слънцето. Сергей Лебедев (1981 г.) е руски журналист и писател. Още с дебюта си Предел на забравата получава международно признание - творбата е издадена на повече от 15 езика, а българският ѝ превод е награден от Съюза на ... |
|
Носител на Европейска награда за литература. ... "Владетелите" е една серия от разкази, или по-скоро ексцентрични етюди, които са смес от история, фантазия, мистификация и аналитична психология (в смисъла на К. Г. Юнг ). Тези етюди извират от тъмното море на несъзнаваното, което всеки един хомо сапиенс носи заложено в себе си, плод са на свободни асоциации, но са базирани на исторически факти. Тоест авторът е писал именно това, което най-първо изниква в съзнанието му - първото хрумване - след прочитането на историческите факти. Това е нещо като портрет на Личното историческо знание, а не история на ... |
|
Сборникът Акорди е композиция от житейски акорди с либрето, странстващо в светове на трепет и изпитания, философски енигми, страст, предателства и стилно напомняне, че понякога животът е рокендрол и точно тогава е хубав. Ще срещнете момиче, което се бори с живота, въоръжено само със своето виолончело и воля за свобода, софийски мускетар, пренебрегнал себе си, за да спаси девойка в навечерието на Коледа, адвокат-мечтател в странен, трескав делник на Пловдив; ще си припомните, че в събота вечер е нормално човек да бъде съблазнен, ще срещнете природата и хората, Любовта като трепет, като страдание, като чудовищна лудост, ... |
|
"Случвало ли ти се е, уважаеми читателю, да се приближиш толкова близо до някоя своя мечта, че да я чуваш как диша учестено от вълнение, засилвайки се да скочи колкото може по-далече и по-високо? Усещал ли си как ти самият сякаш вече си го направил преди нея, за да ѝ вдъхнеш кураж, че и тя го може? Защото какво е една мечта, ако никой не вярва в нея, още повече тя самата?! Зная, понякога това изглежда много трудно както за хората, така и за мечтите. Особено когато, изпаднали в отчаяние и страх, се ровим в папката Щастие на десктопа на живота си и файловете, които намираме там, ни се струват толкова малко на ... |
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
В книгата е показано творческото израстване на националния ни театър едновременно със зараждането и утвърждаването на българската драматургия. Проследен е пътят от наивната незрялост през върхове на творческо вдъхновение до задушаващите окови на тоталитаризма. В съживения свят на театъра са отразени трудът и талантът на българските писатели, режисьори, актьори, сценографи, критици. И всичко това - на фона на живия отклик на българската публика, капризна и непостоянна, но неизменно влюбена и предана на своя театър. ... |
|
Книгата съдържа 55 разказа и 2 новели. ... Още в първите си книги от края на 80 -те и началото на 90 -те години Деян Енев успя да създаде впечатляващи творби и всяка нова книга го утвърждаваше като майстор на късия разказ. Забележително е единодушието, с което го приеха и читатели, и критика, колеги от всички поколения и критици от различни направления, у нас и в чужбина. Подчертавам това забележително единодушие, защото то бе изявено в десетилетията на т.нар. преход, когато и българското общество, и писателската гилдия бяха - и продължават да са - зловещо разединени и раздирани от партийни страсти и политическо ... |
|
Любоffни разкази. ... "И Чико чакаше. и сравняваше всички жени със своята Маги и поне малко (а може би и много) харесваше Зоя точно защото приличала на неговата Маги. Само дето вместо грейнало слънце, в очите ѝ плували тъга и умора и косата ѝ не била толкова "свободна". От тази прилика се роди идеята за шегата. Зоя не помнеше точно кой и как я подхвърли. Не помнеше и дали от скука, дали от празнотата на делника, дали от скритата човешка жестокост, която винаги дебне в кътче на съзнанието, се съгласи..." Из "Ноктюрно" Велин Станев е роден на 3 ноември 1967 г. във Велико Търново, ... |
|
Лиза Долби е единствената представителка на западния свят, станала някога действаща гейша. Тя е антрополог, специалист в областта на японската култура. Автор е на документалните книги "Гейша" и "Кимоно" и е консултант на Стивън Спилбърг за филмовата му адаптация на романа "Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън. Смесвайки фактите от жизнения път на придворната дама Мурасаки с плодовете на собственото си въображение, Долби описва живота в имтераторския дворец на Япония през периода Хейан с цялата му церемониална парадност и дворцови интриги. Повествованието е изпълнено с великолепни картини ... |
|
Изданието е двуезично - на руски и български език. ... Сборникът с разкази на А. П. Чехов представлява билингва: оригиналният текст на руски език се съпровожда с паралелен превод на български език. Първите си стъпки в литературата Антон Павлович Чехов (1869 - 1904) прави с хумористичните си разкази и фейлетони, които издава в столичните списания. Именно тези разкази, разкриващи хумористичния талант на писателя, са включени в този сборник. Той ще бъде интересен и полезен на всички, които изучават руски език и искат да разширят речниковия си запас и културния си кръгозор, особено на учениците в руските училища. ... |
|
|
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |