Тялото започва като самоусещане, съзнание за време и за съдба. "Тялото текст" смело нахлува в противоречията на "постмодерната ситуация" посредством самата тъкан на тялото. Проследява промените в подходите, моделите и употребите на тялото и телесността. Откровеността и изразителността на тялото го превръщат в текст на самото съществуване. Като носител на човешко съдържание, на постигнат смисъл и разбиране, анализът показва как тялото от очевидна форма на живота се трансформира в съществен инструмент на културата. То се явява пред прогледа, съблазнява в докосването, променя се във времето и остава ... |
|
|
Книгата е посветена на агиографски повествования за светци мъченици, включени в южнославянски календарни сборници от XVІ – XVІІ в. В основата на изследването стои известният, но неиздаден все още ръкопис №1039 от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий". Той е датиран от средата на XIV в., но редица негови особености говорят за архаичен първообраз, който може да се свърже с книжовната дейност в България през X в. Ето защо ръкописът представлява изключително ценен паметник, съхранил старинен пласт от преводната ни агиография. Книгата се състои от две части: монографично изследване и критическо издание. В първата ... |
|
|
Помагалото е предназначено за всички, които създават текстове на български език - ученици, студенти, учители, филолози, журналисти. То е съобразено с университетската учебна програма по практическа българска граматика. В него се работи върху правилата за точна, правилна, логична и благозвучна реч, които са включени в държавните образователни изисквания. В теоритичната част са обяснени кратко най-често използваните в редактирането термини. Илюстрирани са типичните езикови грешки и начините за тяхното отстраняване. ... |
|
|
Съставител: Александър Кьосев. ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
|
"Разказваме, за да разберем. Словото не само ни свързва със света, но то е и така необходимата ни дистанция, за да можем да погледнем отстрани и отдалеч на живота, отвъд кипежа на настоящето. Единствено сред всички същества човекът е способен да се въздига в екстаз и да надскача самия себе си. Защото не само границите ни определят, но и способността ни за тяхното преодоляване и надмогване. Разказвайки обаче, ние създаваме и самите себе си. Езикът, обговаряйки света и нашето усещане за живота, се превръща в изначална форма на порива, на излизането и надскачането на собствените ни предели и предразсъдъци. Насладата ... |
|
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Теоретични пространства". ... Този том събира четири фундаментални теоретични текста, занимаващи се с начина, по който човек чувства (най-вече отрицателни чувства) и по който мисли (най-вече чрез отричане). Текстовете обхващат около десетгодишен период (1915 - 1926) от най-интензивната работа на Фройд и - освен че набелязват осови линии за практиката и за укрепващия теоретичен скелет на психоанализата - са чудесен показател за непрекъснато променящото се мислене на бащата основател, който не се отказва да търси истината. "Преходността", "Траур и меланхолия", & ... |
|
|
Александър Сергеевич Пушкин и неговите „Повести на Белкин“ ... Монографията е посветена на писателския дебют на Александър Сергеевич Пушкин. Изследват се историята и поетиката на първата му книга "Повестите на Белкин", мястото в развитието му като прозаик. Аналитично се проследява работата върху всяка от петте новели: "Майсторът на ковчези", "Станционният надзирател", "Господарката селянка", "Изстрел", "Виелица", и зараждането на идеята за обединяването им в общо смислово цяло. ... |
|
|
Съставител: Орлин Тодоров. ... "Погледът назад ме връща в различни периоди - от период на неглижиране и отричане на ролята на психичното здраве, през разбирането, че психичните проблеми при децата са само в резултат на незрелостта им, през период на тежка стигма до драстична промяна на родителстването и фокусиране върху постиженията в наши дни. Видях много болка в очите на родителите, много възложени надежди, усетих тежестта на отговорността, но никога не се усъмних, че родителите винаги имат желание да направят за детето си най-доброто. Това желание не винаги може да се реализира поради огромната трудност и ... |
|
|
Помагалото е предназначено за всички студенти, изучаващи Българска диалектология. То ще бъде от полза и за изучаващите дисциплини като антропология, етнография, фолклор и други, както и за всички, които се интересуват от диалектното разнообразие на българския език. Упътването за анализ на диалектен текст е написано от Георги Колев и Петър Шишков. Подборът на текстовете, обясненията на думите и примерният анализ на диалектен текст са дело на Георги Колев. ... |
|
|
"За влюбването, което е извънмерна еуфория, която няма нищо общо с реалността и затова искаме то никога да не свършва. За любовта, която е едно от най-силните вдъхновения на живота, но не е лесна работа. За онова, което чувстваме, но премълчаваме. За всичко, което бихме искали да изкрещин, когато вече няма кой да ни чуе. За страховете. За копнежите. За срама. За нежността. И за всички останали неща, които доказват, че няма как да се изложиш, когато става дума за любов. За теб." Яна Борисова "Няколко текста за любовта са гласовете и историите на различни мои герои, които изпитват нужда да говорят за любов. ... |
