Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към ... |
|
|
Забележителен мислител, поет, педагог, един от най-образованите индийци на своето, а и не само на своето време Рабиндранат Тагор е представен от издателство „ Захарий Стоянов" с поезията си. В книгата на великия творец ще усетите вярата на великия ум, че целият човешки род ще заживее като едно голямо семейство, ще прочетете стихове, които учат на нежност и обич. Преводът и предговорът са дело на проф. Александър Шурбанов , илюстрациите са на Николай Райнов , а художественото оформление на Кънчо Кънчев. Изданието е луксозно, с твърди корици. "Творение на върховна култура, тези стихове сякаш са израсли от ... |
|
|
Книгата е от автора Владимир Свинтила на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Един от най-обичаните детски писатели у нас е сладкодумецът Ран Босилек. Включени са любимите приказки на децата, а и на възрастните "Косе Босе ", "Клан-недоклан", "Баба Меца и Заю Баю", "Кумчо Вълчо рибар", "Готованко", "Магаре боб яде ли?" и др. Книгата е красиво оформена и богато илюстрирана от проф. Борислав Стоев. ... |
|
|
Миналото е някогашната действителност, която никой не може да промени - дори и историкът. Ако Историята е запаметена и записаната част от миналото, то нейната феноменология е по върховете ѝ, опирайки се върху основата на променящите се исторически обстоятелства. Ето защо събитията и героите са от различни величини. Философското осмисляне позволява Историята не само да се обгърне от всички нейни страни - светли и тъмни, но и да бъдат обяснени обикновените и неповторимите събития чрез разрез отвътре. Обикновените явления говорят от само себе си и са видими за сетивата, докато изключителните изискват целенасочено ... |
|
|
"В разказите - както и в романите си, Николай Табаков не изневерява на себе си: описва чешити, описва чудесии, описва самобитности. Описва живота така, че да го превърне в литература, а литературата я кара да описва така, че да се превърне самата тя в живот. А той, авторът, Николай Табаков, обича с неподправен хъс и с преданост и единия, и другата, и тази негова обич избива върху писателското му перо с цялата си свежест, с всичкия му талант. И се предава на нас, читателите, които четем чешитските му разкази, чешитски и самобитни, и се радваме на чудесиите в тях, с цялото си сърце се радваме и - радвайки се, сами ... |
|
|
Поредицата "Mens divinior" ("Божествен дух") на издателство "Захарий Стоянов" представя на българския читател библиофилски издания с илюстрации, изпълнени в техниката на литографията и офорта. Поредицата включва творби на световната и българска класика, илюстрирани от велики майстори или от ярки съвременни български художници. Във време на пълна бездуховност емоционалната и духовната съдържателност заедно с високата графична култура са онази спасителна надежда, с която днешният ден може да приеме предизвикателствата и изпитанията на утрешния. Новото заглавие, което излиза по знака на ... |
|
|
"Разказите на Виденов са една Абсолютна Грижовност отвътре и затова едно абсолютно Отсъствие отвън – на художествени отклонения и емоции, на излияния и лирични краски. Те са самата Простота, низ от семпли ситуации, които неясно и същевременно съвършено ясно те обливат с някакви воали, които ти въобразяваш. И се чувстваш автор, авторът на Дао-то, на Естеството." проф. Яна Рашева-Мерджанова ... |
|
|
"Знам, че днес мъдростите, поуките от народните приказки у някои от младите българи ще предизвикат насмешки, на други ще им прозвучат старовремско, наивно, несмислено. Трети ще решат, че това са писания, които са изживели времето си и няма да бъдат проумяни. Но аз вярвам, че ще се обърнат нещата към добро, че българите ще погледнат назад към предците си, към корените си, за да потърсят и намерят там опора, кураж и сила, и да продължат напред. Защото няма нищо по-страшно от това съзнателно да се откажеш от рода си, потеклото си, от създадената от народа си духовност съхранена до наши дни, за да стигне до нас, днешните ... |
|
|
"Колкото повече натрупвам годините върху раменете си, толкова по-често се връщам в незабравимото детство, когато малкият човек с широко отворени очи опознава разнообразния свят. Приседнали пред кръчмата или бръснарницата на площада в Калофер, старите бойни другари често се отнасяха върху крилете на спомените към младините през войните в редиците на 28-и Стремски пехотен полк. Аз слушах с любопитство за техните героични и съдбовни приключения, но когато поотраснах и започнах да чета внимателно учебника по история си позволявах и да задавам уточняващи въпроси. Дядо Стефан ме изглеждаше с добродушно снизхождение и се ... |
|
|
От появата на първия том през 1884 година до наши дни книгата на Захарий Стоянов е преиздавана напълно или адаптирано около 40 пъти. Тя е печатана в учебници и христоматии, във вестници и списания, в юбилейни листове. Тя се изучава в училища и университети. Преписвана е дори на ръка като История славянобългарска. Нейните герои населиха екрана. Започна шествието ѝ по света и то сигурно ще бъде също така триумфално. И като по чудо цял век тази книга е живяла и цяла. Никой не можа да я умъртви, да я профанира, да я разкъса или обезличи. Няма сила, равна на нейния глас, да я заглуши. Причината за безсмъртието на ... |
|
|
"Видяхме го, но де се е видяло опашка да върви сама, без тяло! А беше, беше някога юнашка, а беше за завиждане опашка. И да ѝ беше тялото мъничко, то имаше си, имаше си всичко. Сега е и проскубата и бедна - от всичките опашки е последна. Сега е и без армия, без флота. Изобщо - непригодна за живота. И няма граждани, а поданици само. Бозволието сякаш е голямо. Та кой ще уважава като цяло опашката, останала без тяло." Атанас Звездинов ... |
