Портрет на незримото. Поезия

"Дебютната стихосбирка на Николай Динев, наречена Портрет на незримото всъщност е... прецедент, защото е едновременно и дебют в литературата, и много близо до съвършенството на класическия стих. Да, това е възможно, но единствено когато талантът е необясним, неочакван, непреднамерен и... безспорен. Поезия, повлияна от неизлечимите следи на Яворов и Дебелянов в българската литература. Изящна и красива като чертите на незримото, онова, което виждаме със сърцето си. И онова, чийто портрет би могъл да се нарисува единствено с думи, а съвършенството му - усетено само в междуредията. Поезия, невъзможна за пропускане."
Ива Спиридонова

Книгата е част от поредицата Лястовици на издателство Библиотека България.

Забравени мечти

Трамваят следва пътя си и гледа вяло,
а пристан ти намираш в моите очи
и още на брега те чака огледало -
копнежи, блянове, забравени мечти...

Изпивам те сега в двореца едностаен
и не, не иска поглед никой да склони...
За малко ми отнемат образа омаен
по пряка хукнали следобедни лъчи.

Под нас са плачещите релси, за опора,
а горе раждат се искрите и пращи.
Наоколо е пълно с равнодушни хора,
а мислено прегърнати сме аз и ти.

Рубинен порив... но си толкова далече
и тук, да станем близки, чуждо ни звучи,
а в унеса прокрадва се и болка вече
и само чудо би могло да ни спаси.

Пристига спирката и слизам с неохота.
Поемам си дълбоко въздух, но тежи.
Защото на страха си влача аз хомота
и нося белег от забравени мечти.

Илюзия
На София-Мария

Небето синьо е безумно пусто
и в почвата му даже корен няма.
Като илюзия, стена и лустро
е този купол, двуизмерност пряма.

Гори единствено голяма лампа
и няма друго място или време.
Кълбото, залепено като щампа -
и хоризонтът няма да го вземе.

Нощта е само мит от вехта книга.
Подобие на тъмнина от щори.
Жаравата на вечен ден пристига
и с него няма кой да се пребори.

Но пуска полумракът сиви мрежи.
Гасне силуетът ти далеч от мен.
Дочувам само чуждите брътвежи.
Този свят е вече толкова студен.

Нощните стражи
На Силвия

Пустее среднощната улица малка -
примесват се газове с дъх на липи -
а днес и луната - тъй хърбава, жалка -
подхвърля ѝ немощно хладни лъчи.

На няколко стълба, отляво строени,
с наведени в размисъл сякаш глави,
залязват безкрайно слънца упоени
с оранжеви, топли, добри светлини.

Тук сякаш навеки е времето спряло.
Застинал и въздухът, в ступор стои.
Единствено даващи край и начало
са две пеперуди и лай в мрачини.

А бродеха някога сенки на птици...
До тях бяхме ние - сърце до сърце.
Досущ както нежно, със своите жици,
са сключили нощните стражи ръце.
Николай Динев

Библиотека България 2022 ООД
София, п.к. 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш, бл. 33, вх. Б, ет. 4, ап. 24
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg