Съставители: Веселин Методиев, Пламен Дойнов. ... Тази книга събира програмни текстове, академични слова и публични лекции, в които идеите за нов университет, проектирани във времето между края на XX и началото на XXI век, се сплитат с живата история на НБУ. Някои от тях са пряко свързани със създаването и утвърждаването на университета, други са предизвикани от конкретен празничен повод, но всички те имат общо място на възникване - пространството на Нов български университет. Текстовете тук произхождат от всекидневието и от празника, от същностното битие на университета. Това е своеобразна антология на идеите за ... |
|
|
До днес името Калин Илиев се свързваше главно с театъра. Той се наложи през последните години на сцените в страната и чужбина с оригиналната си и предизвикателна драматургия. Първият му роман обаче – “Последният пощальон” – бележи своеобразен връх в досегашното развитие на автора. Подобни книги имат дълбока и хуманна мисия, не се появяват често и безпричинно на преситения книжен пазар. “Последният пощальон” е еднакво приближен до реалността и фантазното. Повествованието поддържа любопитството ни до края с типичните за плутовските романи премеждия по пътя, в случая – из Зелената къща. Тази ярка, модерна приказка се поглъща ... |
|
|
Драматургията на "Млада Виена" и нейните театрални и литературни проекции в България до 1944. ... Тази книга връща на българската колективна памет изгубени културни фигури и събития от покрит със забрава културен пласт. За пръв път българският читател може да се запознае с характера на драматичното творчество на групата "Млада Виена", в което намира литературно отражение духът на Виенската модерност. Виена около 1900 г., когато успоредно с появата на научните теории на Ернст Мах, Зигмунд Фройд, Ото Вайнингер творят Херман Бар, Артур Шницлер, Хуго фон Хофманстал. В какви отношения влиза духът на ... |
|
|
Как в края на 20 -ти век нуждата от писатели бе използвана за налагането на британската вълна на насилие в европейския театър. Книгата представлява задълбочен и оригинален поглед върху развитието на съвременния европейски театър. Нещо повече - чрез разглеждането на един професионален ареал Саня Никчевич поставя в дискурсивен план битуването в наше време на екзистенциални и общовалидни категории. Написана е на чудесен, комуникативен език, което гарантира възможностите и да предизвика спонтанния интерес на голям кръг от българската културна общност. В увод и шест раздела и заключение Никчевич прави оригинална ... |
|
|
"Последните мохикани на киното" е своеобразен сборник от творчески портрети-интервюта с най-видни представители на съвременното кино: Оливър Стоун, Вернер Херцог, Тонино Гуера, Жан-Клод Кариер, Клаудия Кардинале, Джон Малкович, Такеши Китано, Джулиано Монталдо, Никита Михалков, братя Дарден, Дейвид Линч, Клод Льолуш, Сергей Соловьов, Горан Паскалевич, Майкъл Пейлин, Роман Балаян, Бепе Чино, Тони Палмър, Пиер-Анри Дьоло, Милчо Манчевски, Беатрис Роман, Андрей Кончаловски. Те дават възможност да се надникне в творческата лаборатория на тези сценаристи, режисьори и актьори, в тайните на любимата им професия, в ... |
|
|
Глобализиращата се индустрия на изкушенията за щастлив живот произвежда хедонистичен и пасивен зрител, очакващ от театъра да му предложи следващата доза изкушения. Раздвоени между идеологиите и хедонизма, в зависимост от собствената си театрална памет и култура, театралите осмислят по различен начин дълбоките културни промени в началото на новия век и търсят отговор на въпросите, пред които те ги изправят: Какъв е театърът на новия век? Какви са драмите му? Какви са функциите му? Защо все още човек отива на театър в един дрогиран от медии свят? Защо обществото се нуждае от театър? От какъв театър се нуждае? Как се ... |
|
|
Представена за пръв път през 431 г. пр. Хр., трагедията "Медея" от Еврипид е едно от най-тълкуваните, превеждани и поставяни произведения на световната драматургия. Този нов превод от старогръцки език, дело на класическия филолог Георги Гочев и поетесата Петя Хайнрих, е специално направен за представлението "Медея" (реж. Десислава Шпатова, в ролята на Медея - Снежина Петрова), част от програмата "Пловдив - европейска столица на културата, 2019 г. ... |
|
|
Книгата проследява събития и процеси, анализира модели и механизми, чрез които се появява, създава и дооформя социалният образ на новия писател в Народна република България между 1944 и 1956 г. Разказите за чистката в обществото и в Съюза на писателите в месеците след Девети, арестите и процесите на Народния съд срещу хора на словото, цялата система от репресии се надграждат от описания и анализи на фазите на приобщаването, (пре)възпитанието и преобразяването, в които кристализира образът на държавния писател - служител на тоталитарната република. Книга за многоликото присъствие на терора в българската литература, но и за ... |
|
|
Читателят ще открие в книгата изследвания върху Платоновото разбиране за справедливост, според който тя освен вътрешна нагласа, качество и добродетел, представлява и ситуация на отношение между хората - кратковременна, когато вършим действие в преследване на някакво благо, но и дълговременна, когато живеем с другите по определен начин. И на второ място: че освен отношение към другите, справедливостта е и отношение към себе си. Това според автора е второто голямо завещание на платонизма в сферата на политическите добродетели: че справедливостта представлява и ситуация на живот в истина със себе си. Освен проблем на ... |
|
|
Виолета Дечева е доктор по театрознание и доктор на науките от БАН. Професор по театрознание в НБУ. Изследовател и преподавател, историк и критик. Специализация в Freie Universtat-Berlin (1998). Гост-лектор в Германия, Полша, Чехия и др. Международни изследователски проекти като многократен БААБ-стипендиант в Freie Universitat-Berlin, Advanced Akdemia-CAS, Sofia. RSS-Central European University, Landis&Gyr' Stiftung-Sckweiz, и др. Член на International Federation for Tkeatre Researck, на International Association of Tkeatre Critics, на Сьюз на журналистите в България и др. Годишни награди за критически текст на САБ. ... |
|
|
Ханс-Тийс Леман - професор от университет "Й. В. фон Гьоте" във Франкфурт на Майн, един от основателите на "Институт за приложно театрознание в Гисен, гостуващ професор в редица европейски и световни университети - задачата на теорията е да дава понятията за явленията. През 1999 г. излизат 500-те страници на панорамното му изследване "Постдраматичният театър". На него веднага се възлагат надеждите да даде отговори на потребността за нова теория на съвременния театър и книгата му се превръща във все по-малко оспорвано и все по-утвърдително приемано събитие в световната театрална наука и практика. ... |
|
|
"Аз не съм християнин повече, отколкото е бил Пилат или пък си ти, любезни читателю, но все пак, подобно на Пилат, силно предпочитам Исус пред Анна и Каяфа. Даже съм готов да си призная, че след като съзерцавах света и човешката природа в течение на близо шейсет години, не виждам изход от световното злочестие освен по пътя, който можеше да бъде открит по волята на Христос, ако той беше се захванал с попрището на един съвременен държавник. Сега се моля на един ранен етап да не ви писне от мене и да затворите книгата." Бърнард Шоу ... |
