Бъдещето се е устремило към нас като товарен влак, но това става по релси, които ние трябва да изградим. Може би все още имаме време да отклоним този влак или пък да построим мост, по който той да премине безопасно покрай нас. Глобалното затопляне е факт и вече променя живота на милиони по земното кълбо. Причина за него безспорно е човешката дейност. Хората имат възможност да повлияят на промените, да ги забавят и да се адаптират към тях, но първо трябва да признаят съществуването им. Това доказва прочутият популяризатор на науката Лорънс Краус в настоящата си книга. Авторът не прибягва към алармизъм. Той предпочита да ... |
|
|
Книга от поредицата "Слово и образ" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Понякога Дайми Брадвата поглеждаше в джоба си, пъхваше вътре пръсти и изваждаше дългия като дъска билет от гладка жълта кожа със синя напречна черта. Дори египетските царе с всичките им камили и бързи петнисти щастливи гущери не са могли да се радват на такова пътешествие - каза той на децата си. И изведнъж нещо се случи. Срещнаха влак, който вървеше по същата линия. Техният влак отиваше натам. Другият влак идваше насам. Срещнаха се и се разминаха..." Из книгата Крал Сандбърг е автор на приказките. Той е роден в ... |
|
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
|
На тридесет и две - сама, във влак от Плевен. Изпрати ли ме някой - случаен, всекидневен? Сред хора и багажи - сама, във влак претъпкан Стъклото гледа в упор - от нещо ли изтръпвам - през чужди очила? Сама във влак експресен. Здравей - и сбогом! Смях. Сълза. И - накъде сме? Не знам. И знам. А светлината се смалява. На тридесет и две запомних се такава. О, младостта си нося като изтъркана жилетка И наизуст я знам - омразна и проклета. На тридесет и две - вместо дете - със куче На тридесет и две - и нищо не научих. И нищо не прозрях. И нищо не запомних. Добро. И зло. И между тях огромни неясни съдбини. И бдения среднощни. ... |
|
|
Незабравимо приключение с вълшебен влак. Кейт и брат ѝ Том водят скучен, безинтересен живот. И ако техните скучни, безинтересни родители са пример за бъдещето, то те няма на какво интересно да се надяват. Защо Кейт не може да има вълнуващи приключения и да спасява света като хората в книгите? Предстоящият ѝ единайсети рожден ден се очертава да бъде напълно обикновен, докато нейният мистериозен и крайно безотговорен вуйчо Хърбърт - когото тя никога не е срещала - не я изненадва с най-неочаквания, странен и неподходящ подарък на всички времена - огромен парен локомотив, наречен Сребърната стрела. Родителите на ... |
|
|
Пътник Като шум прелетях край орача угрижен. А в купето съм сам: уморен, неподвижен. Като сън си отивам. Обратно – не мога. От прозорците вее прощална тревога. Моят влак отгърмява по мост, над села. Нежни макове долу ми махат за сбогом. Простодушни тополи издигат крила. Като сън си отивам. Обратно – не мога. На шега казах “Сбогом!”, а ето – заминах... Мойте думи са бързият влак за чужбина. Ако някой се върне при стара любов, тя ще бъде по-стара. А той ще е нов... Аз превърнах живота си в шум край орача! Но тунелът е близо – безкрилата сова изпищя: Пада здрач... Кой за мен ще заплаче? Някой нов е до теб. Аз съм никой ... |
|
|
"Един след полунощ. През мене преминава потракването на влак - живея в района на гарата и пристанището. Пристига ли влакът или заминава? Дори и в съня ми това има значение. Винаги е имало. Разсънвам се, намятам дреха и излизам на терасата. Влакът е отминал в една от двете посоки. Трябва да е заминал. Не успях да му помагам мислено. Чувствам се несправедливо изоставена... от влака. Паля цигара, гледам към осветеното пристанище. Един кораб протръбява мощно - еднократно. Сигурна съм, поздравява мен. Друг в този час наоколо няма.""Отдавна следя присъствието на Керана Ангелова в литературата ни и съм щастлив, че ... |
|
|
Ритъмът му в Сиена е монотонен - става, закусва, рисува, по някое време обядва, пак рисува. Вино или мастика по залез. Сън. По онова време сам приготвя платната си и в джобовете му напред с дребни монети дрънчи и по някой пирон. Сковава летвите за рамката, опъва платното, маже с туткал и винервайс... Това е встъпителният ритуал, вратата, която отваря поредното му пътешествие в изкуството още от ученическите времена в Художествената гимназия в София. Прибирам се с влак във Франция, той спира на италианско-швейцарската граница и италианците митничари се качват. Виждат моя пакет с картини, питат какво е това. Sono pittore, ... |
|
|
Всяка прилика с действителни лица и събития, е напълно случайна и не е търсена умишлено, но всеки, който прочете книгата "Купи ме" ще разпознае както ситуации, така и лица от прехода. В "Купи ме" има и убийства, и специални служби, и разузнаване, политика и власт. И любов, разбира се, примесена със спецврътки. "Тази книга, написана от стария ми приятел Валенто (Сава Севън), няма да изхвърля през прозореца на бързия влак, напротив, заслужава моя стих... През прозорец на бързия влак аз изхвърлих криминален роман от някакъв кръгъл глупак. Взех китарата и я прегърнах по мъжки да разкажа за какво ... |
|
|
Двамата се запознават в Интерсити Експреса за Хамбург. Александер съвсем не е доволен, че срещу него във вагон-ресторанта сяда една много изнервена жена. Тя се казва Киа, заема длъжността Human Resources и отива в Хамбург на интервю за висока длъжност. За съжаление поради закъснението на влака обаче има опасност срещата ѝ да не се състои. Александер е вдовец и сам отглежда тримата си синове, преподава немски и английски в градче близо до Мюнхен, и се опитва след смъртта на жена си да се справи и със семейството си, и с професията. Двама души във влака, всеки със своя багаж, а единият е много особен. Шефан Фьогел ... |
|
|
Пролуки е третата книга от автобиографичната трилогия на Храбал (след Сватби в къщата и Vita Nuova ), в която той разказва живота си през погледа на съпругата си Елишка (Пипси). Сюжетът обхваща времето от публикуването на първия му сборник с разкази и утвърждаването му като автор със световна известност до събитията през 1968-а и последвалите няколко години на нормализация, когато става писател в ликвидация. И тук големият белетрист изповядва с шокираща искреност страховете, маниите и пристрастията си, но и гражданските си позиции. И тук като в калейдоскоп оживяват образи на забележителни чешки творци, на Хайнрих ... |
|
|
Милано, 2003 г. Емблематичната Миланска гара, мощна като крепост, тържествена като мавзолей, загадъчна като египетска пирамида, и нейните обитатели - отритнати от цивилизования свят бездомници, наркомани, проститутки, бежанци. Множество сюжетни линии, в чийто лабиринт Де Микелис нито за миг не губи нишката на Ариадна - плетеница от мрачна реалност и неистово въображение, от минало и настояще. От влаковете с депортирани евреи по време на Холокоста, през един Призрак, кървави жертвоприношения в името на войнствено африканско божество и една зловеща жрица, до загадъчно убийство и мистериозно съкровище, скрито в неизбродните ... |
