Страх. Разкази

Антон Павлович Чехов Времетраене: 1:12 мин. Едгар Алън По Времетраене: 1:05 мин. Пропаст Робърт Харис Времетраене: 1:24 мин. Жени, лишени от търпение Джаили Амаду Амал Времетраене: 1:31 мин. Мечтателка Хана Грейс Времетраене: 1:24 мин. Сънят Дейвид Айк Времетраене: 1:24 мин. Портрет на един убиец Ан Мередит Времетраене: 1:09 мин.

13 разказа за мистерии, ужаси и смърт.

В този сборник са включени завладяващи истории, които умело въвличат читателя в специфичната атмосфера на хоръра. Те разкриват един загадъчен, свръхестествен и трудно обясним свят, изпълнен с неочаквани събития, мистерии и страх. Сред авторите има много известни имена - Едгар Алън По, Антон Чехов, Иван Тургенев, Леонид Андреев, но и някои не толкова популярни - Михаил Арцибашев, Валерий Брюсов, Всеволод Гаршин, Дейвид Келър, Фил Робинсън, Уйлям Харви.

Всички разкази обаче са еднакво вълнуващи и запомнящи се. Разгръщайки страниците на тази книга ще се окажете от другата страна на реалността, ще попаднете в свят, изпълнен с мрачни случки, привидения, мистика и омагьосани места, сякаш взети направо от преизподнята. Всичко това ще ви накара да изпитате страх и ужас и буквално ще смрази кръвта ви. Разказите в сборника са по своему уникални, а това означава, че удоволствието от прочита им е гарантирано.

Книгата е част от поредицата "Библиотека за четене" на издателство "Паритет".

"...императрицата. Покойният полковник неведнъж бе обръщал внимание на тази прилика и дълбоко, мистично вярваше в нея, смяташе я за чест за дома си; но достатъчно бе някой по-отблизо да се загледа в добрите ѝ, сини и прекалено ясни очи, за да може веднага и със сигурност да каже: не, това не е Екатерина Велика. Колкото и да страдаше вътрешно, нейният величествен вид си оставаше непроменен и в присъствието на безполезната бабичка, пред чуждите хора дребната и мършава Таисия, грозницата, съвсем се губеше.

Тук на първи план излиза Михаил Михайлович Верьовкин, младежът от Държавната банка. Той се обличаше безупречно, беше не много висок на ръст, но се държеше с достойнство, а това, което правеше впечатление, бяха само огромните му плоски бузи, чиято повърхност някак странно не съответстваше на размера на очите, носа, мустачките и острата му брадичка.

Верьовкин искрено обичаше Таисия, но начало на любовта му бе Елена Дмитриевна, маман, както той наричаше бабичката: нейната величавост покори сърцето му и го изпълни с възхищение чак докогато той се влюби и в Таисия. Той я уважаваше, изпитваше към нея страхопочитание, смяташе я за истинска Екатерина Велика също като полковника, тайно се прекланяше пред нейното бездействие, което изобщо не смяташе за тунеядство, пред нейния пасианс, от който нищо не разбираше, преджнейния френски. Той самият с много труд понаучи френски и цяла година посещава курсовете по произношение към Берлиц, и в банката водеше кореспонденцията на този език, но френският на Елена Дмитриевна беше като неин майчин, лек и свободен като чуруликане. А Таисия какво? Таисия той самият я поправяше. И когато си представеше как след брака са седнали заедно в прекрасната стая и са и тримата! - и тримата! - и разговарят помежду си - помежду си! - на френски, струваше му се, че това е някакво невъобразимо, нечовешко блаженство.

– Но, Таисия! - казваше ѝ той, когато се срещаха и за десети път минаваха под ръка по тъмната улица, – Но, Таисия! Нашият брак е невъзможен сега. Помислете, Таисия, как ще се грижим за маман? Ние сме хора незначителни, работещи, а маман е свикнала с лукс, за нея ще трябва стая! Нали не може просто ей така... Разбирате ли ме, Таисия?
– Но маман изобщо не е толкова претенциозна, Мишел - опита се да му възрази Таисия, – може да я сложим в детската...
– В детската ли? - ужаси се Михаил Михайлович, – но моля ви, Таисия! Как така! Децата са толкова палави, ще вдигат врява... Как така? Ще трябва, просто е необходимо да изчакаме, какво да се прави. Но нали ще ми разрешите да се отбия утре у вас и да засвидетелствам почитта си към Елена Дмитриевна? Нали няма да я обезпокоя?
– Не, разбира се! Тя толкова ще се радва - тъжно отвърна Таисия, която за единадесети път зави към тъмната улица със самотните лампи.
Беше ѝ много неприятно, че той вече презира бъдещите деца. Беше ѝ много неприятно, че не чувства и не разбира цялата прелест на одухотворения образ на Таисия и непременно иска Екатерина Велика, също като клетия татко. Той и на ръст беше по-нисък от Елена Дмитриевна, но дори това не съзнаваше, нищо не разбираше!

И след всяка среща Михаил Михайлович се чувстваше така възвишено, сякаш сънуваше прекрасен дворец и лакеи в червени златошити ливреи, а Таисия плачеше, хващаше се за костеливата гръд и до среднощ пищеше сподавено над главата на величествената си маман, която трепереше от страх: дори в страха си тя бе величествена. Тези часове на неистови чувства Таисия наричаше "уроци"; но веднъж след един такъв урок, който продължи особено дълго, майка ѝ получи лек удар, с трясък се стовари на пода и три-четири дни лежа в леглото, без да може да каже и дума. Михаил Михайлович се разстрои до плач и с часове седя до леглото на болната, четейки пред затворените ѝ очи един френски роман, докато Таисия приготвяше компресите и внимателно, на капки, дозираше лекарството.

После сядаше и тя, правеше се, че слуша, но всъщност внимателно и с омраза гледаше Михаил Михайлович, който гъгнеше френските фрази. Светлината на ниската лампа слабо осветяваше острата му брадичка, трепкаше по мустачките и се губеше някъде в безкрайността на бузите му; ясно беше, че ако Елена Дмитриевна ей сега умре, Верьовкин може по най-глупашки и недостоен начин да напусне Таисия. "Ама че мръсник!" - с отчаяние си помисли тя и реши, че за в бъдеще ще трябва да се въздържа от изблиците си на ярост. Е, не се въздържа окончателно, но внесе известна предпазливост, пищя и съска по-малко, а в края на урока побутва към майка си чиниите с грубото:
– Е? Защо не ги миеш? Мий ги, де!
Знаеше, че от това занимание Елена Дмитриевна черпи успокоение. И с пухкавите си, треперещи пръсти, които някога тъй нежно и с почитание бе докосвал полковникът, Елена Дмитриевна миеше чашите и наистина се успокояваше.

Макар Михаил Михайлович да беше абсолютно сухопътен, той обичаше морето и морските пейзажи, и на това основание измоли в кантората си известен аванс, а Таисия нае за през лятото малка стая в Олил. Тя самата имаше нужда да си почине и същевременно мечтаеше, че морските гледки, белите нощни и самотните вечерни разходки по плажа ще повдигнат любовното настроение на Верьовкин, ще го абстрахират от мислите за Елена Дмитриевна и ще решат болезнения въпрос за брака им. Белите нощи много отиваха на бледото и вяло лице на Таисия, скриваха червенината на нослето и открояваха черния цвят на доста гъстите ѝ вежди - от това също трябваше да се възползва.

А на първия празник, вървейки под розовия си чадър към гарата, за да посрещне Михаил Михайлович, Таисия категорично каза на майка си:
– Виж какво! Довечера с Миша отиваме да се разходим по плажа, двамата, разбра ли? И ако двамата си имате уважението, прави му сметката!
– Но, Таисия!
– Казах. Отровихте ми живота, сега млъкнете, ако обичате, гледат ни. Тунеядка!
Същата вечер двамата с Михаил Михайлович вървяха под ръка. Имаше море и морски вълни, имаше бяла нощ и пясъкът любовно шумолеше под краката им, но Верьовкин беше скучен и вял, и когато се поспираха, се целуваше така неподвижно и инертно, че ѝ идеше да се разплаче и да му зашлеви един шамар. За няколко минути уж се увлече в разговора за Биариц, където щяха да отидат, говори разпалено и красиво, но после внезапно тръгна да се прибира.
– Но още е рано, Мишел! - просълзена каза Таисия. – Виж какъв хубав облак, там, на хоризонта!
– Не, неудобно е, Таисия: оставили сме мама сама. Наистина е много неудобно!
– Тя обича да е сама, стига, Мишел! Виж какъв облак на онзи хоризонт.
– Таисия, знаете, че обичам облаци и морето винаги ме влече, но за мен по-важно е уважението към вашата почитаема майчица - внушително отговори Михаил Михайлович и непреклонно закрачи обратно, газейки следите от малките крака на Таисия.

Същото стана и на следващата им разходка, след седмица, тогава Таисия се разплака, а Михаил Михайлович с неговите плоски, безчувствени бузи се държа грубо и отвратително; и всичко свърши с това, че Таисия сама разтури мечтите си и покани Елена Дмитриевна да се разхожда с тях."
Из книгата

Антон Павлович Чехов е забележителен руски писател, прозаик и драматург, един от общопризнатите класици на световната литература. Той е почетен академик на Петербургската академия на науките, по професия е лекар и е един от най-известните драматурзи в света. Чехов се счита за майстор на късия разказ и гениален новатор в жанра. Неговите творби са преведени на повече от 100 езика. Пиесите му, в частност Чайка, Три сестри, Вишнева градина и Вуйчо Ваньо в продължение на повече от 100 години са поставяни в много театри по цял свят. Те се превръщат в неразделна част от духовната култура на човечеството. Чехов оказва силно влияние върху драмата през ХХ век.

Антон Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганор (южната част на Русия) в многодетно семейство на търговец. Детските си години той прекарва в гръцко училище, след което постъпва в Мъжката класическа гимназия, която по това време е едно от най-старите учебни заведения в Таганор. Тук той прави и първите си литературни и драматични опити, освен това пише и хумористични текстове за ученически списания. През 1876 година семейството му е принудено да се премести в Москва, тъй като баща му е разорен и се крие от кредиторите. Антон обаче остава в Таганор, за да завърши образованието си, работейки като репортер. След завършването (1879 г.) Чехов заминава за Москва, където постъпва в Медицинския факултет на Московския университет. През 1883 година го завършва, получава званието доктор и възможността да практикува. Първите творби на писателя са публикувани в списание Стрекоза, като от този момент нататък започва неговата непрекъсната литературна дейност. Със своите къси разкази Чехов бързо придобива известност и един след друг започват да се появяват негови фейлетони, сатири и т.н. През 1884 година излиза първата му книга с разкази - Приказките на Мелпомен, а по-късно и Пъстри разкази (1886). През 1887 година сборникът му В полумрака е отличен с престижната Пушкинска награда. През този период писателят е под силното влияние на Лев Толстой. В края на 80^-те години пише пиесите Иванов, Горски дух, Сватба и водевилите Мечка и Юбилей, като първата му пиеса Иванов е поставена на сцена през 1887 година в московския театър Корш.

След като семейството на Чехов се премества в Харков, писателят се отдава на пътешествия из Одеса и Ялта. Вдъхновен от впечатленията си, връщайки се в Москва, той започва да пише повестта Степ, пиесата Вуйчо Ваньо, няколко музикални комедии и около 100 нови разказа. През 1890 година писателят отново заминава, но този път в Сибир, за да посети остров Сахалин, където да изучава живота на затворниците, заточени там. По време на пътуването той написва девет очерка, обединени под названието От Сибир. След завръщането си в продължение на 5 години (1890 - 1894 г.) пише книгата Остров Сахалин. Сахалинските преживявания оставят дълбоки следи в съзнанието му и намират отражение и в разказите На заточение и Палата #6. Дългото пътуване до Сибир (няколко месеца) влошава здравословното състояние на Чехов и неговата туберкулоза се изостря. През 1898 година Антон написва разказа Дамата с кученцето, който се приема много добре от критиката, а самият Набоков го определя за едно от най-великите литературни произведения в историята. След закупуването на малко имение в Мелихово, Чехов започва да води активна обществена дейност и да помага на хората в околността. През този период той се отдава на драматургия и пише множество произведения, като пиесите Чайка, Вуйчо Ваньо, Три сестри и Вишнева градина превръщат автора в един от най-добрите световни драматурзи.

На 25 май 1901 година Антон се жени за актрисата Олга Книпер, с която се запознава по време на репетициите на Чайка. Заради влошеното си здраве и по съвет на докторите той заедно със съпругата си заминава да се лекува в немския курорт Баденвайлер, където на 2 юни 1904 година умира. Погребан е в Москва.

Едгар Алан По е американски писател, поет, редактор и литературен критик, считан за представител на американския романтизъм. Той е известен най-вече със своите мрачни и зловещи разкази, изпълнени с мистерии и е сред първите американски писатели, които пишат произведенията си под формата на разкази. Създател е на детективския жанр в литературата. Неговото творчество спомага за възникването по-късно на научната фантастика като жанр. Едгар Алън По е първият известен американски писател, който се опитва да изкара прехраната си само чрез писателска дейност. Това обаче довежда до финансови затруднения в живота му.

Родителите му умират, когато той е невръстно дете. Отгледан е от Джон и Франсис Алан от Ричмънд, Вирджиния, но не е осиновен от тях. След като учи за кратко във Вирджинския университет и прави опити за военна кариера, решава да се отдаде на писателска кариера, която започва скромно с малката стихосбирка Тамерлан и други поеми (1827 г.), подписана анонимно - от жител на Бостън. После сменя фокуса си от поезия към проза и прекарва следващите няколко години работейки за литературни списания и вестници. Неговата работа го принуждава постоянно да се мести. Той живее в Балтимор, Филаделфия и Ню Йорк. В Балтимор през 1835 година сключва брак с 13-годишната си братовчедка Вирджиния Елиза Клем По. През януари 1845 г. огромен успех му носи поемата Гарванът. Две години по-късно, на 30 януари 1847 г., съпругата му Вирджиния умира от туберкулоза. На 7 октомври 1849 г. Едгар Алан По умира на 40-годишна възраст. Причините за неговата смърт и до днес остават неизяснени.

Писателят оказва силно и значително влияние както върху американската и световната литература, така и върху космологията и криптографията. На базата на неговото творчество са създадени редица музикални произведения, филми, видео игри и други. Днес някои от местата, където е живял, са превърнати в музеи.

Паритет ЕООД
София, 1330
Красна поляна, бл. 26
paritetlit@abv.bg

Жертва - Леонид Андреев
Ужас - Михаил Арцибашев
Насилие - Алджърнън Блекууд
Воят на върколака - Клифърд Бол
Червеното цвете - Всеволод Гаршин
Пътешествие в страната на етера - Валерий Брюсов
Наследственост - Дейвид Х. Келер
Продълговатият сандък - Едгар Алън По
Дървото човекоядец - Фил Робинсън
Червеноустата гостенка - Фьодор Сологуб
Разказът на отец Сергий - Иван Тургенев
Страхове - Антон Чехов
Петопръстата твар - Уилям Харви