С появата на тома Признанията на плътта преди една година известната по-рано като 3-томна поредица бе допълнена с извадения от архива на Фуко след смъртта му дългоочакван четвърти том. Ето какво пише самият Фуко:"Първоначалният проект на тази поредица от изследвания... беше да се разбере как в модерните западни общества се е конституирало нещо като опит за сексуалността - познато понятие, което обаче всъщност не се появява преди началото на XIX в. Да се говори за сексуалността като за исторически конституиран опит предполагаше предприемане на генеалогия на желаещия субект и връщане не само към началата на ... |
|
Естетиката днес. Неестетически инфилтрати в изкуството от Валентин Ангелов на издателство УИ Св. св. Кирил и Методий. ... |
|
След революционния за мисленето том 1 от Homo sacer (Суверенната власт и голият живот), последван от двете части на том 2 (1. Извънредното положение и 2. Stasis), сега разполагаме на български език и със заключителната за поредицата книга, обозначена с 4.2. Употребата на телата обработва все така грижливо и изненадващо нови понятийни територии. За да предложи почва за последващи изследвания от други мислители. Прояснява залозите на целия проект Homo sacer и в трите си раздела се опира на мислители, ключови най-вече за съвремието, като кулминира в преподреждане на някои обичайни понятийни възприятия чрез категорията ... |
|
Етика и политика. Искаме да защитим ненасилието? Или оправданата употреба на насилие? Но първо, нека се разберем какво означават понятията насилие и ненасилие? Уязвяващото говорене насилие ли е? Може би физическият бой и болката го дефинират? Икономическите структури дали упражняват насилие? Или само правоохранителните органи го излъчват и прилагат? Ето че етическият дебат се превръща в спор за дефиниции. И една от целите на тази книга е да покаже колко трудно е да се открият те - защото винаги обслужват политически интереси. Тъкмо конструирането на нова рамка за схващане на насилието е една от задачите тук. Етиката се ... |
|
В прочутата си поредица История на сексуалността, която може да бъде мислена като обширно изследване върху генеалогията на желаещия човек, Фуко предлага етически и политически тези, които са вдъхновяващи (и вълнуващи) и в полето на историята, и в полето на настоящето. Но пределното предизвикателство на поредицата е именно неотдавнашната сензация: публикуването, 34 години след смъртта на автора, на четвъртия и последен том от поредицата, Признанията на плътта, изваден от архивите на автора след дълго и вече почти изгубило надежда чакане. Ето че томът се появява и на български език. Известно е, че първоначалното намерение ... |
|
Съставител: Мимоза Димитрова. ... Сборникът е част от поредицата Психоанализи, която има за цел да представи събрани на едно място статии на изтъкнати френскоезични психоаналитици. След (О)Ставащото. Предизвикателства пред една възможна психоанализа на бъдещето на д-р Андре Мишелс, който подема въпросите на предаването на психоанализата, тук темата за времето се отваря отново, този път във връзка с пораждането на субекта на несъзнаваното и психичното структуриране. Ще видим съпоставка между някои от теориите за произхода на езика (Валтер Бенямин) и клиничното разбиране за влизането на човешкото същество в езика. Също ... |
|
Съставител: Антоанета Дончева. ... "Fallor ergo sum, формулата-заглавие, е предложение на професор Каприев. През целия си живот той настоява, че възможността да се заблуждава и греши, при което да се учи от своите несполуки, е привилегия на човешкия разум, правеща го именно човешки. Този жизнен принцип му позволява да не се взема никога докрай насериозно и го държи креативно буден. Многовалентността на проф. Каприев обяснява структурата на сегашния сборник. Първите три секции съдържат анализи с висок коефициент на научна евристичност, същински приносни в съответното им изследователско поле. Убедена съм, че тяхното ... |
|
Към феноменология на антропологичния опит. Съставител: Кольо Коев. ... Идеята на този подбор от фрагменти, принадлежащи към ръкописното наследство на създателя на феноменологията, Едмунд Хусерл, е да подчертае експерименталния характер на неговото мислене. Колекцията върви по стъпките на изданието ни Светът, който живеем (2022) и се вглежда по-внимателно във феноменологичната антропология на Хусерл, разгръщайки идеи, свързани с отношението родно / чуждо, с историята, поколенията, пренасянето на смисъл, традицията и наследяването. Акцентът върху феноменологичната антропология на Хусерл дава видимост и на радикализма ... |