Една любовна история. ... Завладя го предчувствие за нещо, което щеше да се случи. Фитилът беше запален и вече бе късно да се угаси. Любовта го чакаше като мощен експлозив, като вече заложена под краката му мина. Проблемът не бе в това, че знаеше за съществуването й, а в съзнаването, че е заровена на пътя, който се налагаше да поеме. Бе оставил вратата полуоткрехната и през нея виждаше на вечерната светлина как врабчетата прелитаха и весело чирикаха в зеленчуковата градина. В главата му се блъскаше хаос от мисли. Не проумяваше как да избегне мината. Даваше си сметка само че е пред него и че трябва да върви напред. Най- ... |
|
"Великолепна книга... изключителна, необикновена, увличаща." "Индепендънт" "Героинята на Бойд, Хоуп Клиъруотър, седи на Бразавил бийч, някъде в постколониална Африка и размишлява за собствения си живот, за далечното и близко минало... Авторът води изкусно нишките на спомена и настоящето, поддържайки напрежението с такова майсторство, че романът тече неусетно като трилър". "Тайм аут" "Сериозна, провокираща и интелигентна, прозата на Бойд блика от идеи и поражда рискови вълнения". "Дейли телеграф" ... |
|
Не бивало да прави нищо в разрез с добрия тон, предупреди го жената от къщата. Да пъха пръст в устата на спящото момиче или нещо подобно. На етажа се намираше стаята от осем татами, където разговаряха с жената, и съседната до нея, но други горе като че ли нямаше. Поради твърде притесненото пространство за помещение за гости на долния етаж, къщата трудно би могла да се нарече странноприемница. На портичката вън нямаше и табела, може би защото тайната на този дом го изискваше. В къщата цареше абсолютна тишина. След като отключиха портичката, за да влезе, старият Егучи не зърна никого освен жената, с която разговаряше сега. ... |
|
"Трябва да опазиш ума си, дори сърцето ти да е в плен." ... Ще ви разкажа такава история, че когато приключа, ще ви се иска да забравите част от прочетеното. За съжаление, не всички имаме този късмет. Понякога си мислите, че сте подредили живота си и ще го изживеете тихо и спокойно. Отначало това ви носи сигурност и спокойствие, а после - досада. Аз съм във фазата на отегчението. В опит да се справи с любовната си мъка, Ферибе пристига в Центъра за изтриване на миналото, за да се освободи от болезнените спомени. Уроците за забрава обаче, както и задачите, които се налага да изпълнява всяка седмица, ще объркат ... |
|
"Търся си приятел. Неомъжена, на 35. Антрополог. Чужденка. Привлекателна. Чувствителна. Женствена. Обича книги, кино, дома си, вино (червено), да се смее. Ненавижда властни, надменни, фундаменталисти и телевизия. Търси: Разведен или неженен, от 34 до 45. Чувствителен. Креативен. Задълбочен. Чувство за хумор задължително. За: Да се виждаме, разговаряме, пътуваме и да се забавляваме. Ако след това се породи възторг и любов, би било страхотно. На първо време и едно добро приятелство би било дар от боговете. E-mail: ameliarengifo@yahoo.com" Из книгата "Търся си приятел" е роман за една дръзка жена, ... |
|
"Тъй като дълго време българите в Германия са били добре образовани хора с гражданско съзнание, особено неприятен е новият детайл от няколко години насам: ако все пак биват забелязани, то почти без изключение е в качеството им на субект на наболели социални проблеми, като бедност, корупция, трафик на хора, просия и проституция – за които немските власти твърдят, че са безскрупулни организирани от мафиотски банди. При по-внимателно вглеждане това се оказва до голяма степен съзнателна политическа манипулация, за да се улесни евентуалното връщане на хора в страната на произход. Важно е обаче да се отбележи, че ... |
|
Лукас Берфус е роден през 1971 г. в Тун, Швейцария. Дипломиран търговец на книги. От 1991 г. живее и работи като писател на свободна практика в Цюрих. Написал е редица пиеси за театралната тру¬па АСА400. Сътрудничи на театрите в Бохум, Хамбург и Берлин. Носител е на литературни награди на швейцарските градове Тун, Цюрих и Берн и на немската награда "Лойк". През 2003 г. германското списание "Театърът днес" го определя като многообе¬щаващ съвременен немскоезичен млад автор. През 2005 г. е обявен на театралните праз¬ници в Мюлхайм, а след това и от списание "Театърът днес" за драматург на ... |
|
Съвършената учителка Зехра е фанатично предана на истината и принципите си, сурова и непримирима към лъжата и слабостите. Единственият ѝ недостатък е липсата на съчувствие и прошка, нежеланието и неспособността да ги прояви. Но човешкият живот не се изчерпва с добродетелност, праволинейност и твърдост. Съдбата сблъсква хората и с коварство, подлост и лъжи. Неочаквано, Зехра разкрива неизвестни факти, прозира истини за живота на баща си. Преживява душевен прелом и закъсняло разкаяние. Една вълнуваща история, събрала всички чувства, на които е способно човешкото сърце. За пореден път големият писател Решат Нури ... |