В тази книжка изтъкнатата поетеса Ангелина Жекова ни представя своите стихотворения за България. Книжката е част от поредицата "Моите първи стихотворения" на ИК "Пан". ... |
|
"Познавам този поет отдавна, затова не се учудих: веднъж посади обецата на своята любима, а от пръстта поникна дръвче, с което живее и до днес; в отражението на очилата му е винаги зелено, там винаги откривам самотата на биологията. Тези стихове могат да ви разискрят."Васил Балев "Днес е добър ден да прочетеш тази книга. Тя ще те заведе на разходка в свят, който не познаваш. В него живее само един човек. Ти. Ти, който си самотен понякога. Понякога ти е студено. Понякога си изгубен в плавните извивки на града, на света, на вселената. Но винаги присъстваш. Точно тук. Точно сега. В тази книга живее онова твое ... |
|
"Борислав Стоянов е човек, посветил се на едно пластично изкуство - керамиката. Но кой знае защо през последните години пътят му все по-често го води към думите... И е естествено, че стиховете в тази първа негова книга носят отпечатъка на художническия му поглед. Небе за разказване би могла да бъде наречена Книга за Копнежа - толкова очакване за любов и светлина, толкова нежност и надежда бликат от строфите на Борислав Стоянов. Те са безхитростни, чисти, непредвзети, и много, много искрени. Малко ли е това? Никак даже! Повярвайте - в небето на неговата поезия има много за разказване." Валентина Радинска & ... |
|
Това е третата стихосбирка на родената в Бургас поетеса. Публикувала е разкази за деца и лирика в периодичната преса, както и специализирани статии в областта на педагогиката и теорията на превода. Участва като автор в 8-томника на Института за литература при БАН "Преводна рецепция на европейските литератури в България". Редактор е на книгата "Владимир Висоцки. 70 нови превода" на Св. Ковачев (2009 г.). Сътрудничи като редактор и преводач от немски и руски език на издателство "Миранда". Автор е на следните книги: "Разпитомяване 2002 г.; "Делта t" 2005 г.; "Авторская ... |
|
"Хоризонтите в поетичния свят на Цвета Иванова са необятни. Тя вижда света с очи на художник и рисува с думи. Стиховете ѝ са пропити от себепознание и дълбока осъзнатост за света, за (не)преходното в живота и необходимостта да се твори - прозрения, постигнати след затваряне зад очите си, след поглед навътре към себе си... Интересното е, че всичките творби са създадени за по-малко от година, а сякаш за писани цял живот. За краткия си творчески път Цвета Иванова постига невероятна творческа зрялост. Вярвам, че стихосбирката "Църква за птици" ще отвоюва своето място в най-новата ни съвременна лирика.& ... |
|
Сред стихотворенията ще откриете "Надежда", "Завръщане", "Посоки", "Импресия", "Пътуване", "Писмо до мама", "Зелена светлина", "Жестокият път" и други. "Истинският писател не желае да бъде писател. Точно той най-добре знае, че книгите се пишат от човека. И едва след като творбата бъде сътворена, човекът става автор, а това си е суета. Може би заради това истинският писател усърдно се крие в някаква друга професия, в някаква земна съдба. И ближни да са тези, които остават в съзнанието на читателите тъкмо с човешкия си образ, с професията ... |
|
"Чувам, че сме били последното свободно поколение на Земята. Дали е така, не зная, но зная друго - краят на света винаги се отлага от Поезията и от Поетите. Радвам се за тази прекрасна книга и за този така талантлив млад човек, Константин Трендафилов . Добре дошъл в невидимата Съпротива на стиховете, Поете!" Недялко Славов "За любовта, когато тя се връща към нормалната телесна температура. Без много-много прилагателни, но пък с предостатъчно тайни глаголи. Когато краят идва преди началото, с широк жест и тиха болка. Край Константин Трендафилов подскачат малките демончета на узряващите чувства - и в тази ... |
|
Светлината е в пърхащата пеперуда, залутана в тъмното; в малката песъчинка, зъзнеща на студения бряг; в блясъка на невъзможно далечната звезда. "В поетичния свят на Дария Манева светлината е повече от основна тема. Тя е дъх, топлина, порив, усещане за живеене. Стъпка след стъпка, глътка по глътка поетесата я преоткрива в книгите: "Дали ще има" (2009), "Равновесие" (2012), "По следите на времето" (2014), "Пътеки" (2016), "Пулс" (2017), "Накъде" (2018), "Възможното" (2019), "На разсъмване" (2020). В стихосбирката на Дария Манева, " ... |
|
"България не успях да спася, поради незаинтересоваността на интелектуалците, които смятат, че чрез произведенията си казват това, което имат да кажат на своите читатели. И са прави. За жалост, не успях да спася и съпруга си, който се разболя тежко (а болестта му съвпадна с усилията ми да създам движение за спасение на България) и почина на 9 юли. След всичките ми усилия ми останаха белите листи и стихосбирката "За теб", посветена на съпруга ми, Костадин Чонов, който ме учеше с личния си пример свободно да дишам, да пиша, да обичам. Това, което искам да споделя, е, че написах книгата на един дъх - стиховете ... |
|
"Зловещ е цвета на кръвта кога се плисне. Не е красив, не е поезия кога кипне. Кога тялото бърза през пробив да напусне, кога съхне, или навътре се пръсне. Не е цвета на гората, ни на морето, не е цвят на радост, а е нещо зловещо. И единствено тази обич силна към родина и към отечество, утеха едничка е за всина. Че без тази обич силна и всепоглъщаща към справедливост толкова могъща, към единство, чест, житие щастливо. Само така в този цвят има нещо красиво." Из Черният полк "Гледайте, очи, и нигвга не забравяйте робията и гнета нивга не прощавайте. Широко отворени, изтръпнали от гледката, пълни с гняв, не ... |
|
Корнелиус Платялис е роден през 1951 г. в Северна Литва. Завършва Институт по строителство във Вилнюс и работи като инженер до 1988 в Друскининкай, курортен град на бреговете на р. Немънас. Първата му стихосбирка е публикувана през 1977 г. Автор на осем поетични книги сред които "Думи и дни" (1989), "Къща на моста" (1984), "Клопка за вятъра" (1987), "Скелетът на лодката" (1990), "Възхвала на реката" (1995), "Палимпсести" (2004), "Феноменалната пещера" (2010). Стиховете му са публикувани на повече от двадесет езика. Преводач на едни от най-известните ... |
|
Лирика, изпълнена с чисто и наивно-детско чувство на преклонение пред природата, красивото и доброто в живота, приемащо образа на гълъб, цвете или залез. Тази емоция ражда поетични пейзажи, приказка за съзиданието и антагонизма, копнеж към съвършенство в живота. ... |