"Тази книга не е просто за любов. Тя е за любовта във всичките ѝ форми. Според древните гърци една дума за любов не била достатъчна, затова те си имат цели осем: ерос е думата за страстната, пламенна и луда любов, която е способна да поеме контрол над теб, над съзнанието и над действията ти; филиа е думата за дълбокото и искрено приятелство - тя е символ на лоялност, преданост и готовност за саможертва; лудус е игривата любов, флирта и първите трепети на връзката; агапе е дума за безкористната любов към абсолютно всички живи същества; сторге е любовта към семейството и децата; прагма е думата за ... |
|
|
13 разказа за мистерии, ужаси и смърт. В този сборник са включени завладяващи истории, които умело въвличат читателя в специфичната атмосфера на хоръра. Те разкриват един загадъчен, свръхестествен и трудно обясним свят, изпълнен с неочаквани събития, мистерии и страх. Сред авторите има много известни имена - Едгар Алън По , Антон Чехов , Иван Тургенев , Леонид Андреев , но и някои не толкова популярни - Михаил Арцибашев, Валерий Брюсов, Всеволод Гаршин, Дейвид Келър, Фил Робинсън, Уйлям Харви. Всички разкази обаче са еднакво вълнуващи и запомнящи се. Разгръщайки страниците на тази книга ще се окажете от другата ... |
|
|
"Легенда за светия пияница" е последната новела на Йозеф Рот и в нея се прокрадват автобиографични нотки, защото както своя герой и авторът напуска този свят след самоубийствено пиянство в Париж. Рот си отива отчаян след присъединяването на Австрия към Третия райх, когато му е отнета и последната надежда, че неговият свят, светът на многонационалната монархия може да се върне. Йозеф Рот (1894 - 1939) е австрийски журналист и писател, чието творчество е сред върховете на европейската класика. У нас е познат най-вече с романите си "Радецки марш" и "Гробницата на капуцините". След ... |
|
|
"Аз чувствам. Ти чувстваш. Той / тя / то чувства. Ние чувстваме. Вие чувствате. Те чувстват. Всички чувстваме. А приемаме ли това, което чувстваме, или умът ни слага филтър и на чувствата ни?" Десислава Христова "Сега гледайки през призмата на времето, се чудя на себе си. Защо е трябвало да демонстрирам щастие, когато съм била нещастна?! Защо е трябвало да лъжа, че всичко е наред, когато съм била тотално смазана?! Защо съм отговаряла Добре съм, когато всичко в мен е крещяло: "Не знам коя съм, къде съм и защо съм."?! Защо съм се срамувала от чувствата си и съм се опитвала да се стегна, да се ... |
|
|
Сабахатин Али е роден е на 25 февруари 1907 година в Ардино. Когато навършва седем години постъпва в училище Фюузатъ Османийе. Баща му, Али Селяхатин бей, е бил офицер. Още щом получава назначение в Чанаккале, цялото семейство се премества там. Сабахатин Али продължава образованието си в началното училище. След като го завършва, се връща в Истанбул при вуйчо си, с когото живее цяла година. През учебната 1922 - 1923 година постъпва в Педагогическото училище в Балъкесир. От това време са и първите му опити в поезията и прозата. Изпраща свои стихове и разкази до различни списания и вестници. Едно от тези списания е Ърмак, ... |
|
|
Изданието е двуезично - на руски и български език. ... Сборникът с разкази на А. П. Чехов представлява билингва: оригиналният текст на руски език се съпровожда с паралелен превод на български език. Първите си стъпки в литературата Антон Павлович Чехов (1869 - 1904) прави с хумористичните си разкази и фейлетони, които издава в столичните списания. Именно тези разкази, разкриващи хумористичния талант на писателя, са включени в този сборник. Той ще бъде интересен и полезен на всички, които изучават руски език и искат да разширят речниковия си запас и културния си кръгозор, особено на учениците в руските училища. ... |
|
|
Допълнено издание. ... В книгата са събрани четиридесет разказа, отличени на първия национален конкурс за къс разказ "Албена". Съставители на настоящата книга са: Павел Боржуков - Боржи, Марин Костовски, Огнян Младенов. "В българската литература има не повече от десетина истински разказа. Майката му е - да напишеш единадесетия." Не се наемам да гадая кои точно десетина разказа е имал предвид Орлин Василев в обръщението си към членовете на литературния кръжок "Васил Воденичарски" в средата на миналия век. Дори в края на 70 -те години, когато уважаваният писател предусеща кончината си, той не ... |
|
|
Поетът Валентин Дишев определя прозата на Здравка Евтимова като митически реализъм, основаващ се на способността на писателката да създава съвременни митове. Чрез суров реализъм и фина психологическа нюансираност в изграждането на героите Евтимова достига до истини, чиито корени черпят сила от миналото и проектират прозрения за бъдещето. Юлски разкази е сборник, който докосва духа и разума, книга, в която талантът е синоним на самота. Пространство, в което човешката обич има много измерения и всяко едно от тях е врата към отделна вселена. Смешни до болка на места и изпълнени със светла тъга след няколко страници, ... |
|
|
Двайсет истории, които представят нова страна на твореца Боян Боев . Тези разкази са неговите двайсет гроша, които той грижливо събра един по един в красива кесия и ги споделя с читателите си. В тях има неслучайни препратки към романите Сайбиевата невеста и Последна молитва , обикнати вече от много читатели."Ето ги! Щастлив съм, че най-после успях да събера на едно място разказите, които написах през последните пет години. Всички тях публикувах в моя блог, където се радваха на всеки един прочит, на всяко едно споделяне. Именно те ми помогнаха да си спечеля читателската аудитория и да привлека вниманието на хората ... |
|
|
В сборника "Пернишки разкази" са включени някои съвсем нови разкази, както и разкази, все още непубликувани в България, но излизали на английски език в книгите на Здравка Евтимова "Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories", Vox Humana, 2010, Канада/Израел; "Carts and Other Stories", Fomite Books, 2012, САЩ и "Time to Mow and Other Stories", All Things That Matter Press, 2012, САЩ. Здравка Евтимова е родена в гр. Перник през 1959 г. Завършва английска филология. В България са публикувани няколко нейни сборника с разкази, сред които: "Разкази срещу тъга", "Сълза ... |
|
|
Монолози е сборник с изповеди. Разкази, споделени от различни човеци - тийнейджъри, самотници, хора, изпаднали от обществения поглед и станали прозрачни за другите. Диалози, които водим сами със себе си. В тази самотна форма на себеизразяване авторът е само точен проводник. Той слуша, чува и предава. Прилежно отразява и държи фантазията си подчинена на чуждото признание. Монолозите не търпят авторово флиртуване - усетят ли го, споделящите престават да са искрени. Тази книга е родена с идеята да бъде сцена. Трибуна за онези, които толкова малко слушаме, а толкова много имат да ни казват. Мария Касимова-Моасе завършва ... |
|
|
"Сборникът с разкази "Хора" направо ме зашемети. Толкова близки усетих героите, че след всеки разказ спирах, за да си поема дъх. За да изляза от неусетното ми вмъкване под кожата на Пламъчето или Агата, да се измъкна от тъмния ъгъл на Ани към светлия Париж, да се отърся от огромната мъка, пътувайки към Маскирания за лек, да се гмурна до Олга или Зисула с копнежа за истинската любов, да нося достойнството на Лудата, да бъда чаровния Дмитри или двете циганки джуджета върху тяхното летящо килимче... Бях всеки един от "хората" на Катерина. И през мен течеше променлив електрически ток и изгаряше ... |
