От времето на най-ранните пътувания на нашите праисторически предшественици до днешните глобални размествания на население миграцията си остава червената нишка на човешката история. Докато хората мигрират в търсене на по-добър живот, техните идеи, тяхната култура също пътува с тях, прегръщайки преселенията във важен фактор в историята на цивилизацията. В книгата "История на човешките миграции" историята на преселенията по света от праисторически времена до наши дни е разказана от международен екип от учени. Чрез използваните анотирани карти, информиращи линии на времето и стотици снимки, рисунки и изображения ... |
|
|
Съборно слово 1940 г. ... Рилски беседи от Учителя , държани на Мусала, на Седемте езера и в София. ... |
|
|
"С настоящето предисловие не считам за необходимо да се прави обзор на Библейските пророчества, а само и единствено да се удостовери постулатът за предопределеността на човешките съдби, като се уповавам на един от най-показателните в това отношение библейски текстове, които потвърждават, едно към едно, че така дефинирания постулат за предопределеността на човешките съдби е исторически доказан. Като ярък пример в това отношение може да се цитират Библейските пасажи, в които четем: "Мнозина търсят благоволението на управителя, но съдбата на човека е от Господа.""Стъпките на човека се насочват от Господа; ... |
|
|
Една увлекателна, оригинална забавна история с неочаквани обрати, гарнирана със свеж британски хумор. Две човешки същества са оплетени в очарователна, романтична любовна история, която е ловко направлявана от "избягали" в интернет изкуствени интелекти. Машините се намесват в техния живот и се опитват да им помогнат в търсенето на любовта. Дали е възможно това? Ще могат ли да се ориентират в сложния пъзел на човешките емоции и да проумеят щастието на човешките същества? "Щастието на човешките същества" не е мрачна антиутопия за надмощието на машините. Ни най-малко. Това не е история за машините, а за ... |
|
|
Анатомически, морфологически, физиологически Homo Sapiens е последната брънка от дългата еволюционна верига на представителите на земния живот. Неговата дейност обаче го поставя в система от други закономерности. На езика на религията: по плът - животно, по-дух - бог. На езика на науката: като организъм - стандартен биологически екземпляр, като съзнателна активност - уникален творец. ... |
|
|
Главната цел на всеки човек винаги е била намирането на щастие. Поради измамната представа, че нещата в света ще му донесат щастие, той го търси навън. Истинското трайно щастие е вътре в човека. Това никога не се разбира, тъй като умът е изцяло насочен навън. Докато умът напрегнато се лута, вечно променящ се, раздразнителен, неспокоен и неуправляем, човек не може да се наслади на тази истинска радост. Овладяването на неспокойния ум и укротяването на всички мисли и непреодолими желания е най-големият проблем на човека. Ако успее да подчини ума, той ще властва над всички владетели. За да овладеете ума, трябва да разберете ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Книгата ни е представена от големия изследовател на пуританските автори Джеймс Пакър. В този разширен предговор той ни убеждава, че съветите на Бостън си остават ценни и смислено приложими за живота днес. Бостън не просто прилага богословските си познания в тази книга, а споделя личния си опит. Самият автор е имал доста мъчнотии в живота си - както със здравето на съпругата си, така и със собствените здравословни проблеми - измъчван е от камъни в бъбреците. Изборът да издадем точно тази книга на Томас ... |
|
|
"Съвременните тенденции в туристическата индустрия разглеждат човешките взаимоотношения в туризма като рехуманизирани услуги, което изисква ново, съзнателно отношение към неговия изключителен професионализъм и нов поглед върху ролята на заетите в туризма. Теорията за човешкия капитал се отличава с устойчива актуалност и нарастващ научен интерес във всички сфери на стопанската дейност. В условията на глобално социокултурно, производствено-технологично и икономическо развитие, ролята на човешкия фактор придобива перманентно нарастващо значение и следователно хората, следва да се разглеждат не като категория " ... |
|
|
Четвъртият том от съчиненията на Николай Василев включва сборника "Светът на човека – реалност и илюзия" – студии и статии, писани от 1980 до 1997 година, както и сборника "Човекът като история". Философско-историческото разбиране за смисъла на човешкото съществуване и еволюционната стойност на човешката цивилизация се опира върху познанието за диалектиката на природата и обществото, биологичното и социалното, за историческите закономерности и случайности, за остойностяването на фундаменталните човешки ценности в различните културни конгломерати. ... |
|
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
|
|
Третият том на известния философ включва монографията "Послание от бъдещето", посветена на Фридрих Енгелс, сборника "Sum, erg sum" – научно-популярни творби, интерпретиращи най-тревожните проблеми на нашето съвремие, сборника "Философски щрихи – философия на човещината". ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
