"Подбраните в книгата творби са представителни произведения, публикувани приживе от самия автор. Усещането е за проза със силно поетично звучене, която гальовно успокоява или остро дразни всички сетива едновременно. Многопластови приказни картини, фантастична нишка, която свързва отделните епизоди, криминален привкус, елемент на изненада в края на всяко действие, триумф на духа. Обсебен от загадката, авторът ни въвежда в една спираща дъха словесна съкровищница, изцяло във властта на мистерията, която заслепява с ярък пъстроцветен блясък или се крие някъде в мрака и дълбоките сенки. Съновидения, блянове, чувственост, ... |
|
|
Това бе името, което италианката ми бе казала на излизане от гората през онзи ден, който сега ми изглеждаше толкова далечен. Беше като заклинание, подшушнато ми за по-нататъшна употреба. Чак сега езикът ми се развърза да го произнесе. Тя се приближи, седна в другия край на леглото и двамата останахме вторачени един в друг. Не си спомням някога да съм гледал друг човек по този начин - когато поглъщаш отсрещното лице с очи, то става част от твоето. Усещах я физически, но това не беше плътско желание, а по-скоро имаше нещо общо с времето, едно разтеглено до безкрайност усещане за настоящето. Не се усмихна, но строгата и ... |
|
|
Книгата е с две лицеви корици и съдържа две произведения - "Били Бъд" и "Бартълби, писарят". Били Бъд Историята за съвършения моряк-хубавец и за духа, който пребивава в него и гледа през небесносините му очи, за неговата простота, невинност/вина и смърт, за виолетовата страст на Клагарт и за благия разум на звездния капитан Виър - именно тази история е призната за втората по значимост творба на Херман Мелвил (след "Моби Дик"). Тя е писана дълго, публикувана е посмъртно и веднага встъпва в канона шедьоври не просто на американската, но и на англоезичната литература. Мнозина я смятат за ... |
|
|
„Практиката, неизискваща от актьора ипровизационно, органично действие в предлаганите от автора обстоятелства, често тласка актьорите по пътя на придобиването на определен набор чисто технически прийоми, употребявани от тях от роля в роля. В крайна сметка актьорът се защампова, застава пътя на самоволното ограничаване на своите творчески възможности. Актьорът сам привиква към свитото усещане на своите възможности, към това привикват и режисьорите“ Чавдар Кръстев В крайна сметка на сцената все по-често се срещаме с резултати, а не с онзи жив творчески процес, който в края на крайщата е сърцевината на театралното изкуство. ... |
|
|
"Всички можем да летим" представлява психотерапия в рима. Мадлен Алгафари я нарича така, защото смята, че езикът на поезията е най-близък до езика на душата, която борави също със символи и метафори. Така посланието е разбираемо за подсъзнанието. Стиховете са обособени в пет раздела: за корените, за сърцето, за мен, за теб, за смисъла. Стихосбирката е придружена от компактдиск, позволяващ посланието да достигне до още повече хора - незрящи или просто лишени от време или навик за четене на книги. "Изчезнало време, безкраен просторът - така е в света на летящите хора. Любов, доброта и екстаз без умора ... |
|
|
Делтата на река Дунав - плодородна и прокълната земя, в която през дълги исторически периоди човешкият живот има малка или даже съвсем никаква стойност. Територия, прорязана като от ръкавите на кървава река от безкрайно насилие, без значение от епохата - руско-турските конфликти от 18-ти и 19-ти век, болшевишката революция, Първата и Втората световни войни или диктатурата на съветската власт. "Защо "Пресен черен хайвер"? Ще разберете само ако стигнете до края на тази история. Точно тогава ще разберете и всичко, което ви е тревожело на първите страници на този любопитен фрагментарен роман с безименни герои ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
Безвремие на Иван Вакрилов е стилно оформен сборник с разкази - някои издавани, но прелюбопитни, други просто ново вдъхновение. Историите се развиват като наниз от мистификации с приказни елементи, които са в състояние да преориентират литературната гледна точка на читателя. В Мамин дол - свят на дружелюбни съседски отношения - времето е все още извън глобалните икономически проблеми и Големият часовник на Времето се опитва да настигне света. Хората му не бързат с умирачката и току навъртят стотака, ама и това си има своя история (Градски митове от село). Нещо между възможно и невъзможно, а да има и поучителен край. ... |
|
|
Норбърт Зеленка е прекарал целия си живот като зрител. Ето как на седемдесет и три години той е без пари и сам, като се изключи компанията на малката чихуахуа Айви. Но когато Клубът на Карлота - три решителни стари дами с усет за драма и много свободно време - решават да превърнат Норбърт в следващия си проект, той неохотно се съгласява да участва в плана им. С тяхна помощ той започва работа като ясновидец в малкото градче край езерото Онтарио и скоро животът му се променя по неочакван начин. Оказва се, че след като дълги години е наблюдавал чуждите драми, Норбърт става прекрасен ясновидец и най-различни хора започват да ... |
|
|
Това е роман предчувствие, който не само трябва да бъде прочетен, но и разбран! Сред анархията на гръцката столица двама приятели прекосяват отвъд територията на парите и секса, за да срещат жена, която е не жертва, а ловец в ловните територии на мъжете. Клер има всеки любовник, когото пожелае, но никога не губи свободата си заради любовта. Носи в себе си повече страст и самодостатъчност, отколкото един мъж може да понесе. Безцелният флирт и разтърсващите оргазми са първите две стъпки на любовната ѝ свобода. Третата е самият край на връзката. Напуска мъжете, както големите кораби напускат Пирея - леко, призори, без ... |
|
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
|
В далечни, студени планини живее армазилът Гонзалес - голям, тромав и сив. А в слънчева, изпъстрена с цветя и пеперуди долина живее чинталчето Чин Чин. Как и защо те се срещат, как и защо Чин Чин помага на Гонзалес да се сбогува с тъгата, със самотата и сивотата? На какво е способен един приятел? Чин Чин е увлекателна книга, вдъхновена от напълно измислени същества и истински природни картини, каквито са Побитите камъни край Варна и връх Монблан в Алпите. Макар че е замислена като емоционална история за деца, посланията в нея са толкова космополитни, че ще накарат родителите и учителите да преосмислят своите възприятия ... |
