"Вместо увод. Той се стараеше да пише като Пушкин . Да пие като Хемингуей . Да чука като Буковски . И да изглежда като Марлон Брандо на млади години. Но накрая тя му каза: 'Твърде добър си за мен!" И го напусна. Без нея стиховете се удавиха в алкохол, чукането беше само перверзен спомен. А той започна да изглежда като Марлон Брандо на стари години. Можеше единствено да озвучава зад кадър собственото си раздърпано ежедневие. А тя? Не прописа като Ана Ахматова, не пиеше и не се друсаше като Джанис Джоплин, не смени много съпрузи като Елизабет Тейлър, но беше такава, че всички искаха да чуят гласа ѝ, ... |
|
|
"Пред нас е мащабен книжовен проект, градящ контексти и литературноисторически реконструкции, въвлечен в европейски хоризонти и едновременно с това внимателно, любовно и детайлно вгледан в неизвестни фигури, теми и сюжети. Авторката е директор на "Националния литературен музей", чиято мисия е да издирва, изследва, опазва и популяризира литературните ценности от времето на Светите братя и до днес. Катя Зографова умело проследява вълнуващи вековни "диалози" на българската с европейските литератури: влиянието на великите скандинавци Ибсен, Киркегор , Хамсун, Стриндберг , на немскоезичните класици ... |
|
|
"Елин Пелин и неговото дело са живи. Те ще живеят и след нас и за нашите потомци. Накъдето и да се обърнем, ние ще се уверим в тяхната актуалност, жилавост и жизненост. Едно писателско дело става окончателно съставна част от културата на народа само в процеса на неговата непрекъсната интерпретация, критическо осмисляне, тълкуване и разбиране. Нашата критика и литературознание ще продължат да обясняват смисъла на културното дело на Елин Пелени, те са в дълг пред него." Тончо Жечев ... |
|
|
Световноизвестният хирург Рафал Вилчур се радва на блестяща кариера и щастлив брак с любимата жена. Един ден обаче у дома го очаква писмо, в което съпругата му съобщава, че го напуска заради друг мъж и взема дъщеря им със себе си. Съкрушеният Вилчур се напива и става жертва на крадци, които го удрят силно по главата. След нападението професорът получава амнезия и не помни нищо от миналото си. Минават години. Антони Кошиба се скита по селата и се препитава с каквото намери. Незнайно откъде неукият селянин знае да лекува различни болести и травми. Когато Кошиба вдига на крака тежко болния син на заможен воденичар, славата ... |
|
|
Том втори от подедицата "Български хроники" ... Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на ... |
|
|
Франсис Чан е известен в България с книгите си Безумна любов и Завинаги с теб. В своите Писма до Църквата авторът представя нестандартен метод за водене на хора към Божието царство - макар това да е всъщност единственият метод, описан в Новия Завет. Някои твърдения може да се сторят на читателя скандални, но те са наистина това, което Господ Иисус Христос ни е оставил в Своето Слово. Тази книга предизвиква християните да живеят активно за Господа. Тя ще обогати с нови идеи всички, които желаят да работят за Божието царство, и ще отвори множество, за жалост, забравени прозорци в християнския свят. ... |
|
|
Васил Кинов (1940-2010) е завършил славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в БНТ, „Българска кинематография“, в. „Земеделско знаме“, в. „Век 21“, Столична библиотека. От 1992 г. до 1996 г. е културно и пресаташе в посолството ни в Полша. За преводи на полски писатели е награден с отличието „Заслужил деятел на полската култура“. Автор е на двайсет и седем белетристични книги. Превеждан е в единайсет страни. „Писма до мен“ е последната му книга, която излиза посмъртно. ... |
|
|
Владислав Христов е автор на книгите "Снимки на деца" (кратки прози, 2010), "Енсо" (поезия, 2012), "Фи" (поезия, 2013), "Германии" (поезия, 2014), "Обратно броене" (поезия, 2016), "Продължаваме напред" (публицистика, 2017), "Germanii" (поезия, немско издание, 2018), "Комореби" (поезия, 2019). Текстовете в книгата са писани в периода 1998 - 2018 г."Новата книга на Владислав Христов възпира залеза на съвременната българска поема. Авторът ни показва мощно метафорично мислене, което задвижва модернистката центрофуга за производство на ... |
|
|
Вече почти четири десетилетия Юрий Андрухович стоварва върху главите на украинската четяща публика саркастичната си, апокалиптична и карнавална проза и сюрреалистичните си, стряскащи стихове. Роденият през 1960 г. в Ивано-Франкивск, Украйна, музикант и писател е един от малцината хора на словото днес, които изнасят рецитали пред пръскащи се по шевовете зали. Бунтар, превърнал се в законодател, канонизиран богоборец, Андрухович започва кариерата си през 1985 г., когато заедно с още двама млади поети създават популярната литературна група "Бу-Ба-Бу" /Бурлеска-Балаган-Буфонада/. Тримата автори се стремят към ... |
|
|
"Търсих волята Божия нелеко и с голям душевен труд и молитва... Повече от двадесет и пет години отдадох на служение на всеки и на всички, които имат нужда от мен... Прекарах половин век в напрегната молитва за света. Състарих се, но вече нямам надежда в дните на живота ми тук да видя онова, за което тъй упорито се бореше душата ми: за мира в целия свят, за братството между хората, за обединението на всички в благородната борба с единствения и общ за всички ни враг - смъртта." Архимандрит Софроний Архимандрит Софроний (Сахаров) е роден в Русия през 1896 г. Завършва живота си през 1993 г. в основания от него ... |
|
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк , 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
|
|
Архив на Елисавета и Христо Караминкови. ... Монографията изследва мястото на жената в семейната и календарната обредност в общата рамка на структурирането на традиционното културно пространство на мъжко и женско и в произтичащите от това отношения между мъжа и жената. Търсят се отговори на съвсем логични въпроси: Дали трябва да се приеме категоричното отхвърляне на каквато и да е роля на жената в дълговечния човешки развой, което едва ли би било реално? Какво се крие зад пълното отрицание на жената в ценностен план? Дали това отрицание наистина може да е така пълно и категорично, дали и доколко е убедително? ... |
