Акварелни петна Не раздаваме тежки присъди и не търсим подмолна вина. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна. Нека сгради бетонни да тегнат, вкоренени в измъчена пръст. Нека хората стръвно да дебнат светлосенки по стръмния път. Ние искаме други да бъдем: да сме рой акварелни петна, нежноцветни и леко безплътни в тази бледа наглед светлина. Валентин Евстатиев ... |
|
|
"Напоследък все по-често се улавям, че мисля за всички онези малки истории, много лични и откровени, на които съм ставал неволен свидетел или са ми били доверявани по една или друга причина. Ако беше възможно, дори бих си направил нещо като хербарий от тях, защото споменът, както е доказано, е жив, докато някой го пази някъде в себе си. Тези малки откровения, подарени ми през годините, съм съпреживял по свой начин, докоснали са ме и са ме развълнували. Те ме връщат към точно определени места, моменти и хора, които са ги споделили с мен." Илия Михайлов ... |
|
|
"В "Ускорени пейзажи" на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се "хване слънцето" – в обектива, в думата, в жеста. На пръв поглед лежерните "акварелни" стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи - плод на светлина и въображение. Книга, която ускорява сърцето, окото, ума..." Надежда Радулова Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик и "Колеж по международен туризъм", Бургас. Работила е като журналист на ... |
|
|
"Тези стихове - уж всекидневни, съвсем конкретни и зрими, но минаващи през всички сетива, винаги носят в себе си нещо отвъд видимото, нещо остро в окото, което рязко променя погледа. И светът става друг, чуваме счупването му, виждаме жълтъчената му светлина, опитваме раните му с език. И солта остава." Георги Господинов "В този свят, който се е разширил необратимо, Антонина Георгиева ни представя книга, в която погледът отново и отново настоява на правото и възможността си да не е безгрижен фланьор, на способността си да белязва всяка възможна врата към невидимото, за да маркира маршрут за смисъла; да ... |
|
|
"Книга - сърце. Момичешко сърце - влюбено и разочаровано, окрилено и... много близко до огъня. Но... в крайна сметка - феникс! Уютно, красиво и честно е в стихосбирката на Дима Кисьова. Без досадни словесни еквилибристики - в опит да е по-малко уязвима. Напротив - съвсем уязвима е в поезията си Дима. И това е безкомпромисен път към читателското сърце. След последната страница остава едно усещане за синьо, със сигурност е спомен за небе." Камелия Кондова "Знаете ли, че многоточията летят? Това е така, защото същината на говоренето е в мълчанията между думите. Животът ни е поредица от гмуркания и ... |
|
|
Неприказка е втората стихосбирка на Миглена Миткова, като този път освен поезия, на вниманието на читателя са предложени и авторски илюстрации. Първата ѝ книга, Сънят на Медуза, излиза от печат през 2019 г. по проекта Мечта за книга на издателство Буквите. Очевиден е напредъкът, постигнат за този период, наблюдава се силно изразен философски привкус и надграждане на умението да се борави с формата. За това допринася и редакторската работа на Петя Павлова, чиято изискваща критика спомага за подчертаване на техническата и литературната стойност на произведенията. Макар да се залага на класическия стих, контрастът ... |
|
|
"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена Портрет на незримото всъщност е... прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и... безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му - усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане.& ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
