Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
Оцелял в касапницата на Първата световна война, през 1919 г. майор Брендан Арчър заминава за Ирландия, за да изясни нелепо недоразумение. По време на домашен отпуск няколко години по-рано той се е запознал с младата Анджела Спенсър и макар двамата да прекарват заедно броени часове, по непонятни причини тя се е обявила за негова годеница. В Килналах, където обеднялото семейство на Анджела държи прославения навремето, но сега западнал хотел Маджестик, завърналият се от фронта мъж изглежда необичайно отчужден. Стотиците стаи на хотела се рушат, малцината останали гости запълват времето си с клюки и игри на карти, пълчища ... |
|
|
"Баба Тонка Тиховица Обретенова, майка на Никола Обретенов, който водеше комитетските роботи в Русчук, се е родила в с. Червен, Русчукска околия, в 1812 г., от прости родители овчари. Според тогавашните понятия и обичаи, понеже не било още на мода да се пращат в училище и момичетата, нейните родители се трудели само да приготвят от нея добра стопанка и трудолюбива къщовница. Тя била една у майка родителите ѝ, които били доволно богати хора, оставили селото Червен и дошли да живеят в Русчук. Други человечески обязаности, като например какво тя дължи на себе си, на родители си, на Бога, на ближните си или въобще ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
Захарий Стоянов пише Записки по българските въстания в три тома, първият от които е публикуван преди 140 години, през 1884-та. От тогава до сега този най-мащабен труд в творчеството на българския хронист и писател се е утвърдил като безценен документ за нашето минало. Авторът включва собствените си спомени от Априлското въстание, в което участва рамо до рамо с Георги Бенковски, Тодор Каблешков, Панайот Волов, Никола Обретенов, Баба Тонка и други революционери, но отдава почит и към самопожертвователните българи, останали неизвестни и без гроб. Той разказва за героичните им дела и създава цялостна картина на живота у ... |
|
|
Англоезичните преводи от българския 19 век. ... Книгата представлява опит не само да открие, опише и систематизират фактите около това какво от англоезичните автори на белетристика, ползващи религиозни мотиви, е преведено на български през ХІХ в., но и да разгледа причините за превода при дадените обстоятелства. Във фокуса на вниманието са "Робинзон" на Даниел Дефо , "Чичо-Томовата колиба" на Хариет Бичър Стоу , "Коледна песен" на Чарлс Дикенс и "Пътешественикът" на Джон Бъниан . Трудът осветлява основни аспекти от литературното поле, набелязва идеи, очертава водещи мотиви, ... |
|
|
"Мисля, че при Георги Константинов основно е интересното хрумване, неочакваният особен поглед към нещо от действителността, оригиналната мисъл, породила се от живота. Тя е онази, която по всяка вероятност дава и първия импулс в творческия процес. От това поетическата находка е вече ценност сама по себе си, разбира се. Не всекиму е дадено това зрение. Но важното при Георги Константинов е, че интересната находка не остава самоцелна и неприятно самоизтъкваща се, а напротив - тя винаги е свързана с едно искрено, автентично чувство. Всъщност и не би могло да бъде иначе. Като си помисли човек, тя, оригиналната находка, ... |
|
|
Книгата е посветена на една от първите важни крачки към организираното българско националноосвободително движение. Тя е плод на дългогодишните проучвания на автора в наши и чужди архивохранилища (СССР, Франция, Англия и др.). По убедителен начин е доказан българският характер на това голямо въстание и е опровергано становището за неговата стихийност. Специално внимание е отделено на дипломатическите мисии, които Русия, Франция и Австрия изпращат в България след Нишкото въстание. ... |
|
|
"Когато варварският азиатец потопи българската държава в кръвта на народа ѝ и го превърна в безправен роб, без право на човешки живот, на имот, на чест, когато народът ни се мяташе насам-натам в 105 въстания, правейки неуспешни опити да се освободи, родината ни позна много знайни и незнайни герои, но един от тях изгоря с такава мощ и блясък, че както тогава, така и днес никое свободолюбиво сърце не може да го забрави! Ние честваме Христо Ботйов по най-различни начини и с времето символът се превръща в ритуал, ритуал на светец, който запазва форма, но почва да бледнее със съдържанието си, дотолкова, че днес ... |
|
|
Тази книга изследва архетипното значение на полярността лъв-водолей и очертава по-дълбокото проявление на аспектите между съответните им владетели - Слънцето и Уран. Точно както Слънцето е централно в нашата слънчева система, така то символизира същината и волята на индивида. Целта на Слънцето е да развие самочувствие и оформено, добре определено себеусещане. Антитезата на Слънцето обаче е планетата Уран, която символизира нуждата от откъсване и освобождаване от скованите и неизменни дефиниции за себе си. Съчетаването на тези противоположни, но в крайна сметка допълващи се процеси е ключът както към личната, така и към ... |
|
|
В многостранните разработки на българските литературоведи мемоаристичната литература се люшка между горещото приемане и отричането й като самостоятелен жанр. Диференцирането на мемоарите от българската литературна критика като вид, жанр, специфика често пъти е въз основа на анализационни наблюдения върху едно произведение - най-силно употребени са "Житие и страдания грешнаго Софрония" от Софроний Врачански , "Из мъртвия дом" и "Записки за България и за българите" от Любен Каравелов , "Записки по българските въстания" от Захарий Стоянов , "Преживяното" от Т. Г. Влайков. ... |
|
|
Том 1 на големия български писател, революционер и държавник Захарий Стоянов включва първата част от неговите Записки по българските въстания: Разкази на очевидци 1870 - 1876 - една от най-уникалните книги в нашата литература, която е и фундамента, върху който се гради съзнанието на съвременния българин. Съчиненията са под научната редакция на проф. Филип Панайотов и са придружени от подробни бележки за лица, събития и факти, срещащи се в повествованието. Том 2 включва онази част от Записки по българските въстания, която проследява потъпкването на Априлското въстание и последвалите погроми. Томът е придружен от ... |
