Отваряте стихосбирката и стъпвате на облак, политате през редовете, потъвате в илюстрациите, търсейки себе си в строфите. Красиви думи. Красиви рисунки. Дълбоки. Истински.Човечни. И любов - каквато често я изпиваме. Тази книга доставя наслада с естетиката си и е малко бижу, достойно да украси всяка библиотека. Тя размества емоционалните пластове и ни прави по-мъдри, по-силни и по-истински. Ще четете и препрочитате, търсейки стих, който най-много да ви докосне, ще се взирате в илюстрациите, за да намерите любимата си и ще се връщате отново към книгата, както се случва с всяка добра поезия. Ще четете и препрочитате, ... |
|
|
Не вярвах, че ще оживея... Какво да правя, извинете .... Все ще дишам Аз ... И пея - един от старите поети. /Недялко Йорданов/ ... И ето го вихърът ... Нима? ... Нима съм го достигнал вече? Наистина над мен - небе! Небе...Небе...И нищо друго. О, господи, какво да правя, освен да продължа нагоре... ... |
|
|
В огледалото на поета се виждат всички тайни кътчета на душата. В огледалото на поета място за маски няма. Там се отразяват дълбоко личните чувства. Там изплуват най-съкровените блянове."Тази книга е разказ за пътя на човека, за умението да останеш достоен от началото до края му, за ценните неща, които не бива да губим, вървейки към вечността. Напомняне за най-естествените и най-големите човешки богатства - любовта, децата, приятелите, изкуството. Тя е и търсене на смисъла, който Иваномир Цанков открива в "Обичам те!", думите заради които живеем и заради които умираме. Достояния ясно и навременно напомня ... |
|
|
Поетът е включил в първи том на четиритомните си избрани творби от най-ранните си стихове писани през периода 1950-1963 г. до творбите в последните му засега книги "Човекът е въпрос", "Аспиринов сняг" и "Вечерна дъга". Георги Константинов е сред най-талантливите български поети, които осъвремениха нетленното същество на любовта, като му вдъхнаха чувствителността на ежедневния човек и го потопиха в драматизма на реалния живот. "Той е от тези, които истински обичат живота, и имат таланта и смелостта да бъдат такива, каквито сами са си избрали да бъдат.Един творец, чиято заветна мечта е ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
Сборникът Запокитеност включва първите пет стихосбирки на Петър Чухов , написани и издадени (с едно изключение) през периода 1995 - 2000 г. Събрани в общо книжно тяло, без нова редакторска намеса, но с нов, общ дизайн, дело на Капка Кънева , носител на наградата Златна четка за оформление на книга, те показват поетическите търсения на автора в края на миналия век, който съвпада с края на неговата младост. За тези, които познават Чухов само от стихосбирките му, издадени през новото хилядолетие, тази среща със сигурност ще бъде изненадваща. Петър Чухов е автор на 12 стихосбирки, три книги с проза и книга за деца. ... |
|
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
|
"Има тежки, силни чувства, които ни изпълват, крещят ни, владеят ни. Има обаче и такива чувства, които обвиват органите, съзнанието ни и цялото ни същество с тънък, невидим конец. Стягат ни бавно, променят ни, движат ни, към невидима посока. Поезията разплита примката им. Кара те да дишаш дълбоко. Стига до всичко, което отричаш, че носиш. Гали го с перото си. И после просто го пуска на свобода. Теб също. Любомира Димов знае как да използва перото си. Знае, как да носи тази свобода на читателя. И го прави. Прави го смело и неосъзнато. Удря, гали, размества те. Правилно. Обичам думите ѝ. Свалят ми примката. Тази ... |
|
|
1/4 от жените в България са били жертви на домашно насилие. Голяма част от тях не търсят помощ, защото вярват, че въпреки всичко човекът до тях ги обича. В навечерието на 8-ми март осем съвременни български поети ще представят погледа си към светлата страна на любовта, но и към нейния тъмен и скрит в домашните килери антипод - насилието. "Създадохме тази книга, защото любовта не бива да се бърка с насилието. Защото насилието не трябва да се оправдава с любов. Защото 3/4 любов не е любов. Затова и всяко четвърто произведение в тази стихосбирка не е любовно. То показва болката, страданието и унижението, през което ... |
|
|
"Тези стихотворения са ми особено скъпи. Това са моите ученически и студентски стихове. Бил съм 15, а после 21 годишен. Влюбен. Наивен. Непорочен. Качвах се на велосипеда след училище и отивах в морската градина. Сядах на пейката до паметника на Пушкин . Имах една тетрадка "широки редове" и пишех с молив. Химикалката още не беше открита. Бях луд по Лермонтов, Верхарн и Димитър Бояджиев. Току що бях открил Лилиев и Багряна , най-старите антикварни издания. И разбира се - прокълнатите поети: Франсоа Вийон, Артур Рембо... Съвременна българска поезия не четях, пък и тогава още не бяха се появили новите млади ... |
|
|
Художник: Маглена Константинова. ... Едни от най-обичаните творби на Леда Милева са нейните "Цветни приказки". За тази своя книга тя бе вписана в почетния списък на Международния съвет за детска книга "Ханс Кристиян Андерсен". "Работливата пчела рано-рано бе дошла. Подир нея - две светулки, три гърбати костенурки, скакалецът на кокили и калинки пъстрокрили, а от близкия поток - пет жабчета и жабок. Седнаха на пресен мъх. Ех, че сладък, нежен дъх пръска тази теменужка - веселушка! Малко цвете, а така ухае, че да те замае! – Ква-ква-ква! - жабокът почна песен, от дъха на цветето унесен..." Из ... |
|
|
"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
