Тринайсетте разказа в сборника на литовската писателка Дайна Ополскайте често започват с наблюдавани отблизо отношения в семейството. Тези между съпрузи, между родители и деца, между братя и сестри - понякога между близки млади приятели или любовници. Темите за предателството и дългогодишното чувство за вина са обследвани и обговорени с помощта на деликатен и изискан литературен език. Напускайки полетата на нормалността, сюжетът на разказите обикновено се измества към нещо необикновено, изникват неочаквани взаимовръзки и на читателя се предлага поглед от нова гледна точка. В мрежата от заплетени човешки взаимоотношения ... |
|
|
Очарователни, смешни, загадъчни, нерядко озадачаващи и неизменно вълнуващи, 17 те разказа в сборника Изчезването на слона изкусително разтварят дверите на сюрреализма. Харуки Мураками предлага поглед отвътре към живота в Япония и отвежда към паралелни светове, но не далечни, не недостижими, а разположени съвсем наблизо, под повърхността на ежедневното. Мъж вижда с очите си как любимият му слон се смалява и изчезва; зелено чудовище изпълзява дълбоко изпод земята, за да се обясни в любов на избраната жена; танцуващо джудже се вселява в човешки тела и нарушава земния порядък. И още много други човешки истории: за хора, ... |
|
|
Книга съдържа седемнадесет разказа и една новела. Отново поемаме на пътешествие из дебрите на човешката фантазия. Героите често са надарени със свръхестествени дарби или попадат в приказни страни и ситуации. Светът обаче никога не е черно-бял, в него не винаги възтържествува единствено доброто или лошото. А често разликата между тях е недоловима за човешкото око. "Градът на статуите" започва леко - с приказки и легенди, неусетно нагазва сред непокорните течения на заплетени мистерии и екзотични приключения, и докато се усетите, се озовавате в самото сърце на книгата - в дебрите на въздългите драматични и малко ... |
|
|
Новела и осем разказа. ... Сборникът ни отвежда в един парадоксален и естетизиран свят на маски, лабиринти и разнопосочни пътища, където всяко разклонение е отдалечаване от изхода и приближаване към центъра. Свят, в който реалното, въобразеното и съновидението се преливат, творческият импулс е вик от болка, а въпросите остават разпръснати в пространството. В новелата, дала заглавието на книгата, творецът е заплетен в нишките на своите сюжети и мъчително търси пределите на писаното слово, както и на собствената си същност. Историите в Средището на лабиринта търсят излаз към читателите си, отваряйки множество проходи за ... |
|
|
"Отдавна подозирах, че Боряна Богданова умее да размества небето с думите си. Втората нейна книга, този път с кратки разкази, категорично ме убеди в това. Не е лесно най-напред да съзреш, а после и да разкажеш за малките детайли, които градят големия живот - подлез, изпитващ надежда, хризантема, от която боли, въже, на което виси надеждата, леха с ягоди, която лекува загуби... Боряна има очи и сърце за облаците, плаващи в бездънни локви, за любимия в отраженията, за възможното и реално бъдеще, за старците и децата, чиито души са най-близо до небето. Тя не измисля, тя сътворява. В това е и силата на изкуството - да ... |
|
|
Тарък Туфан е познат на българските читатели с романите "Сватбен салон "Шанз Елизе" и Разпери криле и полети". Кратките разкази му предават истории, преживявания и размисли, които докосват читателя по необикновен начин. Въвеждат го в случки, които всеки от нас вижда ежедневно и на които рядко обръща внимание. Тъмни квартали, бягащите жени, натъжените лица, загуби, стари песни и смелостта да започнеш всичко отначало... Тарък Туфан е роден през 1973 година в Истанбул. Завършва философия в Истанбулския университет и социология в Университета Мармара. Започва кариерата си на писател със статии за ... |
|
|
"Дъфи живееше от една година в Париж когато срещна Мари-Пол. Хареса я веднага защото беше едра, дългунеста и приличаше на американка. Френските жени не бяха по вкуса на тексасеца. Двамата танцуваха рок-енд-рол на купон в Латинския квартал, където бяха попаднали случайно. После, замаяни от алкохола и премятането, се сборичкаха и бързо-бързо се усамотиха в банята за няколко ласки на крак. На другия ден Дъфи се пресели при Мари-Пол и остана там. Дъфи беше тексаски селяндур от Остин и обичаше уискито като роден брат. От ставане до лягане се разтакаваше с бутилки “Бъшмилс”, удряше големи гълтоци, а понякога дори и на сън ... |
|
|
Лиза Долби е единствената представителка на западния свят, станала някога действаща гейша. Тя е антрополог, специалист в областта на японската култура. Автор е на документалните книги "Гейша" и "Кимоно" и е консултант на Стивън Спилбърг за филмовата му адаптация на романа "Мемоарите на една гейша" от Артър Голдън. Смесвайки фактите от жизнения път на придворната дама Мурасаки с плодовете на собственото си въображение, Долби описва живота в имтераторския дворец на Япония през периода Хейан с цялата му церемониална парадност и дворцови интриги. Повествованието е изпълнено с великолепни картини ... |
|
|
В тези разкази Здравка Евтимова търси хубавите страни на лошото, а понякога и обратното. Не ни ги натрапва, оставя ни сами да преценим кое какво е. Нейните герои са външно обикновени, случва се дори да са груби и непохватни. Тяхната уникалност се крие отвъд физическия им облик, разкрива се чрез вътрешния им Аз, проявява се предимно в общуването им със себе си, в неизречения, мисловен диалог с (не)любимия човек. Авторката познава на живо тия хора и се разпознава в редица от тях. Вървейки по стъпките на объркания им живот, тя следва парадоксалното им мислене, но до самия край на историята държи в тайна непредвидимите им ... |
|
|
Теория за селективно наказателно преследване. ... |
|
|
Весели разкази. ... Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна - означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича "Право да бъдеш сам" - Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете. Ако това не е едно и също. Всички ... |
|
|
Ненчо Илиев е един от известните писатели и журналисти в междувоенния период в България. През Първата световна война е военен кореспондент към българската армия, с която обикаля българските позиции от Ниш до Кавала. Вследствие на своите впечатления и общуване с войниците той издава през 1918 година книгата, която държите сега. "По стъпките на безсмъртните" е сборник с разкази, чрез които Ненчо Илиев ни прави съпричастни с героизма на българския войн в неговата борба за защита на отечеството. Основни действащи лица в тези разкази не са познатите ни генерали и старши офицери. Обикновеният войник, събирателен ... |
