"Плътта - най-висшата материя - желае да преобразува и сънищата си в предверия към непостигнати копнежи. Щом смелостта не се страхува, щом верността не се купува ще бъде волята стремеж и най-уязвимата материя - плътта - не иска да загине. Дали смъртта ще я отмине!?" Боян Ангелов "Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефекти и прекрасни метафори, а по "хълбока на мраморния хлад" се ... |
|
|
"Ключовете от къщи, са там където има навик. Да ги оставя Жеко когато вече се е прибрал, но сега ги е забравил Излезна и не се прибра И да го чакам знам, че няма никога да звънне И да си дойде от там, за където тръгна без ключове." Текла Алексиева ... |
|
|
"Полегати дъждове" съдържа стихове за любовта към всичко, което авторката е обичала през живота си, и продължава да обича и да му се радва - стихотворенията, езика, природата, близките си хора, родината с голямо "Р", самото битие, красотата, Бог." Валентина Радинска "Книгата е всъщност за равносметката. Любовта се оказва ситото, през което дни и години могат да се изсипят, за да изчезнат без следа, докато някои мигове, макар да не са били усещани на момента като важни, нарастват с времето и остават, за да обяснят живота." Кристин Димитрова Рада Александрова е родена в Свиленград ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Световни поети" на издателство "Изток - Запад". ... Какво е времето? А дните? какво е времето? а дните? една поредица от наранени рози... душата ми изпила земните знамения разсипя ги и себе си разсипа... душата ми е вестоносец на желания; но няма рана, която да се вижда, ала любовта ме все така изтича, безплътна лава, изгаря ми плътта. Хилми Явуз Хилми Явуз е роден през 1936 г. в Истанбул. Висше образование завършва във Философския факултет на Лондонския университет (1964 - 1969). Пише критика и изследвания за всекидневниците "Джумхуриет", "Миллиет& ... |
|
|
"Книгата Листото е събирателен образ на един човешки живот. Този сборник с поезия и проза е моят емоционален букет, в който са вплетени лични преживявания и различни състояния на духа ми в продължение на повече от 35 години. Листото ми даде възможността да проследя пътя на своето духовно развитие, на стъпалата, които ме отведоха до самата мен. Защото най-важният път е пътят към себе си. Ако знаем кои сме и какво искаме, ще стигнем там, където е истината!" Белла Донна "Всяко слово е песен, всяка стъпка е танц. Това усещане внушава творческия проект на сияйната - Белла Донна. С изтънчена грация и ... |
|
|
"Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена Портрет на незримото всъщност е... прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и... безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му - усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане.& ... |
|
|
"С Калина имаме общ терапевт - Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас." Марин Бодаков "Познах те по сянката" е книга за деликатното преброяване на белезите на тялото, "натрошено от символи, книга за осиновяването на "ничии бездни", но и за хоризонта, който може да превърне всичко това в свобода." Валентин Дишев Калина Линкова е родена на 21 май 1985 г. в Пловдив. Завършва Езикова гимназия "Пловдив" с профил ... |
|
|
"Сибила Алексова има самобитен, ярко откроим стил - естествен и прекрасен като живот, горчив и тъмен като смърт. В Място за крила момчетата възмъжават неусетно и хвърлят детските си пъпове във водата, бабите сънуват изгубените си синове, кръвта на агнето не иска да попие в земята, планината издиша като хармоника, а жените остаряват отведнъж - като божури. Книгата на Сибила Алексова оставя белег - нежен, незаздравяващ, носталгичен, истински. Намира място за крилата ни. И бръква в сърцето като в джоб. Дълбоко." Станислава Станоева Сибила Алексова (1984) е родена в Перник, където завършва гимназия с преподаване ... |
|
|
"Тази книга е дело на едно щателно оглеждане на стиховете ми. Беше редно да го направя. Променял съм отделни думи или цели пасажи, а на някои от тях съм ползвал само идеите и са станали съвсем нови, различни стихове. Отношението ми към езика винаги ме е държало нащрек. Някои от променените стихове публикувах в Литературен вестник и в списанията Съвременник, Култура и Страница. Но пръснати така един ден ще се окаже, че ги няма. Та и това е един от поводите да ги събера в книга. Прибавих в нея и други, предимно невключвани с десетилетия в книгите си стихове." Иван Теофилов Крехък шум Четях в леглото си. От ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
|
|
"Стиховете на Петя Цонева в "Белият час" са въздействащи и вълнуващи, от тях се излъчва дълбока и мека тъга за разрухата във всички сфери на битието ни, но и покълва надеждата, че това, което ни спасява в трудни времена, е коренът. Днес, когато се налагат безродни и убийствено безразлични към съдбата на обществото ни властови модели; когато неолиберализмът може да придобие и смазващи измерения, поезията на Петя Цонева ни връща вярата, че духовността продължава да се осъществява. А това е залог, че рано или късно всички наши чисти надежди дават плодове и че нищо не е загубено. Разтворих с доверие тази книга ... |
|
|
Докато листата бавно се отронват и прошепват спомена за отминалото лято, Явор Янесовски се завръща на литературната сцена със стихосбирката Сънуван шепот. След успеха на дебютната му книга Чакани вселени и последвалата я Името на прелестта младият поет представя своите най-съкровени стихове, описващи пътя към Нея - момичето с незабравени очи. Изданието излиза с красивите картини на художничката Павлина Тодорова, нарисувани специално, за да пресъздадат нежния поетичен свят. Поетична утеха Не ми се обади, изобщо не дойде, но спокойно - аз напълно те разбирам, останал сам, като мъничко дете, ранени птици в скута си ... |
