"Морис Карем е писател на вълшебството, магията, необикновеното, фантастичното! Възторжен читател на вълшебните приказки на Перо , Братя Грим , графиня Д'Оноа, Андерсен , Приказки от хиляда и една нощ , но също и на Луис Карол, Мюнхаузен, Шамисо, Едгар По , Марсел Еме, Дейвид Гарнет, Мидълтън... В този сборник с разкази естественото се преплита със свръхестественото; всекидневното с необикновеното, реалното с фантастичното. Накрая човек дори престава да забелязва прехода от едното към другото. Писател на простотта? Разбира се, но писател, изкушен от двойствеността, която битува у хората, от метафизичните ... |
|
Книгата обхваща темите от Стария завет, от Сътворението на света до Страшния съд и Апокалипсиса. Мистерията на българските стенописи, публикувана от издателство Инле е книга, разказваща (именно разказваща!, а не информираща!) живота на идеи, въплътени в образи. Разказ, здраво стъпил на солидни теологически, исторически, културологични и изкуствоведски знания. За много хора днес, както за живелия през 6 век св. Григорий Двуеслов, стенописите са библия за неграмотни. Авторките не са съгласни с това определение и увлекателно развиват своите доводи, че изображенията разкриват развиващ се свят, който е в непрекъсната връзка ... |
|
Действието се развива през петте дни на пролетта на 2003 г., когато започва американското нападение над Ирак. За това кратко време пред нас се разкрива плашещият със своята забързаност и дори хаотичност ритъм на живота в Хърватия. Книгата заразява със завидния си хумор и лекота на повествованието, както и със своята авторефлективност. Като контрапункт на главния герой и на действителността, в която той се опитва да отстоява своята идентичност на бивш рокер и настоящ преуспяващ вестникар, се явява неговият роднина, ветеран от войната в бивша Югославия, изпратен като кореспондент в Ирак. "Наш човек от мястото на ... |
|
Участта на Пилат Понтийски никак не се очертава като розова. Той е извикан да отговаря пред императора за последните размирици в поверената му провинция. За да се подготви за тази трудна задача, той събира в едно ковчеже ценни свитъци и пари. Но става така, че ковчежето се отправя в друга посока и се губи, но не съвсем - то попада в ръцете на друг римски военен. Много векове по-късно е намерено от даровития испански археолог Хосе Мария Аранда, който се опитва да го продаде на църквата. Но попада на хора, които никак не искат това да се случи. Хора, които не се церемонят много и са готови на всичко, за да се докопат до ... |
|
Този роман проследява всяка от историите на четиримата войника, които си разделят дрехите на Исус Христос."А войниците като разпнаха Исуса, взеха дрехите Му и ги разделиха на четири дяла, на всеки войник по един дял. Взеха и дрехата. А дрехата не беше шита, а изтъкана цяла от горе до долу, затова те рекоха помежду си: Да не я раздираме, а да хвърлим жребие за нея чия да бъде, за да се изпълни написаното, което казва: - "Разделиха си дрехите Ми, И за облеклото Ми хвърлиха жребие". Войниците, прочее, сториха това." Йоан 19:23-24 ... |
|
Един пастир несправедливо е низвергнат. Няма синдикат, който да го защити. И той решава да се защити сам. Всичко тръгва добре, но до един момент. Междувременно нашият човек свършва доста добри неща и всичко сякаш върви много добре. Ролята, в която се е заиграл, му дава възможност да оцени стойността на вярата. Трябвало е да се направи, че застава на вражеската страна, за да разбере, че не може да бъде там. Преживява ново начало в служението си. Но лъжата, която се е наместила някъде във веригата, стои като бомба със закъснител и един ден гръмва. Можем ли да преследваме добри цели с недобри средства? Вечният въпрос, на ... |
|
Той смяташе, че знае истината. Тогава защо бягаше? Той беше станал свидетел на престъпления - убийства, отвличания и изнудване - извършени от професионалисти, които живееха в свят на конспирация и престъпност. Те се опитаха да се отърват от него, затова го обвиниха, че стои зад всичко случило се. Уличиха го и го направиха основния заподозрян, а не просто търсен свидетел и жертва. Той нямаше друг избор, освен да изчезне. Но те го преследваха, докато той бягаше и преминаваше през шест страни на Европа, Северна Африка и Близкия Изток. Той се надяваше мракът да го скрие, но мракът засия и откри пред него тайни, които той до ... |
|
"Теохомия" е предизвикателен роман за съдбите на наши съвременници от началото на този век. Повествованието ясно, но ненатрапчиво повдига въпроса за целта в живота и вродения ни (или предизвикан) стремеж към вечните стойности. Романът на Данаил Налбантски поглъща изцяло вниманието ни и съперничи по увлекателност на "Жребият" - романът му, който през 2007 г. беше номиниран в Амстердам за наградата "Християнска книга на Европа". ... |
|
"Ако, вървейки из пустоща, да кажем, се спънех в камък, и някой ме попиташе как камъкът се е озовал на това място, струва ми се, бих отговорил, че той винаги си е бил там. Но да си представим, че съм намерил часовник на земята и ме попитаха как се е озовал на това място, едва ли бих и помислил да отговоря, както в предния случай, че вероятно винаги си е бил там. Трябва да е имало в даден момент и на дадено място майстор или майстори, които са създали часовника с определена цел; те са знаели как да го конструират и за какво ще служи. Всяко наличие на план, всеки белег на замисъл, които съществуват в часовника, ... |
|
Двама растат под един покрив, но ги чакат различни съдби – Филимон ще бъде господар, Онисим - роб. Но нито господарят е съгласен да бъде господар, нито робът – да бъде роб. Стари истории? А не е ли така и днес? Не продължаваме ли да се мъчим да бъдем господари и да правим другите свои роби? Спокойният живот внезапно си отива и робът побягва, за да търси свобода, а господарят го гони, за да го спаси. Нещата не се развиват според очакванията. Робът ще сътвори много пакости, господарят няма да може да го предпази от тях. По пътищата двамата намират любовта, разочарованието, загубата... Но и нещо, за което не са подозирали. ... |
|
Внимавайте със старите вещи на дядо си! Може да има нещо, което да промени живота Ви. Станали сме много високомерни към хората преди нас. А те май не са толкова глупави, колкото ги мислим. Старите книги не са толкова наивни. Там, между пожълтелите им страници, се крият отговорите на нашите въпроси. И то отговори, без които животът ни би останал бездарна цапаница. Понякога трябва да се върнем назад, за да имаме място за засилване. Иначе трудно ще прескочим пропастта, отвъд която започва бъдещето. Прогресът не се състои само в гледане напред, а и в опознаване на миналото. Нали не ни се иска нашите потомци един ден да ... |
|
Има нещо дълбоко трогателно, величествено, вечно в живота и характера на Йосиф. Затова през вековете ликът му е привличал и привлича вниманието на човечеството. Историята на Йосиф, описана в първата книга на Библията е силно провокираща. Животът на Йосиф е бил толкова изпълнен с обрати и драматичен, че никой не може да остане безучастен. Повечето от авторите, разработили тази тема в своите романи, го правят от позициите си на атеисти, с комерческа цел. В тази книга ние си припомняме тази история, но разказана от един посветен на Бога човек, изпитващ преклонение пред "Библията" като Божие слово. И ето, това е ... |