"Изминаха две десетилетия от хендека, в който българският народ сам се вкара и го нарече "преход". То не бе преход, то не бе чудо!". С тези думи вашият стар познайник - учен и политик - Петър Берон започва тази книга, за да отсече с един замах: "На българският фронт (почти) нищо ново!". Заглавията на първата част на книгата "Интервюта" подсказват както тематиката, така и позициите му: "Политиците да работят за България, а не за себе си!", "Ставаме гости в държавата си", "Не може хем душата в рая, хем "пу не играя"!", "Народът ни губи ... |
|
|
"Колко различна е новата самота не прилича на никоя от предходните камерни каменни самоти колко е шумна не разпознавам дори собственото си мълчание." Илко Димитров Прозрение с птица По някаква причина из плетеницата от птичи гласове Започнах да чувам само един, определено различен От останалите, сякаш нарочно лишен от мелодия, Дълбок и монотонен, стряскащо монотонен. Слушах няколко минути и изведнъж осъзнах, Че това, което ме бе привлякло, което се бе открило От всички останали птичи гласове, не може да се слуша Самостоятелно, ще се побърка човек от тази Монотонност и дълбочина. В плетеницата от гласове ... |
|
|
"Щяха да ми трябват години, докато осъзная, че за мен щастието и удовлетвореността бяха непостижима химера, че винаги една малка крачка ме делеше от него и все нещо не ми достигаше. Изсъсках си наум, завъртях се на пета и хукнах по коридорите в опознаване на новия свят. Терес ме следваше като сянка, но между нас казано, това със сянката не му се получаваше много добре. Реших, за да не му се налага да ме лъже, като измисля оправдание защо е по петите ми, да се правя, че не го виждам. Беше удобно и за двамата. Терес от своя страна даде най-доброто от себе си - държеше се като тигрица, която наглежда малките от ... |
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
|
"Щастливи времена" не е книга за миналото, нито за далечното бъдеще. Тя не е и за детството. Щастливите времена са точно сега. "Тъжно ли ви е? И на мен. И радостно? Имате кого да обичате. Копнеете за прегръдка? Храната ви е вкусна, вали дъжд. Родителите ви до вас ли са? Помагате ли им? Липсват ли ви? Имате работа? Почивате си? Случайно срещнахте онзи, който ви разби сърцето преди сто години, и ето го, възхитителен както в спомена? Виждате, чувате, чувствате и се вълнувате? Морето е солено, небето е синьо, сърцето тупти? Нали това ви казвам, щастливите времена са тези, в които живеем. И те са за нас." ... |
|
|
"В предлаганите три повести авторът изследва скритите тайни на човешката душа, копнежа по духовно съвършенство и сближение с вечността. Независимо от общественото положение, жизненото поприще и личните постижения в надпреварата да се реализираш през краткото време на своя собствен живот, стремежът да постигнеш индивидуална изява, е еднакъв за всички. Историческата епоха влия върху външните белези на битието, но не и на вътрешния импулс да получиш лично удовлетворение от осъществяването на благородните си помисли да си полезен не само в своето време, но и за бъдещите поколения. Белетристиката на Арво Валтон се родее с ... |
|
|
"Настоящата монография е написана на базата на богат изворов материал. На първо място бих посочил огромният масив от документи на бившия Централен партиен архив и особено протоколите от заседанията от Секретариатът на ЦК на БКП, пленумите на Централния комитет и националните съвещания, Използвани са и материалите на отделите на ЦК на БКП: "Пропаганда и агитация", "Изкуство и култура", "Национална и социална сигурност" и най-вече на Информационно-социологическия център на ЦК, който представлява истинска съкровищница от данни и факти. Сравнително малко са документите от Министерския съвет, ... |
|
|
"Да, този свят е сцена, където всички хора са актьори и всеки има миг, във който трябва да влезе и излезе..." И наистина, всеки е изживял своята "премиера", идвайки на този свят, а целият ни живот неотменно следва "сценария". Не ни е дадено обаче да се появяваме в нечии чужди "сценарии". И не можем да знаем те тъжни ли са, или смешни, или и тъжни, и смешни едновременно. Дали са вълнуващи? Дали можем да участваме, или да се отпуснем, като зрители в ложата?... Е, тази книга ще ви даде всичките тези възможности. Ще открехне леко завесата и ще ви пусне зад кулисите. За кратко...." ... |
|
|
Виктория Лекова се ражда през 1986-а, но умира много пъти след това. Печели литературните конкурси "Биньо Иванов", "Христо Фотев" и други незначителни неща, и с парите си купува книги и храна. Не спечелва "Гонкур", нито "Хердер" и не заминава никъде повече. Напротив, връща се от Нанси, Франция където завършва "Академия на Отчаянието" и отваря "Павилион на Смущението" в центъра на сърцето си. Твърде трудно ѝ е да завърши романа си "Умората на отшелника" предвид неговото естество, но ежедневно публикува монографията "В навечерието на бесовете& ... |
|
|
Кафяв огън. Камшици. Край на света. ... Има места, където разни времена спират да си починат и да се нахранят. Ще ги познаеш лесно по огризките и трохите, които са оставили. Дори и да не е дошло твоето време - нахрани ги със светлина и не забравяй за усмивките. Давай сърцето си само на своето време. "На вратата се позвъни твърдо, търпеливо и седмократно. Циркония скочи, отвори и с възхита зяпна една красавица между два огромни куфара и няколко напращяли торби. – Скъпа мащичко, откога те чакам! – Къде е баща ти, мила сирачко? – Още не се е върнал от работа. – Хм, ето хубав повод за обвинение. Давай да внасяме багажа. – ... |
|
|
Книга за началото и края. Новите поетически внушения на Иван Гранитски . ... Стана практика Иван Гранитски да изненадва читателя си с поетическите си внушения. Докато подготвя новата си стихосбирка "Стрелата на времето" той е вглъбен в магията на библиофилското издание на Милко Божков "Ей, там" (съдържаща есеистични фрагменти, импресии и репродукции) и потърсва връзка с философско-поетическите послания на художника. Всяка следваща стихосбирка на Иван Гранитски преосмисля предишната, прочита я отново, за да отвори нова посока или дори нов път към себе си, и да заговори за нови идеи и проблеми. И вече ... |
|
|
В "Световното време" неравенствата намират място в историята на приливите и отливите на господствата в международната йерархия: последователното издигане на градовете Венеция, Антверпен, Генуа, Амстердам, възходът на националните икономики на Франция и Англия и накрая британското завладяване на света, основано на Индустриалната революция, дълбокият разрив, чиито последици все още изживяваме. "Световното време" представя също и един вид надстройка на глобалната история: тя ще бъде завършекът, създадена сякаш и причинена от сили над нея, а тежестта и на свой ред ще бъде насочена към основата. Според ... |
