"Игрива и възхитително мрачна... Един съвременен Кундера"Филип Марсдън ... Кръводарителят му мята снизходителен поглед. –Когато бяхме в провинцията, ти говореше за "възвишеното". Даже приказваше за онзи човек Исус. Я се виж сега! Какво си правил цял ден? Чакал си ме да дойда и да сложа месо на масата ти. С парите, дето ти плащат за твоите дълбоки мисли, не можеш да си купиш кой знае каква храна, а? – Кръводарителят сграбчва едно яйце, после избутва чинията към бутилките в средата на масата. Взима щипка сол от буркана до себе си, обелва яйцето. – Получавам три пъти колкото твоята месечна заплата само ... |
|
"Някои думи са много повече от низ от букви върху лист хартия... Притежават форма и плътност. Приличат на куршуми със заряд от чиста енергия..." Пип Уилямс Останала без майка, но изтъкана от любопитство, Есме прекарва детството си скрита под работната маса на баща си в Скрипториума - мястото, където екип от всеотдайни лексикографи създава известния в цял свят Оксфордски речник. Един ден обаче листче със забравена дума полита във въздуха и пада в краката на детето. Непозната е, но звучи красиво: неволница. За Есме тя е истинско съкровище, ето защо решава да я спаси заедно с всички изгубени или отхвърлени от ... |
|
Съставител: Калина Петрова. ... Ако тихият глас на сърцето ви е заглушен от хилядите незначителни и безсмислени неща, с които е пълен животът ни, тази книга ще ви помогне да си припомните онези истински и важни неща, които са в най-съкровените кътчета на сърцето. Защото те винаги са били там. Бог е запалил искрата на любовта у нас в мига, в който сме се родили. Бог ни е дал това висше благо и най-голяма ценност, за да го браним и да не забравяме за него. А любовта е навсякъде около нас. Тя е и в целувката на майката, и в погледа на влюбения, и в усмивката, и в подадената ръка, и в прошката, и в сълзите на учителя... Тя ... |
|
Приказно морско градче, в което хората се събират, обичат, разделят. И винаги намират време да седнат заедно на маса за поне още една наздравица. Морето ги тегли като котва. Също и любовта към полуострова с тесните му калдъръмени улички, облечени в дърво къщи, веяни паламуди и кръчми, които рядко излизат в отпуск. Тази толкова лична книга ни връща назад във времето, когато градът е убежище не само за рибари, но и за чешити, артисти, писатели, художници. Тогава един млад лекар пристига на работа в местния Военен гарнизон и бързо става доверен доктор и опора за созополчани. Срещите му с тези автентични персонажи раждат ... |
|
Историята на успеха на най-необикновеното работно място в света. ... Рикардо Семлер управлява компанията си по необикновен начин, превръщайки застаряващия бизнес на баща си, бразилската корпорация Семко, в най-революционното предприятие на нашето време - и едно от най-успешните. Семко устоява на всички рецесии, на непрекъснатите стачки, на умопомрачителната инфлация и на какво ли още не. Как Семлер успява да преобърне Семко с главата надолу и с хастара навън, като елиминира девет мениджърски нива в корпоративната йерархия и позволява на своите служители да упражняват безпрецедентна демокрация на работното място? В тази ... |
|
Носталгични писма - фейлетони от един български психиатър в Шотландия. ... "През 1993 година заминах за Англия - уж за малко, по покана на един професор в Лондон, и година след година пълзях нагоре по стълбицата. Намерих си майстора! Приключенията в Африка и купоните в България се замениха от сивота, вечен дъжд, социална изолация и денонощна работа за по-голяма заплата, която (има си хас!) все не стига. Това е то! Няма нищо славно в живота ми тук. Работя в Шотландия, на един малък остров в Атлантическия океан, бурите са страшни... Уж за малко. "Кучата държава" не е подигравка, а комплимент. По-добре е да ... |
|
Поради някакво странно разстройство в способността за въображение обикновено испанецът си гради илюзии за миналото, а не за бъдещето - което би било по-продуктивно. Колко много е пречила и продължава да ни пречи да създаваме нова или поне съвременна наука и изкуство представата, че някога сме имали изключителна култура, чиито традиции и образци трябва да бъдат увековечени! А нима най-лошият песимизъм не е да вярваме, както се случва, че Испания е била векове наред най-съвършената нация, но впоследствие е навлязла в период на траен упадък? Не е ли все едно да мислим, че нашият народ вече е изживял своя върхов момент и е ... |
|
В питейното заведение "Мусала" една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм. Тук се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата. Друг абсурд, възможен само при "победилия" социализъм: периодично кръчмата се преобразява в изборен ... |
|
Схващането, че по природа сме продажници и предатели, е напълно погрешно. Не, господине, ние сме не по-малко убедени патриоти от когото и да било. Между едно изчукване и родината - избираме родината. Заради интелигентността и плодовете на нашите усилия ни се полага пространство, което винаги е било отказвано. Чуй ме добре: марксистите и християните ще продължат да накуцват с единия крак, докато не признаят полагащото ни се място и не ни приемат като съюзници, тъй като нашата и тяхната чувствителност към социалните проблеми съвпадат много по-често отколкото се предполага... Давид е млад и убеден комунист, а Диего - ... |
|
"В един разказ, както и в една пиеса, трябва да вземете решение каква е вашата гледна точка и да останете здраво вкопчен в нея", казва Съмърсет Моъм . В тези живописни разкази гледната точка на автора невинаги е прозрачна - според нас това е по-скоро предимство, отколкото слабост. Затова пък историите и случките в тях не оставят и сянка на съмнение, че Моъм добре познава хората и местата, които обрисува, че е завладян от космополитната атмосфера, която пресъздава, че в спомените му се тълпят тропически видения, рикши с безгрижни същества, магически заклинания, екзотични аромати. Сборникът Далекоизточни разкази ... |
|
Текстовете, включени в книгата (непубликувани, публикувани у нас или в чужбина), са писани през последните две десетилетия, по различно време и по различни поводи, и са израз на трайния ми интерес към осмислянето на комунистическия феномен, на комунистическия режим в България и на живота на обикновените хора в комунистическото всекидневие. Обединява ги определена гледна точка, която можем да определим като гледната точка на изследователя, изправен пред предизвикателствата и изпитанията на паметта, противоречивите свидетелствания и множествеността на частните разкази и съдби. Кутията с инструменти на този изследовател ... |
|
Книгата е единайсета от цикъла Последното царство, започната през 2002 г. През 1994 г. се оттегля от функциите си в Галимар, във Версай, в Концерта на нациите, за да се приюти в къщата си в Сенс, да се почувства защитен и далеч от доброволното робство, да се посвети на литературата, на работа над книгите, на ерудицията."Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка от мълчание, под която се крие една... изместена във ... |