Следват резултати с по-слабо съвпадение на търсеното: |
"При толкоз песни и поети, земя, ще чуеш ли и мен? Във слънцето ти хляба свети и озарява моя ден. По-ведър от планински вятър, от глътка изворна вода - с безмълвието на житата вървя към срещата с дъжда. Не бързам - всекиго да чуя и всеки да ме разбере. За песен сбирам прости думи - тъй както здравец се бере. Наесен - винаги последен - като най-есенния клон: от сладки плодове приведен, ти правя мълчалив поклон." Из книгата, 1966 ... |
|
|
"He от вчера Роман Кисьов отдава огромно символно значение на епитафията, възприемана от него като откриване на път към живота след смъртта, на път към възкресението посредством присъединяването към Вожда на Силите на Светлината. Сега, от висините на натрупаната мъдрост, в поредната разтърсваща сетивата ни поетична книга Епитафии, Спасеният осъзнава, че ковчегът, който го очаква, е Ноев. Всеки от камъните в поетичната гробница - неизвестното място, в което и смъртта е смъртна, разказва притча - от потъналия в мрака почитател на суетата в живота, загърбил правдата на Вечния Живот, до Откривателя на Вечната и Святата ... |
|
|
Осмо издание. ... Аз сме. Едно момче говори - от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през през 70 -те и 80 -те , от старо бомбоубежище утре. Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои. Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва - постапокалиптичен ... |
|
|
Емил Верхарн (1855 - 1916) е белгийски поет, който е пишел на френски език, както и един от основоположниците на направлението на символизма. Гъвкавото слово на този белгиец е будило възхищение в не един от великите му съвременници, сред които могат да се откроят: Райнер Мария Рилке , Андре Жид, Морис Метерлинк, Огюст Роден, Стефан Цвайг , Валерий Брюсов и др. Сред тях се нареждат също Светослав Минков и Гео Милев , като последният лично познава поета, счита го за незаменим свой учител и също се опитва да популяризира творчеството му. Произведенията на Верхарн биват забравени след смъртта му. Много високо оценяван ... |
|
|
"на това място в този миг и в тази възраст спокойно спри застани тихо и се потърси в делото на свойте дни" Из "На това място, в този миг" ... |
|
|
"И като нокти окови нови ни растат. А магията на родната ни реч с тихия си говор вече на този свят объркан пречи." Из “Зимовища на душата“ ... |
|
|
По повод 170-годишнината от рождението на Иван Вазов издателство "Рива" представя луксозна антология с неговата лирика, отделена за първи път от социалната, епическата и детската му поезия. Съставителството е дело на носителя на Вазовата награда (2020 г.) за цялостно творчество - поетът Борис Христов - жест на благодарност към Учителя на поколения български писатели, към ненадминатия майстор на словото и радетел на мира и доброто, към човека и мислителя - Вазов. Книгата съдържа 150 стихотворения, сред които рядко срещани в многобройните издания, и малко познати на съвременния читател. ... |
|
|
Началото на ХХ век. ... "Не знаех аз преди, че месецът издига се високо в пролетните и есенните нощи. Не знаех аз преди, че тъй ще страдам. Не знаех аз преди, че луната, тъй блестяща, там е." Из книгата Корейската поезия търпи сериозно развитие в края на ХІХ – началото на ХХ в. Творците преминават от едно към друго литературно направление в творческите си търсения, възприемат похвати от Запада, но същевременно запазват традиционни корейски символи и влагат в тях ново съдържание. Книгата пресъздава именно тези творчески търсения и постижения на корейски писатели от началото на ХХ в. Включените в антологията 12 ... |
|
|
Настоящата антология редставя богата сбирка от българска хайку поезия. Жанр, в който в последно време творят все повече български поети. В изданието са включени произведения от: Александър Геров Аксиния Михайлова Ана Боянова Ани Александрова Антоанета Николова Атанас Звездинов Бела Пенчева Блага Димитрова Борис Ананиев Валентина Ангелова Велин Георгиев Виктория Кабаделова Генчо Витанов Георги Тодоров Гинка Билярска Даниела Симеоновска Данила Стоянова Дафина Кузманова Димитрина Ганчева Димитър Горсов Димитър Стефанов Драгомир Шопов Едвин Сугарев Екатерина Йосифова Екатерина ... |
|
|
Ива Йосифова Венкова е родена на 16.10.1980 г. Завършва специалност "Международни отношения" в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски" с магистърска степен и магистратура по международни изследвания и европеистика към Европейския институт I.E.H.E.I. в Ница. През 2007-2008 г. специализира в Токийския университет, Факултет за юридически и политически науки. През 2013 г. придобива степен доктор по научна специалност „Нова и най-нова обща история” в Историческия факултет, СУ "Св. Климент Охридски". Владее английски, японски, френски и немски език. Преводач от японски език на антология " ... |
|
|
"Това е една авторска антология, която колкото и да се опитва да даде обективна картина на процесите в дадена литература за определен отрязък от време, съдържа в себе си и доза субективизъм. Той се проявява в по-малка степен при подбора на авторите и доста повече при селекцията на самите текстове. И това е неминуемо. Що се отнася до самите преводи, ще цитирам един фрагмент от Атанас Далчев : "За да се види дали един превод е художествен, не е нужно да се сравнява с оригинала, тъй както, за да се оцени един портрет, не е нужно да се познава моделът. Белегът за художествеността на един превод лежи в неговата ... |
|
|
"Антологията е първи опит да се представи по-широко пред българския читател все още малко познатата поезия на Черна Африка. Като всеки първи опит, в нея неизбежно ще има и пропуски - някои поети не са застъпени достатъчно пълно, а други въобще отсъстват. Твърде оскъдни са биографичните данни за редица автори. Иска ни се да вярваме все пак, че антологията ще предизвика интерес сред многобройните любители на поезията у нас и ще потвърди думите на южноафриканския поет Ричард Райв."Николай Попов "Няма мелодии черни, мелодии бели, има само музика. И когато запеем, музика ще екне там, където свършва дъгата." ... |
