Книгата е фототипно издание. Приветъ къмъ ученика. ... Книгата е съставена от Савка Керемидчиева, стриктна ученичка и педантична стенографка, която е била винаги близо до Учителя. Записва неотменно отговорите, които той дава на нейни въпроси. Понякога, в специално отделено от Учителя време, той ѝ диктува своите свещени думи. Всичко това Савка дешифрира и подрежда. През 1938 г. се появява първото издание на "Свещени думи на Учителя", по което е изготвено настоящето издание, като е съхранен оригиналния правопис. ... |
|
|
Повече от 55 удивителни факта за света, в който живеем. Къде живеят слоновете? А зебрите? Защо розите имат бодли? Защо цветята имат нужда от пчели? Кой е най-високият водопад? Кой е най-дългият мост? Повдигнете капачетата и вижте отговорите на тези и на още много други въпроси за света, в който живеем! Книгата е част от поредицата Въпроси и отговори. Погледни под капачето на издателство Фют . ... |
|
|
"Духовни сестри" е едно необикновено пътешествие в необятната женска същност. Авторката - известна журналистка и писателка - разказва истории, наситени с духовната мъдрост, хумор и практически упражнения, чрез които всяка жена може да промени живота си и да го насити с радост, смисъл и любов. Пития Пий много задълбочено изследва и описва петте свещени качества на женската душа: - смелостта и куража да погледнем света в очите; - вярата в живота и доброто; - красотата, която носим и която създаваме; - любовта, чрез която опазваме живота на Земята; - Магията и нейното женско лице. ... |
|
|
В края на XIX век, когато Алистър Кроули е създавал своята Магическа система, източникът, към който се е обърнал, е била системата на Абрамелин от Египет. От Абрамелин той е взел своите концепции за защита, очистване, евокации, одежди и т.н. Системата на Абрамелин Мага е стигнала до нас чрез един уникален ръкопис от XV век, запазен в Библиотеката на Арсенала в Париж. Този ръкопис е преведен на английски от С. Л. Макгрегър Мадърс, един от основателите на Херметичния Орден на Златната Зора. В книгата са разгледани качествата, които трябва да притежава един магьосник, избора на време и място за практическа работа, ... |
|
|
„Разливът, който разделя родителите бенгалци от техните отгледани в Америка деца – и който разделя децата от Индия, – си остава основната тема на Лахири в това своеобразно продължение на Преводачът на болести и Името. В осемте разказа от този сборник резултатите отново са смайващи. В историите на Лахири – истории за изгнание, идентичност, разочарование и съзряване – се проявява нейното пестеливо и изкусно майсторство, с което малцина съвременници могат да се похвалят.“ Publishers Weekly „Чеховско чувство за загуба пронизва тези нови разкази: то ни припомня колко дълбоко г-жа Лахири умее да вниква в белезите, нанесени ни ... |
|
|
Книгата съдържа непубликувани досега стихове на Павел Матев, предоставени от неговата дъщеря Уляна Матева. "Къде са българските думи? Нима народът онемя? Или съвременно безумие заля античната земя? Нима пророците измряха, незащитили свойта чест; и нови седем смъртни гряха с духа ни ще търгуват днес?" ... |
|
|
"В настоящата книга д-р Станчев описва един сравнително кратък период от патилата на бъдещия емигрант, но неговия собствен живот е също достоен сюжет за прекрасен роман. Това би бил един роман демонстрация на духовното извисяване на затворника и концлагериста високо над мъчителите и биячите си. Това би бил един роман-аргумент против претенциите на която и да било Номенклатура за управляване съдбините на почтено трудещите се граждани. Съдете сами: непокорното и буйно старозагорско селянче - както впрочем повечето будни български деца в чужбина - завършва медицина в Швейцария (макар към момента на записването си да не ... |
|
|
"Лодката плуваше по средата на лунната пътечка. Около нея кръжаха светулки и показваха пътя на лодкаря - млад мъж с коса, сплетена на плитки и тежък златен медальон на шията. В лодката седеше малко момченце, което кокореше блеснали очички и сякаш попиваше всичко наоколо. Мъжът насочи лодката към брега. Между тръстиките имаше дървен пристан, а на брега - малка къща, така гъсто обвита в зелени листа, че отдалеч приличаше на храст. На пристана стоеше млада жена с дълги кестеняви коси. Тя се смееше и вятърът довяваше вика ѝ до лодката: - Попътечо, любими попътечо! - Попътечо! - повтори след нея Иво и ... се събуди.& ... |
|
|
Издадена за първи път в Цариград в печатницата на Македония през 1869 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев . ... "Тази книга, библиографска рядкост днес, е един изключителен паметник на българската култура. Написана е от един от най-образованите българи не само за времето си, но и до днес, владеещ езиците, говорени в Османската империя, тънък познавач на гръцки, старогръцки, латински и френски, завършил право в Сорбоната с подкрепата на Стефан Богориди, след което е негов частен секретар, управител на остров Самос, автор на Търговския закон на Османската империя, член на Висшия правосъден съвет на ... |
|
|
"Драги читателю, Предлагам на вниманието ти кратка допълнителна информация, която ще дооформи представата ти за селското стопанство на Япония. "На японския фермер, който с всеотдаен труд използва майсторски хлорофила и всяко свое кътче земя, за да изхранва 122-милионната си нация. С уважение и обич Посвещавам..." Васил Георгиев Важно! Изданието е на много години и наличните бройки не са в перфектния вид, в който обичайно са книгите, които предлагаме. ... |
|
|
Място на действието - страните Шумер и Акад, люлката на човешката цивилизация. Време на действието - 4400 години назад в историята, време на човешко съзидание, но и време на робство. Това е историята на шумерското момче Ярим, син на свободен селянин, който изхранва жените и децата си с непосилен труд под знойното слънце на пустинята. Една нощ, докато пази стадото, Ярим се нахвърля върху лъва, нападнал овцете, и го убива. Така спасява животните и става героят на селото, но завинаги му остава тежък спомен - осакатялата ръка. Остава му и амулетът от зъбите на лъва, който да го пази в бъдеще. Ярим е неспособен за селска ... |
|
|
Не - Радослав Парушев не се отказва, появява се отново. Този път като автор на може би най-добрия му белетристичен сборник от публикуваните досега. Деветнайсетте истории, разказани в книгата, представляват пъстра, леко маниакална група, която обединява историчното с дистопичното, сериозното, рационалното с чистата и донякъде вулгарна комедия. И всичко това с едничката цел да направи читателя щастлив или поне по-малко нещастен. Радослав Парушев е роден и живее в София. Женен, с една дъщеря. Автор е на сборниците с разкази "Никоганебъдинещастен", "Животът не е за всеки", "Смъртта не е за всеки& ... |
